БСП решава съдбата на Нинова, а изходът е неясен

Двата лагера в БСП ще премерят сили на конгреса в неделя, който трябва да се реши съдбата на лидера Корнелия Нинова, подала оставка в края на май заради изборния провал на партията си. Оттогава насам вътрешната опозиция се разраства и набира скорост. През последните дни и двата лагера се опитват да си осигурят подкрепата на възможно най-много делегати.

Поради тази причина и динамиката на вътрешнопартийните интриги и прегрупирания, трудно може да се прогнозира как ще приключи конгресът.

Нинова иска да остане начело на БСП, а оставката ѝ беше по-скоро ход за туширане на напрежението, който обаче не успя, защото противниците ѝ стават все повече и правят всичко възможно тя да напусне лидерския пост и да не се върне повече на него. Очаква се и вътрешната опозиция, и хората около председателя в оставка, да си служат с процедурни хватки в опит да постигнат своето по време на конгреса.

Не е изключен вариантът поддръжниците на Нинова да поискат конгресът да ѝ гласува доверие, за да запази лидерския пост и да не се стига до вот за нов председател. Ако обаче това не стане, те ще продължат да настояват да се осъществи плана на Нинова за избор председател по нов начин - чрез пряко гласуване от всички членове на партията.

Причината Нинова да държи на прекия избор е, че тя и хората около нея са убедени, че с такъв вот би спечелила отново председателския пост, твърдят в БСП. Мотивът на самата Нинова да прокара такава уставна промяна през 2017 г. беше, че това е демократична процедура, която ще даде възможност на БСП да се измъкне от хватката на вечните партийни велможи и да даде шанс на нови хора.

Противниците на Нинова обаче настояват прекият избор на председател да бъде отложен до изтичането на мандата на сегашните ръководни органи, което е през 2020 година. Идеята им е дотогава Конгресът да избере лидер, който да довърши оставащата по-малко от година от сегашния мандат.

Вече се спрягат и две имена от "опозиционното" крило, които да поемат поста до 2020 година. Единият е бившият зам.-председател на партията е Валери Жалблянов - автор на скандалната декларация на БСП, в която се казва, че "Народния съд е необходимо правосъдие". Доскоро той се определяше за близък до Нинова, но на последния червен пленум дал да се разбере, че се разграничава от нея. 

Другият, който се гласи да поеме партията поне за няколко месеца, е депутатът Красимир Янков. Той се кандидатира за поста и преди 3 години, но тогава получи подкрепата на едва 77 делегати.

Нинова беше избрана за председател на БСП през 2016 година. Тогава тя отиде на балотаж срещу тогавашния председател на партията Михаил Миков, който загуби само с 46 гласа разлика. 

Независимо какво ще реши предстоящият конгрес, вътрешните конфликти и напрежението едва ли ще бъдат преодолени, а опасенията на социалистите са, това ще се отрази на представянето им на местните избори тази есен.