БСП ще контролира сделките на армията чрез офсета

БСП ще контролира сделките на армията чрез офсета

Съпътстващата компенсаторна (офсетна) програма при възлагане на специални обществени поръчки (за нуждите отбранителния сектор и сектора по сигурността) не може да е по-малка от 110% от стойността на основната поръчка, предвижда промяна в наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, внесени през януари т. г. Това поясни във вторник зам.-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова на конференция в столицата, посветена на офсетните споразумения и прилагането им в България. 

Определяща роля за офсетните поръчки има министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП). Това бе извоювано след продължили месеци спорове с коалиционните партньори от НДСВ, чийто министър на отбраната доскоро имаше контрол върху офсета. Тази дейност придобива за БСП все по-голямо значение, тъй като освен всичко друго, се възприема и като основен начин за привличане на чужди инвеститори.

Офсетът задължително ще се прилага при изпълнители на специални поръчки над 10 млн. лв. без ДДС, когато са чужди лица, а по преценка на министъра на икономиката и енергетиката - и над 5 млн. лв.

В качеството си на председател на междуведомствения съвет за специалните обществени поръчки с компенсаторно споразумение при МС, той подписва  офсетните споразумения. Отново той може да посочва и утвърждава секторите и проектите, по които може да се предлага офсет.

Не се приемат за офсет споразумения, които вече са сключени, изпълнени или са в процес на изпълнение, както и ако са за сектори, влизащи в периметъра за насърчаване на инвестициите.

Съотношението между директния (в отбранителния сектор или в сектора по сигурността) офсет и индиректния (в гражданския сектор) трябва да е 30 към 70%.

Санкциите за неизпълнен офсет се повишават от сегашните 5% от неизпълнената част на 50%.

Същевременно към правомощията на министъра на икономиката отива и издаването на декларацията за съответствие на фирми, които искат да участват в търгове на НАТО, съобщи на форума председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова.

Сега тази декларация се издава от министъра на отбраната Веселин Близнаков (НДСВ). Предвижда се още фирмите да бъдат проучвани само до нивото на секретност, което е необходимо за конкретния търг, а не за най-високото ниво, както досега.

МО възразява на високия праг на офсета

Изискването за минимум 110% офсет предизвика възраженията на Министерството на отбраната. Зам.-министър Симеон Николов обясни на форума, че всеки офсет над 100% вече оскъпява съответната поръчка за модернизация на армията.

Той напомни, че единственият офсет в размер на 300% е бил в сделка, която е прекратена, намеквайки, че става дума за разваления договор за модернизацията на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24 с израелската компания “Елбит системс”.

Общата стойност на офсетните споразумения, придружаващи първите четири стартирали модернизационни проекти, е 777,37 млн. евро, а като се извади и прекратеният договор с израелците – 605 млн. евро.

Според зам.-министър Николов участниците в конкурс за специална обществена поръчка имат интерес да обещават привлекателен офсет и най-ниска основна цена, за да спечелят конкурса, но това може да се окаже за сметка на качеството на обещаното въоръжение.

Кабинетът разчита основно на офсета за привличане на инвестиции

Въпреки отдръпването в международен план от системата на офсета, България няма да се откаже от тази форма за привличане на чужди инвестиции, обяви на конференцията председателят на икономическата комисия Йордан Цонев (ДПС). 

Според него процентът от брутния вътрешен продукт (БВП), който страната ни заделя за модернизация на армията, е твърде сериозен като сума. Същевременно дефицитът по текущата сметка, който се обуславя от търговския дефицит, достига 15% от БВП, което е рекорд, обясни Цонев.

Ако искаме да модернизираме армията, трябва средствата, които се вписват в бюджетния баланс като външни разходи да влизат под формата на чужди инвестиции, допълни той. В противен случай според него това перо ще продължи да влошава външнотърговския ни баланс.

Премиерът Сергей Станишев обясни, че търсят инструменти и механизми за допълнително финансиране на модернизацията на армията, чиито нужди надхвърлят бюджета за отбрана.

На форума, органазиран от Атлантическия клуб, участват представители на правителството, на президентството, на неправителствения сектор в областта на сигурността и отбранителната политика, на 40 български и 25 световни компании във военно-промишления и високотехнологичния отрасъл.

Още от Бизнес