БСП срещу приватизацията

С наближаването на изборите е нормално политическите партии в България да издигат нови идеи и да обещават "добрини" в управлението на страната. През седмицата от БСП публикуваха "Позиция по подготвяните от правителството крупни приватизационни сделки" (достъпен в Интернет). Казаното не е ново и съвсем не е добро.

От целия материал читателят остава с впечатлението, че повечето от проблемите на избирателите следват от осъществените приватизационни сделки, като дори се намеква, че ако тези сделки не са били направени, сегашното състояние на икономиката би било значително по-добро. Авторите от БСП изпадат понякога в противоречие. Те хем се представят като поддръжници на приватизацията, хем правят изявления:: "държавата по Конституция и по национален интерес не може да фаворизира една форма на собственост и да преследва другите". Твърди се още, че "на практика държавната и общинска собственост е подложена на законодателно преследване като неефективна и вредна". На моменти дори се използва типично Марксистки стил, например с изречения: "правителството на НДСВ се индикира като правителство главно на едрия чужд капитал". Използват се и позабравени термини от комунистическия период като "колонизация" (на България от чуждестранния капитал). Цялото настроение на "позицията" е в очевидно противоречие с принципите на общия пазар на Европейския съюз. Изобщо приватизацията в България се обобщава с думите: "тревожат ни схемата, по която се привличат инвеститорите, и ефектът от техните инвестиции: закупуват се печеливши български дружества, включително банки, тяхната дейност се интензифицира, в т.ч. чрез съкращаване на персонал, и печалбата се изнася".

Последните две правителства постигнаха значителен напредък в областта на приватизацията. Остават обаче важни области като енергетиката, някои монополи, пенсионното дело (НОИ), здравеопазването и образованието. Критиките на този процес от страна на ИПИ винаги са били по-посока на задълбочаване и ускоряване раздържавяването и осигуряването на съревнование и прозрачност.

Според повечето проучвания БСП има завидна преднина пред другите партии, за които днес знаем, че ще участват в следващите избори. Щом БСП се готви и може още веднъж да управлява, тези изказвания следва да будят сериозно безпокойство. Има няколко възможни обяснения на тяхната поява в този момент и смятаме, че те могат до доведат до нетривиални, но вредни, промени в общата стопанска политика.

1/ БСП има усещането, че губи традиционни поддръжници и се опитва да "втвърди" електората си. За представителите на БСП е ясно, че тази позиция ще предизвика много дебати и полемики, които може би от БСП с право смятат, че те ще (включително нашите критики) доведат до обединяване на комунистически настроените избиратели. Ако БСП спечели изборите, тонът винаги може да бъде променен, като това се обясни с ангажиментите към ЕС и още някой.

2/ Може би БСП възнамерява да спре раздържавяването и да национализира някои предприятия, за които смята, че трябва да бъдат държавни. Този сценарий не е много вероятен - най-вече заради ролята на международните финансови институции. Но дори само изказани в публичното пространство, подобни идеи ще бъдат пагубни за средата за бизнес. Най-вероятно е, при управление на БСП раздържавяването да спре там, където се намира днес. За да финансира неефективните отрасли, БСП вероятно би разширила преразпределението през бюджета и би обърнала насоката на данъчната политиката - от намаляване (макар и бавно и често само да думи) към увеличаване на данъците. Както може да се очаква, щом настоящото правителство не приватизира на оставащите монополи, цигарени фабрики, ТЕЦ, ВЕЦ, и НОИ и не задълбочи дерегулирането на икономиката, едно следващо управление с участието на БСП няма да се заеме с тази работа, докато трае мандата му.

3/ Очевидно, че БСП отново се бори за финансиране от страна на "национално отговорния капитал", в чийто интерес тя управлява последния път със същите идеи, но тогава прокарвани в живота от Вучев, Гечев и Виденов (и не малко от днешните народни представители на Коалиция за България). Уместно е да се напомни, че в резултат на тогавашното приложение на същите идеи 40 на сто от гражданите бяха доведени до просешка тояга (ако се вярва на изследванията на Световната банка).

4/ "Вторият заек", в който БСП се цели с тази "позиция" е дребният местен бизнес. Ако той не стане конкурентен, нему никой не може да помогне. БСП няма идеи как да осигури по-висока конкурентност на фирмите, регистрирани в България, затова е решила просто да мобилизира с своя полза напълно основателните страхове на немалко от тях, че може би няма да издържат на конкурентния натиск на ЕС, на "едрия чужд капитал" (според речника на ЕС).

Каквото и да е обяснението, позицията показва, че БСП не е родила по-смислени идеи от известната в началото на 90-те и оповестена от г-н Александър Лилов "сполука за България". Особено тревожно е съвпадението на възгледите на БСП с тези на главния прокурор по повод процеса и резултата от приватизацията в България.

Ръстът на икономиката на България през последните четиринадесет години се дължи на частния сектор, само в определени периоди преди 1997 той не можеше да компенсира упадъка на държавните предприятия.. Предвид на това обстоятелство твърденията на БСП са особено неверни. Приватизацията в България закъсня значително в сравнение със страните от Централна Европа, така че сега е важно не просто бързо да завърши, но да отиде и по-далеч. Освен това държавата у нас доказано не може да предостави на гражданите и бизнеса качествени публични услуги срещу данъците, които събира. Увеличаването на благосъстоянието минава през намаляване на данъците и на преразпределителната роля на правителството. Историческата вина и на сегашното, и на предишното управление на страната - ако БСП все пак излезе победител в следващите избори - ще бъде, че те увеличиха, вместо да намалят дела на правителствените разходи в БВП (противно на обещанията). Тази политика улесни, подготвяше и подготвя управлението на БСП.

Според нашите изчисления, ако се запазят сегашните темпове на развитие (допускаме 4% растеж за България и 2% за ЕС). България ще достигне средните нива на ЕС за около 64 години. Влиянието на кризите обаче, е особено негативно, като в рамките на относително къс период може да бъде разрушено граденото с години. Кризата от 1997 г. беше особено пагубна и трябва да се помни от хората. Недопускането на подобни развития зависи от поддържането на политика на ненамеса в икономиката и създаване на условия за устойчив частен сектор. Когато обаче, политическа партия започва да говори за частен сектор в някои отрасли и държавен в други, заедно с прозиращо отрицателно отношение към "чуждия едър" капитал и отстоява високи равнищата на данъците и правителственото преразпределение, инвеститорите - и български, и външни - ще предпочетат да идат някъде другаде. Младите и предприемчиви избиратели вероятно ще продължат да гласуват с краката си.

Въпреки всички често справедливи критики, приватизацията в България съвпадна с увеличаването на: производителността на труда, доходите, чуждестранните инвестиции и жизнения стандарт. Спирането ѝ може само да обърне тези тенденции.

Идеите на БСП бяха в основата на кризата през 1996-1997 г.

Показатели (средногодишно)
1990-1997
1998-2003
Инфлация (%)
210.1
5.65
Инфлационна данъчна ставка (%)
57.7
7
Растеж на БВП (%)
-4.7
4.16
Ръст на инвестициите (%)
-8.8
19.2
Бюджетен дефицит (% от БВП)
-6.3
-0.05
Държавен дълг/БВП
168%
71.2
 
1990-1996
1997-2003
Чуждестранни инвестиции (милиони долари)
63.2
857.1
Чуждестранни инвестиции (% от БВП)
0.8
6
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?