БСП зове на протест заради дълга от 16 млрд. лв.

От младежката организация на БСП в Кюстендил изработили банкнота от 10 000 лв. с лика на финансовия министър Владислав Горанов. Тя ще е част от реквизита за протеста на социалистите, подготвян за сряда.

БСП призова към протест пред парламента в сряда, докато в сградата се очаква да се обсъжда ратифицирането на договора с четири международни банки за дилърство при поемането на външен дълг за 16 млрд. лв. за периода 2015 - 2017 г.

"Утре управляващото мнозинство вкарва по терлици като първа точка от дневния ред на НС одобряването на 16 млрд. лв. заем. Активната гражданска позиция е единствения начин да се противодейства на такива решения. Призовавам всички граждани да се противопоставим на заробването на България, нашето, на нашите деца и внуци утре в 11:00 часа пред Парламента", написа депутатът от левицата Мая Манолова в профила си във фейсбук.

Преди това тя публикува там банкнота от 10 000 лв. с образа на финансовия министър Владислав Горанов. Тя е изработена от младежката организация на БСП в Кюстендил, от където е избрана и Манолова. Депутатката обяснява, че банкнотата символизира сумата, с която "правителството на Борисов ще натовари всеки един гражданин на страната, да плаща за новите дългове“.

Освен банкнотите с лика на Горанов като реквизит на протеста ще се използват и тояги - символ на „просешката тояга, до която правителството на Бойко Борисов ще доведе българските граждани".

Социалистите се обявиха още миналата седмица срещу ратифицирането на договора, подписан от Министерството на финансите на 6 февруари и дори обявиха, че ще сезират Конституционния съд за това. Във фейсбук профила си Манолова заявява, че очаква отговори на въпросите кой е разрешил на Горанов да парафира контракта, как е определен размерът на дълга и за какво ще бъдат похарчени парите. Според нея правителството трябва да обясни още "как беше определена 10% лихва на този дълг, при положение, че последно реализираният външен дълг е с три пъти по-ниска лихва" и как са избрани посредниците по заемите и каква комисионна ще получат.

Според доклада на правителството до Народното събрание сумата от 16 млрд. лв. е прогнозата на финансовото министерство за нужните външни заеми за периода 2015 - 2017 г. С по-голямата част от средствата ще се връщат кредити с падеж през периода, а с остатъка ще се покрива очакваният дефицит в бюджета. Конкретният размер на външния дълг за всяка година ще се определя с гласуването на държавния бюджет. За 2015 г. е предвидено поемането на 6.9 млрд. лв. външен дълг.

Правителството ще е задължено да използва като посредници при емитирането на облигации банките "ЕйчЕсБиСи", "Ситибанк", "Уникредит" и "Сосиете Женерал". В края на миналата година те отпуснаха 1.5 млрд. лв. кредит на кабинета за изплащане на гарантирани депозити в КТБ и за държавна помощ за Първа инвестиционна банка. Посредничеството при бъдещи емисии е било едно от условията на банките за отпускане на заема. Така се е стигнало до подписването на договора с тях. Четирите банки ще са единствени дилъри само по първата емисия през тази година, с която реално ще се наберат средства за погасяване на заема към тях. След това в процеса могат да се включат и други институции.

В договора е определена максимална лихва по бъдещите външни заеми до 10%. Според Министерството на финансите тя е много по-висока от пазарните нива в момента, но се поставя, за да не се дават насоки на пазарите.

Приемането на ратификацията във водещата комисия - бюджетната, мина със скандал. Причината беше решение на председателя Менда Стоянова (ГЕРБ) да не зачете гласа на отсъстващ депутат от БСП, но да признае вота "за" на народен представител от ГЕРБ. Така становището на комисията от първоначално отрицателно стана положително. По същия начин ратификацията мина и през комисията по външна политика.

Междувременно Менда Стоянова коментира пред Би Ти Ви, че гласуването по въпроса за ратификацията на договора с банките-посредници по външния дълг ще покаже кои са партньорите във властта. „Утре (сряда) ще проличи кой кой е”, категорична беше Стоянова, припомняйки разнопосочните заявки от „така наречените коалиционни партньори”. При гласуването в комисиите одобряването на договора беше подкрепено от Реформаторския блок и Български демократичен център. Против обаче гласуваха представители на подкрепящия управлението Патриотичен фронт.

Споделяне
Още по темата
Още от България