Будапеща-Букурещ-София-Анкара - оста на криворазбраната демокрация

Сградата на парламента в Букурещ

Никой в Източна Европа не може да пренебрегва предупрежденията на Запада, макар че някои лидери са свикнали често да хващат самолета до Анкара или Пекин.

Започна Хилари Клинтън през декември 2012 г., половин година след противоконституционните своеволия в Букурещ (”Има, за съжаление, сигнали за упадък на демокрацията в Унгария и провокации по адрес на конституционните процеси в Румъния”). Последваха я нейният наследник Джон Кери през февруари тази година (”Трябва да защитим демократичните ценности и свободи. Да не подценяваме важността им. Виждаме една тенденция на сътресения в твърде много части на Южна и Източна Европа и на Балканите. Стремежите на гражданите са отново засегнати от корумпираните интереси на олигарсите, които използват парите, за да купуват политици, медии и да отслабват независимостта на правосъдието и правата на неправителствените организации”) и един от асистентите му - Виктория Нюланд (”отровата, която заплашва много от младите демокрации в Европа и Евразия - корупцията”), а също един от заместниците ѝ - Хойт Ий (”корупцията остава една от основните пречки по пътя на постигането на мечтата за една обединена, свободна и мирна Европа. Мотивите са прости: корупцията подкопава икономиката, разяжда демокрацията и заплашва сигурността на целия региона”).

Но най-острите изявления дойдоха миналата седмица, този път от Виктория Нюланд (”Имаме политически лидери в Централна Европа, които се възползват от предимствата на членството в НАТО и ЕС, откриваме лидери в региона, които изглежда са забравили ценностите, на които се базират тези институции. Така че бихме попитали тези лидери: Как можете да спите под одеялото на член 5 на НАТО, докато говорите открито за “нелиберална демокрация” - теория, граничеща с ултранационализъм; за ограничаване на свободната преса или демонизиране на гражданското общество? Бихме попитали същото нещо и относно закрилянето на корумпираните официални представители от наказателно преследване; игнорирането на парламента, когато това ви е удобно, или протекцията над мръсния бизнес, който засилва зависимостта на вашите страни от чужд източник на енергия, въпреки обявената либерална политика”).

Откъм Вашингтон предупрежденията, съвсем основателни, текат към Източна Европа. От Будапеща до Анкара, с междинни кацания в Букурещ и София, демокрацията страда, а няма по-лош момент за това от настоящия. Русия стои и дебне и всеки пробив в младите демокрации в Източна Европа може единствено да послужи на кампанията ѝ за ресъветизация. Притисната в ъгъла от един най-накрая прогледнал за реалността Запад, Русия се хваща сега за всяка слабост в зоните на интерес, за да контраатакува. Други средства вече няма, освен оръжието на газа, което също постепенно губи от ефективността си.

Американците засега са тук, особено в Румъния, където ще открият догодина важна стратегическа база, което ни прави още по-изложени на провокациите на Русия. Нищо обаче не идва безплатно и именно това подчертават американските представители: сигурност срещу корупция не е сделка, която е приемлива за Вашингтон, и вероятно щом украинската криза се поуспокои, а европейският икономически блокаж свърши, ще има други лостове за действие върху източноевропейските лидери, които се крият зад покорни парламентарни мнозинства. Още повече, когато страната започне отново да куца икономически.

Сигурността под чадъра на НАТО и ЕС е групова игра, в която всички спазват едни и същи правила и никой не разваля бандата, воден от моментни интереси. Центробежните политики на Виктор Орбан и на България, руската “къртица” в ЕС, както я наричаше “Шпигел”, и маневрите за колективна отбрана (каква ирония!) пред закона на корумпираните в Букурещ не правят друго, освен да предизвикват чувства на неприязън в цивилизования свят, които рано или късно ще избухнат под една или друга форма.

Вижте само случая с Тибор Наврачич, предложения от Унгария еврокомисар, който беше отхвърлен, защото е възприеман като близък на Виктор Орбан - този, който се присмива в лицето на Брюксел от четири години. Западът намира лостове, за да действа, и точно поради тази причина никой не може да игнорира предупрежденията му, дори и когато е свикнал да хваща самолета по-често към Анкара или Пекин.

По БТА

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?