Буковски: Путин превръща Русия в корпорация на КГБ

Владимир Буковски е бивш съветски дисидент, прекарал 12 години в съветските затвори, лагери и психиатрични клиники. Той е човекът, който информира света, че в Съветския съюз нормални хора, но неугодни на властта, са третирани в "психушки“. През 1976, след нови пет години лагер, е заменен с лидера на чилийските комунисти Луис Корвалан. Оттогава живее във Великобритания, където завършва неврофизиология в Кембридж.

Роден е на 30 декември 1942. Става твърд противник на комунистическата идеология, след като едва на 14 години чува доклада на Хрушчов за сталинските престъпления. Първият му конфликт с властта е през 1959 г., когато е изключен от училище за издаване на "самиздат”. Изключен е от Биoлого-почвoвeдския факултет на Московския университет за участието си в младежките протести пред паметника на Маяковски.

Връща се в Москва през 1991 г., за да подкрепи движението срещу Горбачов, но през 1993 напуска Русия, разочарован от “социализма с човешко лице” на Елцин.

През 2004 г. заедно с Гари Каспаров, Борис Немцов и други опозиционери учредява политическия "Комитет 2008", поставил си за цел да не допуска предаването на властта "по наследство".

Наскоро Буковски участва в опозиционния митинг на "Съюза на десните сили" в Санкт Петербург за чистота на изборите и против култа на личността. От трибуната пред участниците той заяви, че бойкотът на вота не е изход, и призова всички непременно да гласуват за онези, на които вярват.

През май инициативен комитет издигна кандидатурата на бившия политзатворник за президентските избори през 2008 г. През септември писателят потвърди намерението си да участва във вота. А по-късно му беше отказана регистрация, на основание двойно гражданство. Буковски обжалва решението на втора инстанция.

Публикуваме с незначителни съкращения интервю на Ирина Недева с Владимир Буковски, излъчено на 15 януари по програма Хоризонт на БНР:

Тази седмица сега действащият руски президент Владимир Путин идва в България. А другата седмица, Вие, Владимир Буковски ще бъдете тук. Две различни визии за Русия, за настоящето и бъдещето от двама много различни Владимир. Какво ще е посланието Ви?

Нямам някакво особено послание. Поканен съм от Българския хелзинкски комитет. Очевидно в България има интерес да се знае какво става в Русия от една друга гледна точка. Това ще правя. Ще говоря за това какво се случва, какво може да се очаква, от какво трябва да се опасяваме в сегашната ситуация в Русия и развитието на отношенията на Русия с другите страни.

Когато като дисидент и критик на съветската система се съгласихте да станете кандидат на опозицията за предстоящите президентски избори в Русия, изобщо вярвахте ли, че системата днес ще позволи това?

Разбира се знаех, че няма да ми позволят да правя реална кампания. Предполагах, че няма да ми разрешат регистрация под какъвто и да било предлог. Задачата ми беше в друго. Да ободря обществото и да вдъхна увереност на хората, които ги е грижа за свободата на словото, които се противопоставят на цензурата. Исках да помогна на обединението на опозицията. Това беше кръгът ми от задачи и общо взето постигнахме тази задача.

Това "безнадеждно дело”, какъвто е любимият тост на съветските дисиденти навремето, нещо такова ли беше вашият опит да се кандидатирате за президентската битка която предстои в Русия?

Ха (смее се), има нещо такова... Защото ние не можем да действаме вместо населението. Можем да обясняваме какво се случва, да кажем кое е опасно и какво трябва да се прави. Но само реакцията на гражданите и само тяхното волеизявление може да промени правилата на играта.

Давайте тогава, какво се случва днес в Русия? Питам Ви защото днес младите българи знаят твърде малко за Русия, а в една от книгите Ви пишете "За съветското лицемерие и западното лековерие”. Има ли промяна всъщност днес?

Не може да не признаем, че съветската система доста се промени. Все пак днес има много повече информация въпреки цензурата. Просто защото няма как да бъде тотално спрян Интернет, радиото и сателитните телевизии. Вече по-лесно се пътува, няма ги старите препятствия пред пътуването зад граница както някога. Вече няма идеология. Идеологията приключи и тя няма да се върне в стария си вид, каквото и да става. Все пак се появи и частният сектор, макар и малък и доста позадавен. Това го има - признавам. Но има и един огромен проблем. Това, че съветската система не беше отречена и демонтирана, и че част от номенклатурата от съветското време, по-конкретно КГБ, успя да завземе командни позиции в постсъветското общество, се оказа нещо като вътрешен мълчалив преврат. Той дава възможност сега тези хора да искат да върнат елементи на съветската система, както вътре в рамките на Русия, така и на международната сцена. В това е проблемът. Защото нова Студена война не е нужна на никого, и на самата Русия също. Това само ще доведе до ново разоряване. И без това бяхме на границата на банкрута. Просто страната може да се разпадне. В това виждам днешните опасности.

След убийствата на Анна Политковская и на Александър Литвиненко смятате ли, че отношението на Запада към Русия вече не е така наивно?

Мога да кажа, че тези две убийства шокираха обществото на Запад. Илюзии за това, което се случва днес в Русия общо взето няма. Имам предвид сред хората. Иначе правителствата се правят, че това не съществува, най-вече защото в Европа има зависимост от доставката на руски газ и нефт. И затова правителствата на Запад предпочитат да си затварят очите и да не говорят много за правата на човека в Русия в момента.

Щом това не е точно старата съветска система и казвате, че властта е в ръцете на КГБ, какво всъщност означава това?

Политолозите спорят как да я наричат. Това е уникална система. Никъде не е изпробвана в този си вариант. Тайната полиция никъде в пълнота не е идвала на власт. Даже по времето на Сталин или Хитлер секретните служби са били под контрола на политиците. А днес в Русия стана точно това - тайната полиция, секретните служби за сигурност, бившото КГБ дойде на власт съвсем открито и управлява страната. Разполага с нейното богатство. Един руски журналист остроумно нарече тази система "демократура” . Хибрид между демокрация и диктатура. Някои я наричат авторитарна система. Но за авторитаризъм има нужда от лидер, диктатор, монарх, а общо взето Путин не е такъв. Путин по-скоро е представител на корпорация. Той превръща Русия в корпорация на КГБ, а той е просто един представител на тази корпорация.

Ако направим паралел с поетическите четения, които правехте в разрез с властта и рискувахте арест преди 47 години и днес каква е разликата?

Днешната руска власт за разлика от съветската, не подлага литературата на цензура. Днес можеш колкото си искаш да четеш стихове пред паметници или в аудиториите. Днес идеологическа цензура в стария смисъл няма. А що се отнася до политическата свобода на анализите, тук вече става сложно. Всеки журналист, който иска да разследва корупция, злоупотреби или да анализира в дълбочина политическите процеси, рискува да си загуби работата, да бъде преследван, забраняван, да попадне в затвора или да бъде убит. Както това се случи с Анна Политковская. А що се отнася до свободното поетическо творчество това вече е въпрос, който не засяга режима, режимът не се интересува от него. Защото това вече не е режим, който да се опира на идеологията на Марксизма и Ленинизма.

В предизборния си манифест говорите за новите политически затворници в Русия. Кои са те и какво е състоянието им?

В манифеста ги споменавам. Един от тях междувременно го освободиха и аз успях да се видя с него в Москва. Това е адвокатът Михаил Трепашкин, който се занимава с разследването на взривовете на блоковете през 1999 в Москва. Има съмнения, че тези взривове са предизвикани от самите служби за сигурност, за да провокират продължението на войната в Чечения, за да се създаде една емоционална вълна за обединение на нацията и да се осигури успеха на Путин на изборите.

Има съмнение, че това е била част от плана за узурпация на властта. Трепашкин работеше по тези съмнения и го пратиха в затвор по изфабрикувани обвинения. Той не е единствен. Няколко души загинаха в опит да разследват тази история. Шчекочихин, например. Така че, що се отнася до политическите затворници днес, то това са или журналисти, които се опитват да проникнат по-дълбоко в разследванията си върху корупция и злоупотреба с власт или пък бизнесмени, които са неудобни на властта като Ходорковски от компанията ЮКОС, доколкото някои бизнесмени са проявявали политическа самостоятелност.

Това са двете категории хора, които стават обект на политически репресии. Има още една категория хора, която се оказа доста неочаквано в това положение: цяла група учени, които се оказаха под ключ по обвинение, че са предавали някаква секретна информация на чужди държави. Тези хора никакви свръх тайни не са издавали, но просто по логиката на тяхното научно сътрудничество със западни колеги учени са набедени, като опасни от тайните служби. За да се охлади това сътрудничество с чуждестранни учени, цяла една група бяха съдени и затворени, като Сутягин или Данилов .

След убийството на Литвиненко във Великобритания, вие страхувате ли се за живота си?

Честно казано, на такива неща отдавна не обръщам внимание. Не се замислям. Аз започнах да се противопоставям на съветската комунистическа власт още като 16 годишен и оттогава не съм спирал. Ако са искали да ме убият, са можели още много отдавна. Дотолкова привикнах да живея под заплаха, че вече не обръщам внимание точно на това, дали аз мога да стана мишена.

Какво знаете за България?

Малко. Всички ние, хората от съветската епоха знаехме за България само по това което внасяхме тогава: домати, цигари "Шипка” и "Булгартабак”. Аз например много пушех цигари "Шипка”... Вино внасяхме, книги български. И като че ли съветските ни познания за България се изчерпваха с това, което идваше като внос по съветско време. Като всеки четящ човек, разбира се, знам най-общо за България, но отделно никога не съм се занимавал и изучавал България, нито историята, нито настоящето, нито развитието.

Според Вас какво е отношението на официалната руска власт към България днес? Дали Кремъл гледа на България като на член на ЕС или все още като на бивш сателит на Москва?

Днес Москва се опитва да възстанови сферите си на влияние в т.нар. "близка чужбина”: Украйна, Грузия, Молдова. На второ място идва Източна Европа. В този смисъл се подлагате на опасността от новата експанзия на Русия. Тя се води основно по икономически принцип. Аз пътувам много из Източна Европа и виждам колко монополно Русия владее икономическите канали и лостове там, особено с енергоносителите, като се ползва от високите цени. Русия се занимава с икономическа експанзия, изкупува компании не само в Източна, но и в Западна Европа. Има масивно настъпление с мирни средства, икономически, а не военни, с които се усилва и разширява бившата сфера на влияние.

Някои граждански организации са готови да демонстрират срещу Путин в България. Освен това има и гражданска инициатива за завръщане в България на отнесените в Москва български архиви след Втората световна война. Като човек, които прониква в архива на КПСС в Москва в началото на 90-те години мислите ли, че това ще бъде лесно?

Да си върнете архива обратно от Москва няма да е лесно. Впрочем, съветската армия е изнесла архивите не само от България след Втората Световна война. Но много партийни архиви на източно-европейски комунистически партии са пренесени в Москва и след 1989-та, в това число от Германия, от ГДР тогава, от Полша, от Румъния даже. Така че, би трябвало да се говори не само за архивите до Втората световна война, но и за тези, които засягат комунистическия период в Източна Европа. Това ще е ужасно трудно, защото всички архиви са затворени днес в Русия. Даже тези, до които навремето аз имах достъп, сега са засекретени.

И ще става все по-зле. Затвориха даже архивите на 30-те години. Тенденцията в Русия е да се ограничава достъпът до архивите, и затова вашето искане за връщане на документи влиза в противоречие с тази тенденция. Затова мисля, че ще е доста трудно да си ги получите обратно. А що се отнася до демонстрациите срещу Путин, аз мога само да ги приветствам, доколкото именно той, като президент на днешна Русия е отговорен за политическите репресии, за цензурата над медиите, а от моя гледна точка, и за убийството на Литвиненко. Аз мисля, че имам достатъчно основания да кажа, че това е убийство - функция на системата на Путин. Затова приветствам всички намерения на български граждани, които искат да проведат демонстрации срещу Путин.

Когато работехте с документите на ЦК на КПСС в началото на 90-те години в Москва имаше ли следи, доколко Русия е разполагала с агентура на КГБ в номенклатурата на бившите компартии в Източна Европа, в частност България, в кръговете на опозицията или на правителствата след 1989-та година. Има ли в архивите следи от подобна информация?

Работех с архивите на ЦК, не на КГБ. Те никога не са били отваряни и достъпни. А тези на ЦК на КПСС бяха достъпни точно през 1992 г., когато по делото в Конституционния съд срещу съветския режим те бяха отворени и аз като експерт на Конституционния съд имах достъп и право да търся документи и да ги изисквам. Но, за жалост, тези на КГБ не са ми били достъпни.

А дали има следи и в документите на КПСС за агентурен апарат или за възложения на специални задачи на КГБ за позиции в изпълнителната власт или политическите партии в Източна Европа?

Само като общи постановки, без имена. Да кажем има решение на ЦК да усили позициите на КГБ в Полша през 1981 г., покрай въвеждането на военно положение. Ето такива неща има. Но кой го изпълнява, кого КГБ изпраща да заеме тези позиции, такива подробности няма. Общите отношения между България и Москва в политически документи, това го има и съм го виждал. Даже част от тези документи бяха публикувани в списание "Факел". Това което намерих съм го дал за публикация, но нищо конкретно което да касае отделни агенти на КГБ.....