"Булгаргаз" смята да поиска по-ниска цена от "Газпром"

Подкрепа от Брюксел за газовата борса и хъб, възможно е еврофинансиране за ново газохранилище

"Булгаргаз" смята да поиска по-ниска цена от "Газпром"

"Булгаргаз" се готви да поиска от "Газпром" предоговаряне на цените на газовите доставки и за целта анализира пазарната ситуация, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред парламентарната енергийна комисия, която в петък обсъди поправки в Закона за енергетиката, свързани с дейността на газовата борса у нас.

Петкова заяви това в отговор на въпрос на депутата от БСП Атанас Костадинов дали страната ни прави нещо за намаляване на цената руския газ след постигната договорка между газовия монополист и Европейската комисия по антимонополното дело за злоупотреба на "Газпром" с господстващо положение в осем европейски държави, след които и България. Споразумението позволява на потърпевшите държави да предоговорят своите дългосрочни контракти с "Газпром" за доставка по редица параметри. Сред тях са количествата, сроковете за доставка и времето за поръчка на съответните обеми, така че да има възможност за по-малки заявки, направени за по-кратко време, точките за внос, а също и начинът за формиране на цената.

Първата среща за технически преговори по предоговарянето на руските доставки за България на корпоративно ниво се състоя през септември 2018 г.  Нови разговори по темата е имало и в края на май, а сега Петкова обяви в парламента, че има възможност да се пристъпи към отваряне на преговорите за по-ниска цена, ако са налице пазарни условия. Според нея сега е прави точно този анализ..

Енергийният министър обясни, че според утвърдената в ангажимента между ЕК и "Газпром" процедура при наличие на такива пазарни условия, се нотифицира "Газпром Експорт" и се дава старт на преговорите, като съответната страна обявява каква цена смята, че трябва да бъде постигната.

Брюксел ще е арбитър при неразбирателство

"Оттук нататък те дават своя отговор. Ако има несъгласие между страните, се отива към арбитраж  (на Европейската комисия). Каквото прецени арбитражът, това е финалното решение", обясни Петкова.

Не стана ясно за какво намаление може да претендира "Булгаргаз", но шефът на държавния доставчик Николай Павлов заяви,че до края на 2018 г. цената за българския пазар е била конкурентна. "Считано от началото на 2019 г. цените на борсовите пазари започнаха своя спад. Естествено ние разполагаме с надеждна информация, изготвили сме анализ и сме на финалната права", обясни той.

"Ще направим всичко възможно, за да постигнем максимално изгодни условия за българските потребители", увери газовият шеф.

По време на заседанието на комисията депутатите приеха на първо четене поправките в енергийния закон, регламентиращи дейността на газовата борса у нас, която трябва да започне работа от октомври 2019 г. и да стане основа за газовия хъб "Балкан". Те предизвикаха сериозна дискусия и председателят на комисията Валентин Николов от ГЕРБ обеща за де създаде работна група преди внасянето на текстовете за второ четене, която да обсъди тяхното подобряване.

Фанфари от Борисов и Юнкер

В приемането на корекциите премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разчетоха достигане на важен етап за реализацията на любимия проект на Борисов - за газовия хъб. Според Борисов този проект е в унисон с усилията на Европейската комисия и на българското правителство за създаване на единен пазар на природен газ. Юнкер на свой ред отбеляза, че иска "енергията да се насочи към България и към цяла Европа". Според него това отвори газовия пазар с ползи за потребителите на газ в България и в Югоизточна Европа. "Моята комисия остава ангажирана в подкрепата си към България в изпълнението на плановете ѝ за регионален газов хъб - ние сме на едно мнение по този въпрос с българското правителство“, посочи председателят на Общността.

Борисов заяви, че е горд, че България демонстрира своята ангажираност да играе водеща роля за отворен газов пазар в Югоизточна Европа. "По-голямата конкуренция ще доведе до по-голям избор и по-ниски цени и ще увеличи сигурността на доставките за бита и за предприятията. Ето защо Европейската комисия подкрепи пазарните реформи и мерки за увеличаване на ликвидността, включително чрез газовия хъб "Балкан” в България", заяви Борисов, цитиран от пресцентъра на Министерския съвет.

Газовата борса ще помогне България и регионът да се възползват в пълна степен от последните процеси в развитието на сектора във връзка с увеличаването на износа на втечнен природен газ. Това ще засили конкуренцията и ще даде повече възможности за развитието на икономиката в България и в региона.

Законопроектът е в синхрон с  приоритетите на правителството – диверсификация и либерализация и е само първата стъпка в тази посока, коментира в рамките на дискусията а Петкова.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов Иван Иванов определи законовите поправки като сериозна крачка за реформи в сектора.

Европари за ново газохранилище или още разширение на "Чирен"

В дискусията се включи и ръководителят на Главна дирекция "Енергетика“ към ЕК Клаус-Дитер Борхард, който обяви идеята за газовия хъб и борсовия газов пазар за правилна. Според него за развитието на пазара трябва и газохранилище и затова съхраняването на природен газ ще бъде проектът, с който България ще бъде включена в следващия списък с проекти от общ интерес на ЕС. Възможно е да бъде изградено изцяло ново, но и може да се развие още това в Чирен, което в момента е във фаза на разширяване на капацитета  му до 1 млрд. куб м, което е около 1/3 от потреблението в страната.

Проектът за газовата борса и хъба не предвижда изграждане на ново газохранилище, но според Борхард подобна инфраструктура ще предопредели развитието на хъба "Балкан" като регионален проект, каквато е и идеята на правителството. "На практика това е част от липсващата инфраструктура, която е необходимата предпоставка за превръщането на България в регионален играч", смята представителят на ЕК.

Според Иван Иванов освобождаването на пазара на природен газ ще се отрази положително за битовите потребители и  цените няма да са в техен ущърб. "Тази промяна трябва да се случи буквално в рамките на следващата година, когато трябва около 10 % да бъдат освободени. Впоследствие до 2024 г. се очаква между 30 и 40 % от досега монополното предлагане на природен газ от обществен доставчик да бъде предлагано на свободния пазар“, допълни още Иванов.

Още по темата
Още от Бизнес