"Булгаргаз" vs ЕК - за цената на газа и за доверието

"Булгаргаз" vs ЕК - за цената на газа и за доверието

Уупс, Николай Павлов сгази лука. Този път яко.

Опроверга данните на Европейската комисия за цената на природния газ по договорите с "Газпром" за второто тримесечие на тази година, които бяха за 19.92 евро на мегаватчас, според Комисията/. Според шефа на "Булгаргаз" истинската цена била 17.81 евро/МВтч, а според запознати е дори по-ниска – 17.41 евро/МВтч. И забележете, всички цени в тримесечния доклад на ЕК - в случая за второто тримесечие на тази година, се дават на границата на съответната държава.

Става още по-интересно, защото договорът на "Булгаргаз" с "Газпром Експорт" е с цена на Исакча, на украино-румънска граница, т.е. сравнението трябва да включва цената на границата на България - т.е. Кардам, плюс разходите по ангажимент на капацитет, такса пренос, таксите за съхранение и нормативно определената печалба на "Булгаргаз" като обществен доставчик. Ако това, което казва "Булгаргаз", е вярно, излиза, че от посочените от шефа на "Булгаргаз" цена, за да получим цената на договора на "Газпром", на принципа "нет бек“, трябва да извадим още повече от две евро на МВтч, за да стигнем до истинската цена на Исакча. Определено мога да твърдя, че подобна цена за природен газ в ЕС просто е нереалистична.

Но да се върнем на спора кой казва истината - Европейската комисия или "Булгаргаз"?

Първо, шефът на "Булгаргаз" твърди, че най-ниската в ЕС цена на газа у нас е резултат на изключително ценния договор от преди пет години, в който срещу ангажимент да строим "Южен поток" сме получили тази най-изгодна цена. Няма как да знаем детайлите, защото договорите са тайна - бяха тайна при БСП, останаха тайна при ГЕРБ. Но този ангажимент има своите финансови измерения и те не са отпаднали. Както много пъти съм посочвал, срещу "отстъпките" на "Газпром" има насрещни отстъпки - по гарантиране на монопол, по субсидираните тарифи на "Газпром Експорт" за пренос, по твърдите условия на производните договори с потребители, които увеличават значително цената при пиково търсене.

Тоест, напълно възможно и вероятно е да се сравняват ябълки и круши – данните на ЕК и на "Булгаргаз" да включват различни компоненти.

Второ, това, че информацията на ЕК може да се разминава с тази на "Булгаргаз" не е вина на ЕК, а на подателя на тази информация. Тъй като цената по договора е търговска тайна на "Булгаргаз" и "Газпром", е ясно, че своевременното подаване на информация (което е задължение) към общоевропейските институции, е отговорност на "Булгаргаз". Не може да бъде работа на регулатора, тъй като той също получава инфо от първоизточника.

Трето, ако "Булгаргаз" е подал невярна информация, която е минала през "регулиране" на цената от КЕВР – процес, който отчита освен горепосочените и недовзетите или надвзетите приходи, т.е. ако има разлики, това не означава, че крайният потребител не е платил цялата цена.

Само казвам, че с това си "опровержение" "Булгаргаз" отвори кутията на Пандора – и най-вече, ако Европейската комисия няма вярна представа за цените, какво да кажем за българските потребители. Ако цените на "Газпром" действително са най-ниските нетно, както твърдят, къде отиват разликите между цените на ЕК и на "Булгаргаз" и има ли скрити игри?

Ето ви няколко възможни обяснения:

а. излизат извън "Булгаргаз" към трети страни и договори, които смазват механизма на защита на руския газов монопол.

б. покриват загуби на "Булгаргаз", дължащи се на пропуски в мениджмънта и неспособност да се управляват ценовите рискове, да си съберат дължимите суми от неизрядни длъжници.

Така изрядните плащат за несъбраните суми от "Топлофикация София". Тази схема се поддържа на изкуствено дишане от БЕХ чрез изкупуване на дългове на длъжници към "Булгаргаз", за да могат софиянци да имат евтино парно и топла вода. Ако си спомняте, имаше един дълг от 106 милиона лева за доставен газ, който частни съдебни изпълнители, заплашиха да съберат от столичната топлофикация по принудителен начин. Това е скрито субсидиране, което няма как да продължи безкрайно, защото общата сума на дълговете на "Топлофикация София" е над 500 милиона лева, а БЕХ изчерпа възможността да поема дълг, за да прави изкуствен заслон на тези "политически" схеми.

Само да напомня, че миналата година "Топлофикация София" е платила само 30!? милиона лева от този дълг, които вероятно не могат да покрият плащания дори по лихви за просрочие. По всички правила на финансовата отчетност този дълг, вероятно, трябва да се води несъбираем и необслужван.

Най-странното в схемата с недовзети и надвзети приходи, които КЕВР е принудена да прилага, при отсъствието на либерализиран и конкурентен пазар на природен газ у нас, за да обере колебанията в цените, е това, че често се превръща в политически-целесъобразен стремеж повишенията да се държат под 5%, за да не увеличава производно цената на парното и топлата вода. Накрая обаче, тези малки загуби се натрупват и регулаторът трябва да ги  отчете и да бъдат платени от потребителите. Политически има смисъл, но счетоводно тези загуби няма как да се разхвърлят, като по-големите повишения на цените винаги се падат в сезони с понижено потребление, т.е. не водят до адекватно по-високи приходи за "Булгаргаз".

Тази ръчна регулация няма нищо общо с пазар на природен газ. Просто пазар няма.

Умножете консумацията на второто тримесечие за тази година по разликата между цената на ЕК и цената, която сега "Булгаргаз" твърди, че е достоверната, и ще получите доста голяма сума, която иска своите отговори и проверки от институциите.

Пак едни много десетки милиони лева, всеки три месеца. Бизнес извън регулация.

А редица страни в Европа до три - пет години престават да регулират цените на природния газ. И тогава всякакви сравнения с България ще бъдат безпредметни. Така е в Газпромланд.

Коментарът на автора,  който е член на управата на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и бивш посланик на България в Русия, е публикуван в блога му

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?