България 2001 - диктатурата на синдиката

Двата най-големи - може би, синдикати в България, вчера разиграха като по учебник правителството. Вмъкването на "може би" се налага, тъй като в страната и досега не е извършено преброяване, което да покаже колко от работещите действително са синдикални членове и в кои централи членуват.

След като успяха да спечелят абсурдния за здравата логика съдебен казус - профсъюзи атакуват енергийни цени, окрилените от успеха си КНСБ и КТ "Подкрепа" решиха да се изгаврят докрай с кабинета.

Принудено от съдебното решение, правителството свика извънредно заседание на тристранния съвет, за да представи аргументите си за необходимостта да се повишат цените на парното и на тока за населението. До председателя на тристранния съвет - вицепремиера и социален министър Лидия Шулева, се нареди почти цялото ръководство на енергийната агенция. Но дискусия с аргументи "за" и "против" така и не се състоя. Синдикатите отново извадиха процедурата като оръжие и поискаха казусът да бъде обсъден първо в подкомисията по доходи и жизнено равнище и след това да влезе на заседание на тристранката. За нас задължителното по Кодекса по труда съгласуване на цените не се е провело, казаха Тренчев и Христов. Шулева отговори, че има мандат да проведе само едно извънредно заседание и че при тази процедура не се налага предварително обсъждане в комисията по доходите.

И казусът с енергийните цени отново влезе в омагьосания кръг.

Няма спор, че чисто процедурно правителството само си е виновно за първото щракване на капана, довършено с решението на Върховният административен съд да отмени поскъпването на тока и парното от 1 октомври. Според чл.3, ал.2 от Кодекса на труда, предложен от правителството на Костов и приет от предишния парламент тази пролет, консултациите по въпросите на жизненото равнище са задължителни. В отговор на логичната позиция на Шулева, че не цените, а доходите са елементът от жизненото равнище, който подлежи на консултации с профсъюзите, от КНСБ и КТ "Подкрепа" изровиха старо споразумение от 1998 година. В него тогавашният комитет по енергетика и синдикатите са съгласували стъпките за постъпването на енергоцените през целия 3-годишен период на действие на споразумението с МВФ. С решението си ВАС на практика потвърди този прецедент, а за социалното министерство и енергийната агенция остана срама, че техните експерти и служители не са си свършили работата и не са предупредили навреме за последствията.

Остава рискът отново процедурата, но този път от гледна точка на механизмите в тристранния съвет, да изиграе поредната лоша шега на управляващите. Топката е в тяхното поле. Те могат да приемат новото старо решение за поскъпването на тока и парното и да се опитат да докажат пред съда, че съгласувателна процедура все пак е имало. При този вариант, обаче, синдикатите вероятно отново ще обжалват решението. Другият вариант е правителството да отстъпи и да изиграе по гайдата на Тренчев и Желязков цялата процедура по съгласуване на едно чисто икономическо управленско решение.

Истинският проблем не е в процедурата, а в напъните на синдикатите да влияят върху управленските решения за икономиката на страната. С помощта на бившия социален министър Иван Нейков част от тези напъни успешно се претвориха в Кодекса по труда, приет през пролетта. Още тогава работодателите изпищяха, че кодексът налага диктатура на пролетариата чрез синдиката. Но увлечени в предизборната тръпка да спечелят бъдещи избиратели, бившите управляващи от наричащото се дясно ОДС, не обърнаха никакво внимание на вопъла. А по липсата на реакция на работодателските организации в тогавашния и сегашния тристранен съвет - БТПП и БСК, стана ясно, че те с право биват възприемани като казионни.

Бившият бизнесмен Лидия Шулева безспорно няма опита на предшественика си, бившият синдикалист Иван Нейков, да маневрира на полето на профсъюзните уловки. Драмата в сегашния диалог е, че докато Шулева изхожда от нормалната икономическа логика, от самото си създаване синдикатите са я заменили с популизма. Който вече достигна впечатляващи размери със заканите на КНСБ да атакуват данъчни и приватизационни закони.

Ясно е, че след като разходите за производството на електроенергията за бита все още са по-високи от продажната цена, тя ще се вдига до момента, в който поне двете величини не се изравнят. Същото ще става и при топлофикациите. А и при бъдещото либерализиране на енергийния пазар едва ли ще се появи инвеститор, който да приеме условието да работи на загуба.

В една нормална държава, в тази ситуация на масата на преговорите между правителство и синдикати ще се поставят възможните механизми за повишаване на доходите и за защита на социално слабите слоеве от населението. В България става точно обратното - драмата се заплита около самото икономическо решение. Свикнали да водят играта на терена на държавните предприятия, при все по-намаляващият обем на държавност в икономиката, синдикатите се опитват да прехвърлят топката на терена на държавното управление като такова. Предишното дясно управление им позволи да го правят, въпросът е как ще реагира сегашното.