България би могла да бъде Полша на Балканите

Войната в Ирак извади на преден план множеството противоречия в отношенията между САЩ и някои Западноевропейски страни. Министър Ръмсфелд говори за Стара и Нова Европа. Смятате ли, че Източноевропейските държави биха били способни да запълнят пукнатините в отношенията между САЩ и техните традиционни европейски съюзници?

Честно казано, аз не бих възложил големи надежди на възможността за възстановяване на мостовете между някои определени държави от Западна Европа и САЩ. Тук не става дума за недоразумения. Те много добре разбират какви са различията между тях. Мисля, че в случая с Германия ще трябва вероятно да изчакаме следващите избори, ще трябва да изтече доста вода. Що се отнася до Франция - това е проблем, който съществува от дълго време насам - независимо от това кой е на власт там, независимо за коя политическа партия става дума. И аз не смятам, че има някой друг, който да може да реши този въпрос. Това е френско-американски проблем. Той съществува от доста години насам и ще съществува още доста години занапред.

От какви съюзници имат нужда САЩ?

САЩ имат нужда, бих казал, от съюзници, на които могат да разчитат. От друга страна обаче Щатите нямат нужда от "автоматични" съюзници. С други думи става въпрос за съюзници, които са способни да кажат "Ние не сме непременно съгласни с вас по всички въпроси. Нека направим това или онова или пък нека се откажем от това или онова." Това, което е важно, е следното: след като веднъж САЩ вземат някакво решение, нека техният съюзник да има правото да не го приема. Това е достатъчно честно. Нека обаче въпросният съюзник да не се противопоставя на американското решение, след като веднъж то вече е било взето. Казано по друг начин: ако има различия в мненията, нека тези различия да се разрешават между съюзниците в частни разговори. А не да се превръщат в публичен спор, който би поставил на изпитание не само съюза, но и би дал възможност и на враговете му да се възползват от това.

Вие обичате да говорите за американските съюзници в Европа, използвайки термините на семейните взаимоотношения. Така например вие говорите за "съпруги", "годеници" и т.н. Какво е мястото на България в тази Ваша класификация?

Моята класификация е разделена като цяло на четири части. "Съпругите" са съвършените съюзници - лоялни, стоящи много близо до политиката, която се прави. На второ място са "годениците". Това са тези страни, които наскоро са станали част от съюза със САЩ, но искат да направят още за този съюз. В тази категория, според мен, е и България. На трето място, и тук, слава Богу, вече не става дума за семейни връзки, идват "изоставените метреси". Тук са Франция и Германия, като Германия като че ли е временно в тази категория. На последно място идват "временните любовници" - като Русия, например, чиято лоялност няма нищо общо с тази на партньорите. Според мен България е на път да се превърне в пълноправна "съпруга" на САЩ. По някакъв начин аз гледам на България като на Полша на Балканите. Ако България изпълни тази роля тук, на Балканите, това би било добре и за САЩ.

Споменахте Русия. Вие подготвяте книга за политиката на Русия спрямо Източна Европа. Смятате ли, че бившите комунистически страни вече не са част от руската сфера на влияние?

Нещата са сложни. Повечето от бившите комунистически страни, най-вече от Централна Европа, Югоизточна Европа или Балтийските страни не попадат пряко в руската сфера на влияние. Независимо от това, Русия се опитва да възстанови част от влиянието си в тези страни vis-a-vis - вече не чрез идеологията, не дори и показвайки политически мускули. Това, което ми се струва, че става, е че тя се опитва да използва икономически инструменти, за да получава все по-голямо влияние в областта на сигурността и външната политика. В някои случаи тя прави това директно, в други - по заобиколен път. Това, мисля, е голямата заплаха за в бъдеще. Към нея трябва да прибавим нестабилността в Русия, престъпността там. Никой все още не знае по кой път ще тръгне Русия - дали по пътя на изграждането на демократичната система или ще се върне към авторитарната система. Всички тези въпроси носят несигурност, непредсказуемост и, в крайна сметка, опасности за този район.

*Известният политолог Януш Бугайски от американския Център за стратегически и международни изследвания е работил за Радио Свободна Европа и Би Би Си и е бил консултант на американската Агенция за международно развитие и Пентагона. В петък Бугайски беше гост на конференцията в София, посветена на 100 годишнината от установяването на българо-американските дипломатически отношения.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?