България била върнала обратно 3000 афганистанци

Досега България е върнала със самолети обратно близо 3000 афганистанци, дошли нелегално у нас. Това съобщи пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов, цитиран от БТА.

Досега не е имало публична информация за депортацията на такъв брой афганистанци.

"Изказах притеснение, че огромният миграционен натиск в момента върху България идва от гръцката граница. За пореден път обявих, че солидарността на България е опазването на външната граница на ЕС", посочи Борисов.

Не можем да говорим за вторично разпределение на мигранти, преди да сме решили въпроса с външните граници. Чухме тревогите и проблемите на Испания, Италия и Франция, добави той.

Рецептата на Борисов за справяне с кризата

Премиерът посочи, че за да се справи, всяка държава има нужда от политическа воля, да инвестира в своята гранична сигурност. Второ, което зависи от ЕС - споразумения с трети държави, откъдето тръгват миграционните процеси. Трето - ако е необходимо, както за България се дадоха 160 млн. евро за техника и всичко останало, така да се подпомогне и всяка държава, която поиска определена сума, отбеляза Борисов.

На базата на тези три неща, тогава вече говорим за вторичното разпределение, солидарността, хуманността, коментира премиерът. Той уточни, че досега нашата страна е изразходвала едва половината от отпуснатата сума от ЕС за охрана на границите.

По неговите думи, въпреки желанието на австрийското председателство на Съвета на ЕС, засега няма възможност за напредък в преговорите по промяна на правилата от Дъблин.

Има три групи държави - едните, които казват "категорично не искаме мигранти"; другите, които казват - да, символично бихме взели, но да се реши въпросът с външната граница; третите са залетите от мигранти като Германия, Швеция, Австрия, които искат вторичното преразпределение, поясни Борисов.

Премиерът очаква работата по Брекзит да се изнерви, но да стигне до решение

По повод преговорите за напускането на Великобритания той изрази очакване с изтичането на сроковете работата да се ускори. Според премиера през ноември няма да има извънредно заседание на Европейския съвет по този въпрос.

Колкото повече намаляват времето и срокът, толкова ще става по-интензивно, нервно и напрегнато, и ще се доближаваме до решение. Излизането без договор ще е много лошо и за двете страни, коментира Борисов.

Той съобщи, че по повод предстоящата през декември среща в Полша, свързана с опазването на природата, е настоял в протокола от днешното заседание в Брюксел да бъдат включени три точки с пряко отражение върху енергийната сигурност на нашата страна.

Първото изискване е за запазване на договорната цел от 40 процента намаляване на вредните емисии до 2030 г.; второто е за недопускане изобщо на преразглеждане на рамката на ограниченията, а третото е за недопускане на повишаване на финансовите ангажименти от ЕС към развиващите се държави, сред които попадат Китай, Абу Даби, Дубай.

Ние да плащаме за това ми се вижда неестествено, несериозно и неправилно, коментира Борисов.

Нашата енергийна сигурност 60 на сто е на базата на въглища, поясни министър-председателят.