България чака дневна глоба от 3156 евро заради прашния въздух

България очаква Съдът на Европейския съюз да ѝ определи дневна глоба от 3156 евро заради това, че в редица общини въздухът продължава да е запрашен над пределно допустимите норми, каза зам.-министърът на околната среда Емилия Тончева на пресконференция, на която екоминистърът Асен Личев разказа какво наследство е заварил от предшественика си Емил Димитров – Ревизоро, представляващ "Обединените патриоти" в бившия кабинет.

Санкцията е дължима от момента на определянето ѝ до момента на спиране на нарушението.

През декември 2020 г. Брюксел съобщи, че дава страната ни в Съда на Европейския съюз заради това, че три години нищо не е направила за да изпълни задълженията си за намаляване на запрашаването на въздуха. Те бяха поети при предишното осъждане на страната ни през април 2017 г., когато на България ѝ се размина финансова санкция. Еврокомисията обаче отчете, че те не се изпълняват, а обещанието на предишното ръководство на Министерството на околната среда и водите бе да предприеме нещо чак през 2024 г. Това доведе и до завеждане на второто дело, по което сега ни чака въпросната дневна глоба.

Тя е заради това, че в България са едни от най-големите превишения в ЕС на годишните и на дневните пределно допустими стойности за прахови частици. Такива са отчетени в 90 дни годишно, т.е. над 2.5 пъти повече от разрешеното съгласно правилата на Евросъюза.

Емилия Тончева коментира, че ековедомството ще се опита да прехвърли плащането на санкцията върху общините, където се отчитат от години прекомерните запрашвания, и санкцията да бъде разделена между тях.

"Общините, макар да са били много добре финансирани както по оперативната програма "Околна среда", така и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, за прилагане на мерки за повишаване на качеството на въздуха, са осъществили малко от тях", отбеляза зам.-министърката.

Тя каза, че в момента се извършва проверка на общините, които са получили еврофинансиране за изготвяне на програми за повишаване качеството на въздуха си и за прилагането на заложените в тях мерки. Когато тя приключи ще се реши дали да се налагат санкции на кметовете и какви да са те.

От еврофондовете бяха изхарчени 3 млн. лв., за да изготвят общините програми с мерки за опазване качеството на въздуха, които от години включват едно и също – увеличаване на миенето на улиците и почистване.

През декември 2018 г. екоминистерството пък директно отпусна 111 млн. лв. на София и още шест града за смяна на старите печки за отопление, които се считат за най-големия замърсител на въздуха. Все обаче няма напредък по тези програми. София, която получи за тази цел над 77 млн. лв., през април отчете едва 700 договора за смяна на старите печки.

Казусът с прашния въздух е ключовата, но не и единствената наказателна процедура на ЕК срещу България в областта на околната среда. Общо са 18.

В съдебна фаза е и делото за замърсяването със серен двуокис. Отново бе установено, че България трайно не спазва пределно допустимите почасови и дневни стойности в югоизточната си част, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. Там са разположени държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" и т.нар. американски електроцентали ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Последните две са единствените въглищни централи у, нас, които покриват всички европейски изисквания за пречистване на изхвърляните от тях вредни емисии.