България чества просветата, науката и културата си

С красиви думи за силата на образованието и културата като основа за успешен живот и преуспяваща държава, за градивното използване на словото и за нуждата от грижи за възраждане на българския дух бяха засипани българите от политици от различен ранг в петък - 24 май, когато страната ни отбелязва Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Вярата си в това, че модерната и просперираща държава се гради и развива, уповавайки се на науката, образованието, изкуството и културата, изрази президентът Росен Плевнелиев на традиционното честване на празника пред Националната библиотека “Св. Кирил и Методий“ в София. Това са основите, върху които българското общество трябва да гради успешното си бъдеще, каза държавният глава пред събралото се множество, което положи венци и цветя пред паметника на двамата братя, измислили славянската азбука

По думите на Плевнелиев този ден се превръща в най-истинския, в най-българския празник, символ на националното обединение на българите около духовността, знанието, културата. “Делото на братята Кирил и Методий е залегнало в процеса на изграждане на държавата ни, на формиране на българската нация. То остава завинаги вплетено в превратната история на България и ни помага във времена на изпитания да се обръщаме към езика и към културата, да търсим упование в силата на знанието, в силата на вярата“, посочи държавният глава.

“Вярвам, че и днес това са основите, върху които градим просперитета и успешното си бъдеще. На всички съвременни будители искам да кажа, че не са сами в своята кауза. Като държавен глава вярвам, че една модерна, успяваща и просперираща държава се гради и развива уповавайки се на науката, на образованието, на изкуството и на културата и за да можем днес и в бъдеще с още по-голяма гордост да пеем "Върви, народе възродени" ни е нужно обединение около каузата за духовното и културно съхранение и израстване на България“, каза още Росен Плевнелиев.

Той изрази благодарност към учителите - “онези, които полагат ежедневни грижи, за да се учат децата не само на четмо и писмо, но с отдаденост и себеотрицание да изграждат личности – можещи, знаещи, отговорни млади българи за бъдеща България".

“Щастливи сме, че имаме един празник, който не е свързан с кръв, предателства и драма, с каквито е пълна човешката история. На днешния ден празнуваме всекидневното чудо на езика. Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Честит език, честита азбука, честито чудо!“, каза в своя поздрав писателят Георги Господинов. Той се обърна към родителите с думите, че "най-хубавото, което можем да направим, е да предадем на децата си чудото на четенето".

Кметът на София Йорданска Фандъкова заяви, че “всеки лев, инвестиран в образование и култура, дава най-ценните плодове“. “Да вървим напред не с грубия брътвеж, а със знание, както казва Вазов. Това гарантира перспективата за развитието на нацията", призова Фандъкова. Тя се обърна и към присъстващите народни представители да не забравят, "че силата на словото е огромна“. “Нека я използваме градивно, за популяризиране на ценности", посъветва ги тя.

Преди тържеството, пред Националната библиотека патриарх Неофит отслужи благодарствен молебен в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

Главата на Българската православна църква се помоли за това хората да живеят в мир, радост и всяко благополучие. “Велико чудо бе и оцеляването на нашия български народ по неравния му исторически друм. Слава вам родни светци и славянски учители да пребъде делото на просвещението във вярата и благочестието до века”, каза той.

След това патриархът честити празника и пожела отличен успех на тези, които се учат на знание и благочестие, и тези, които се трудят за тях. “Учащи и учащи се, за много и много години”, благослови Неофит.

Шествието до националната библиотека тръгна от Националния археологически музей, където е и Президентството, и събралите се хора бяха поведени от гвардейския духов оркестър и ученици от Духовната семинария

В празничното шествие се включиха и депутати, представители на ръководството на Столичната община, дипломати, ректори, учени, както ученици с български знамена и знамената на своите училища. Председателят на Народното събрание Михаил Миков поздрави всички, които се занимават образование, наука и култура, и заяви, че “не е достатъчно само да им дадем цветя и да им честитим, необходима е нашата всекидневна грижа за възраждане на духа на България”.

В Пловдив също хиляди се включиха в шествието по случай Деня на българската просвета, което по традиция беше предвождано от иконата на светите братя Кирил и Методий. Тя бе изнесена от хуманитарната гимназия, наречена на тяхно име, а преди събралите се да потеглят под звуците на химна "Върви, народе възродени!", бяха поздравени от пловдивския митрополит Николай.

Пороят в Североизточна България обаче помрачиха тържествата във Варна и в Добрич, където уличните шествия, тържества и поднасяне на цветя не успяха да се проведат. Възрастните хора обаче видяха добра поличба в изсипалия се дъжд в региона, където е най-развито зърнопроизводството в страната.

Във всички големи градове и по-малки населени места имаше различни прояви на раздаване на литературни и културни награди за най-изявените местни творци, шествия и други тържества, в които се включиха не само учители и ученици.