България да ползва капацитета на мрежата си, вместо да участва в нови газопроводи

Отпадането на газопровода ITGI през Турция и Гърция до Италия като вариант за износ на газ от азерското находище "Шах Дениз" до Европа застрашава ли осигуряването на доставки за газовата ни връзка с Гърция, която трябваше да се захранва основно с газ от ITGI? Заплашена ли е възможността за разнообразяването на вноса на синьо гориво у нас?

Още от самото начало изборът на междусистемната връзка с Гърция като приоритет беше спорен. Няма логика вместо да правиш интерконектор с Турция, през която минават основните газови потоци - освен природния газ от Каспийския регион и Иран, има и възможна връзка с терминала за втечнен газ в Текирдаг - да се връзваме с Гърция, която е вторична по отношение на всички тези възможности. Не изключвам варианта това да е подсказано насочване на усилията ни в глуха линия. Спомням си, че изказах подобни опасения на тогавашното ръководство на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

С приближаване на деня за избор на трасе за азерския газ Турция логично прецени, че вместо да дава на други да реализират транспортни схеми през нейната територия, тя сама може да изгради газопровод и да доставя на европейската си граница количества, които други компании и страни могат да поискат за собствена консумация или за транзит по-нататък.

Още една слабост на връзката с Гърция е, че на гръцкия пазар позициите на "Газпром" са много силни и реално политическа диверсификация е трудно постижима. Ако си спомняте, по време на зимната криза преди няколко години, пак "Газпром" достави газ на терминала Ревитуса, който чрез риверс достигна обратно България. Нещо повече, в момента, в който ние решихме да изграждаме интерконенкторна връзка, гръцкият партньор на "Газпром" подаде апликация за разрешение за изграждане на терминал за втечнен газ в Александруполис. Тоест, в края на този гръцки интерконектор пак щеше частично да стои "Газпром".

Възможно ли е при това положение партньорите на "Булгартрансгаз" в реализацията на връзката до Гърция - ДЕПА и "Едисон", които стоят и зад ITGI, да провалят интерконектора?

Аз мисля, че нищо не може да стартира, ако няма икономически смисъл. Ако няма договорно обвързани и сигурни количества природен газ за транзит и някой не поеме риска за запълване на тръбата. Много по-смислено е да се форсира връзката с Турция и тази с Румъния, защото в Румъния има добив на природен газ, някои от компаниите, които оперират в Румъния, оперират и в България и интегрирането на нашия с ликвидния румънски пазар само ще укрепи енергийната ни сигурност.

Какви са другите варианти за осигуряване на суровина за гръцката газова връзка?

Не виждам преки варианти, които да оправдаят изразходването на средства за интерконектора с Гърция извън реализацията на финансирана с евросредства общоевропейска политика за междусистемни връзки. В перспектива интерконектор с Гърция може да изиграе роля в светлината на връзката с терминали за втечнен газ, за доставка на газ, който бе открит в Източното Средиземноморие и за суапови сделки. Но и там ключово значение имат партньорските връзки с компаниите, които добиват природния газ.

След като консорциумът "Шах Дениз" предпочете проект за износ на азерския газ на един от акционерите си (норвежката "Статойл"), каква е вероятността при отсяването на другите двама претенденти отново да се избере трасе на друг от участниците в разработването на находището - "БиПи" и нейния Югоизточен европейски газопровод, за сметка на "Набуко"?

Слабостта на проекта "Набуко" беше в липсата на реална преценка за шансовете за осигуряване на ресурсна база от компании, които имат ограничени или нулеви ъпстрийм активи и собствен добив на природен газ. При това положение естествено в по-силно положение се оказват компаниите, които добиват и владеят реални количества газ. Това са компаниите в консорциума "Шах Дениз".

Те правилно прецениха, че не си струва да дават природен газ на проекти, в които не участват, ако могат сами да го използват, за да разширят собствените си позиции на пазара в Югоизточна или Южна Европа. Тоест, да копират поведението на "Газпром" за навлизане на нови пазари, следвайки притежавания от тях газ.

Естествено, "Статойл" предпочете да гарантира с количествата, които има, "своя" проект за газопровод - Трансадриатическия. Същото се отнася и за "Бритиш Петролеум" ("БиПи") - тя е огромна компания, която не вижда смисъл да дава на други малки компании от "Набуко" да правят бизнес с нейния газ.

Още повече, че е много по-ефективно да се използва и интегрира незаетият капацитет на транзитните системи на страните, през които минаваше проектът "Набуко", вместо да се гради отделен висококапацитетен и скъп газопровод. Турция много бързо се ориентира към възможността вместо да получава отчисления от големия газопровод "Набуко", да взема транзитни такси като изгради своята част сама. Все пак тя има над 10 млрд. куб. м незает транзитен капацитет.

Много скоро ще стане ясно, че вариантът мини-"Набуко" ще бъде не само нискоразходен, но и много по-конкурентен, като остави и преоразмери частта от "Набуко" от турско-българската граница до Виена. Макар че, откровено казано, не виждам причина да се стартира с максималния вариант на "големия" "Набуко" и по българска територия, след като в момента свободният транзитен капацитет на мрежата ни е над 5 млрд. куб м газ.

Интеграторът на двете схеми е "Бритиш Петролеум" и този вариант на проект няма да има конкуренция, защото ще интегрира възможностите на компаниите в "Набуко", които основно търгуват и разпределят, с тези на "БиПи" и другите производители. С тази комбинация проектът "Южен поток" трудно може да се конкурира, когато преценяваме къде да инвестираме своите средства.

На по-късен етап, когато потреблението на газ се повиши и доставките за региона започнат да идват от нови находища от Каспийския регион, от Северен Ирак, от Египет, Източното Средиземноморие, от по-далечни дестинации като втечнен природен газ може да дойде времето на големи магистрални газопроводи. Сега още е рано.

Газовите връзки със съседите или местният добив на нефт и газ са по-добрата енергийна диверсификация?

Самата диверсификация на източници, макар и да усилва конкуренцията, не води автоматично да най-значимото възможно намаляване на цените. Цените на азерския газ за Турция, които макар и да се търгуват с отстъпка спрямо цените на доставяния газ от "Газпром" от 330 щатски долара за 1000 куб.м, все още гравитират на равнища, които са над спот пазарите, които тепърва ще отразяват прогнозируемото насищане с природен газ от различни източници, в това число и от шистов газ от Америка.

Ние и в момента имаме местни производители, които могат да осигуряват до 50% от местната консумация при сегашните равнища. Но за в бъдете трябват много по-интензивни работи по проучване и добив на нови находища, защото резервите са недостатъчни. Заедно с понижаване на цените и задействане на програми за стимулиране на използването на природен газ в бита и транспорта, ще се повиши значимо и потреблението. Достатъчно е само една електрическа централа на газова генерация, за да увеличи с 25% потреблението на страната.

За да бъдат ниски цените на топлинната енергия, на производството на химическите и торови заводи, на металургия - изобщо на всички производства със значимо потребление на природен газ - цената на нашия газов микс трябва да бъде по-изгодна от тази на съседа или конкурента. Ако достъпът до международния газов пазар е почти сравним за всички в региона, то цената и количествата от местен добив могат да дадат решителни предимства.

Но това е хипотеза, за чието случване са нужни съвършено друга и много по-активна политика и действия от страна на БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгарстрансгаз". Именно там са най-големите резерви, но за съжаление не виждам някакво раздвижване. Изглежда дългите години на производен от този на "Газпром" монопол са вкаменили желанието на тези компании да се развиват, да се борят за пазари, клиенти, за доставки.

Всъщност бездействието не е опция предвид неотменимите европейски директиви за либерализация на националните газови пазари. Другата възможност е приватизация и ускорено излизане на борсите.