България да търси по-гъвкав подход при сегашната криза на еврото

Едно време България държеше да е в компания с Гърция, докато сега прави всичко възможно да се дистанцира от каквито и да е неблагоприятни сравнения, които могат да доведат до заключения, че тя е следващата, която ще търси спасителна помощ, пише сайтът Businessneweurope в статия, посветена на страната ни.

Основания за такива страхове има. Още преди да изсъхне мастилото върху споразумението за масивния пакет от заеми, предназначен за Гърция, президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие Томас Мироу посочи възможните ефекти от кризата в Гърция, предупреждавайки, че освен Румъния и Сърбия, опасност от "зараза" има за България поради простия факт, че там оперират няколко гръцки банки.

Близо една трета от българските банки са собственост на гръцки банки и фактът, че те все още са печеливши, не помага много за успокояване на тревогите. Президентът на ЕБВР каза още, че към момента няма признаци на по-сериозен ефект и добави, че филиалите на гръцките банки "се държат добре". Неговите предупреждения, обаче, че проблемите на Гърция са заплаха за инвестициите и износа на Балканите, предизвика заглавия като това на ББС "Югоизточна Европа е уязвима на гръцката зараза".

Илиян Василев, шеф на консултантската компания "Делойт България", посочва пред Businessneweurope, че нестабилността в Гърция неизбежно създава негативно възприятие за региона като цяло, тъй като повечето инвеститори не са запознати в тънки детайли за различията между отделните страни и пазари.

Илиян Василев посочва, че през 2009 г. спадът на преките чужди инвестиции в България е бил 53.3% спрямо предходната година в резултат на световната икономическа криза. В същото време Гърция остава най-голям инвеститор (общо 27.3%), следвана от Великобритания (19.6%) и Германия (11.6%). "Много гръцки компании продължават да се радват на доста изгодни операции в България", казва Василев и добавя, че очаква интересът на гръцкия бизнес към страната да продължи. Според него българският "крак" на този бизнес може да се окаже важен актив, балансиращ проблемите, създавани в Гърция.

Светослав Цачев, шеф на инвестиционната фирма "Елана трейдинг", е уверен, че България няма да бъде ударена сериозно от кризата. Според него спадът на чуждите инвестиции от Гърция не е нещо ново, като се имат предвид спадащите равнища назад във времето, като се стигне до четвъртото тримесечие на 2008 г.

"Данните за износа на Гърция потвърждават липсата на значим ефект на годишна база. Спадът е по-голям при сравнение с 2008 г., но откакто започна дълговият проблем на Гърция, не се забелязва по-нататъшна редукция", казва той.

Цачев добавя, че България вероятно няма да пострада и от значителен спад на туризма. Като цяло той смята, че гръцката криза ще има скромен ефект върху България.

Мерките на правителството

Макар че за България няма пряк риск да не може да обслужва дълговете си, проблемите в съседна Гърция повдигат въпроса как реагира българското правителство, за да се справи със спада на икономиката.

През април кабинетът призна, че оценката му за размера на бюджетния дефицит през 2009 г. е била твърде ниска – 1.9% от БВП и че вероятно е по-близо до 3.7% (последно – 3.9%- бел.ред.). Започна обсъждане на пакет от антикризисни мерки, включително орязване на разходите в администрацията, въвеждане на данък "лукс" и планове за повишаване на ДДС, които обаче бяха изоставени.

Илиян Василев смята, че последното решение е било правилно. "Съкращаването на правителствените разходи винаги е по-добра опция от повишаването на данъци", казва той. "В същото време е твърде рано да се каже дали всички разнообразни мерки ще са достатъчни в тези турбулентни времена, без да има проактивен подход в иденитфицирането и насърчаването на двигателите на растежа", изтъква той.

По отношение на дефицита Василев смята, че корекцията не е от особено значение, тъй като тя произтича от различия в методите на отчитане. "Правителството следва фискално консервативни политики и съотношението на правителствения дълг към БВП си остава 15%", добавя той.

Според Цачев бюджетните съкращения съвсем не са достатъчни с оглед на изискванията в дългосрочен план и все още не адресират проблема с огромните правителствени разходи и ниската ефективност в администрацията.

По повод дискусиите да се сключва ли споразумение с Международния валутен фонд, Илиян Василев смята, че подкрепата от такива международни институции се е доказала като безценна през годините. Именно благодарение на тези дългосрочни отношения финансовата ситуация в България можеше да се сравнява повече с тази в Германия, отколкото в Гърция.

След колапса през 1997 г. с помощта МВФ и Световната банка България създаде солидни фискални политики и строга финансова дисциплина, пояснява Василев.

Той посочва, че въведеният валутен борд накара правителствата да водят консервативна фискална политика, като повечето години през това последно десетилетие са приключвали с бюджетни излишъци.

По-гъвкаво поведение с оглед кризата на еврото

Връзването на еврото продължава да е търговски изгодно за България, казва Илиян Василев, тъй като то редуцира валутния риск и политическия риск, когато става дума за инвестиции в страната. Той посочва, че опциите на България все още са ограничени, тъй като тя не е член на еврозоната и няма достъп до финансиране от Европейската централна банка, както и същия достъп до капиталовите пазари.

В същото време Илиян Василев счита, че кризата в еврозоната предполага промяна в модела на поведение, който бе възприет след привързването на националната ни валута към еврото. Образно казано, от пътническото място трябва да се преместим в шофьорското и да управляваме процесите.

Когато реперната валута е в криза, трудно може да се очаква да се изолираме от негативни сценарии - но страните в ЕВС разполагат със свои солидарни инструменти и значителен финансов ресурс, което не важи по подразбиране за страни в чакалнята за еврозоната или преди нея. Трябва да се балансират изходящите и входящи експортни и финансови потоци към растежни пазари извън еврозоната. Някои от възможностите, които имаме днес, в това число и за финансиране на подобен поврат, може и да не бъдат на разположение след месеци, посочва Илиян Василев.

Според Цачев добрата новина, че България не се нуждае от повече опции. "Намаляването на БВП в България не е толкова сериозно както в Балтийските страни и Гърция. Индустрията ще се възстанови благодарение на външното търсене и ръста на щатския долар ще подобри условията за търговия в много сектори, включително минния, металургията, селското стопанство, машиностроенето", заявява той.