Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България държи 1/5 от световния пазар на патешки дроб и череши

Ръст от 31% на българския износ през 2021 г., увеличават се стоките с добавена стойност

7 коментара
България държи 1/5 от световния пазар на патешки дроб и череши

България продължава да печели позиции на световните пазари, а пандемията от коронавирус не се е отразила на предприятията у нас. Износът на стоки и услуги продължава да се увеличава, като за миналата година отбелязва ръст от 31% спрямо 2020 г. Това отрежда на страната ни 59-мо място от 233 страни.

Расте износът на все повече стоки с добавена стойност, като електронни и оптични изделия, електрически инструменти, изчислителни устройства, сензори, софтуерни продукти, компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, велосипеди с помощно задвижване, видеоигри, хладилници. С изработените у нас интегрални платки, страната ни проби редица силно конкурентни пазари, като САЩ, Япония, Югоизточна Азия.

Българските фирми най-често изнасят за развитите държави като подизпълнител на големи мултинационални компании, като европейският пазар става все по-важен. Германия е най-големият ни пазар с 15% от целия износ, като при това търговският ни баланс е положителен с 468 милиона долара. Това показва анализът на Българската стопанска камара (БСК) за мястото на България в световния износ през 2021 г. Той е подготвен от Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.

България в световния износ

България е изнесла стоки и услуги за 41.9* милиарда долара през 2021 г. Това е с 31% повече от износа ни година по-рано, когато възлиза на 31.9 милиарда долара.

Въпреки това страната ни отстъпва едно място и заема 59-то сред всички износители в света. България е непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Нова Зеландия.

В Европейския съюз запазваме 20-то място - преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения.

По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас са: Словения - 47 млрд. долара, Финландия - 81 млрд. долара, Словакия - 104 млрд. долара, Дания - 125 млрд. долара, Ирландия - 190 млрд. долара.

Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа през миналата година е Норвегия с 95%, следвана от Иран (83%), Азербайджан (62%), Ангола (60%), Саудитска Арабия (52%), ОАЕ (50%). Всички тези страни са големи износители на енергоносители, чиито цени рязко нараснаха.

Други големи икономики с по-голям ръст от нашия са Русия (46%), Република Южна Африка (44%), Индия (43%), Индонезия (40%), Австралия (36%), Бразилия (34%), Турция (33%), Белгия (32%).

Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 23%, Германия (18%), Нидерландия (26%), Италия (21%), Франция (20%), Великобритания (18%).

При седем от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, включително с най-големите европейски износители - Германия, Италия, Франция, Белгия.

Допреди три години България традиционно имаше положителен търговски баланс и с Турция - голям регионален играч. Вероятно дължащо се основно на финансовата криза в южната ни съседка, балансът ни с Турция вече е отрицателен.

От анализа не са включени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална. През 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 566 млн. долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. За 2020 г. износът на специална продукция се оценява на 614 млн. долара. Износът на оръжия през първите четири месеца на 2022 г. е за 294 млн. долара.

Кумулативно за последните 5 години износът ни има средно годишен ръст от 5% в стойностно изражение. В същото време световният внос расте средно с 4% за последните 5 години. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, посочват от БСК.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители - горива и електроенергия. Тези четири групи стоки формират една трета от износа на страната ни.

През изминалата година броят на групите стоки с износ над 1 млрд. долара се увеличава от 10 на 15.

Средногодишен ръст на българския износ спрямо световния внос за периода 2017-2021


Най-голям е износът ни на изделията на електрониката и електротехниката - близо 4.4 млрд. долара.

Ръстът на цените на световните пазари допринася износът на мед и медни продукти да заема втора позиция с над 3.77 милиарда долара, а третата е за машини и апарати с над 3.32 милиарда лева. Характерното за тези три групи стоки е, че износът ни изпреварва световния внос. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици, обяснява Веселин Илиев от БСК.

Традиционно, износът на енергоносители заема водещи позиции, като за 2021 г. е на четвърто място. В региона единствено Румъния има по-голям износ на електроенергия от нас с 658 млн. долара, а Гърция и Турция изнасят два и половина пъти по-малко от нас.

Износът на българско зърно заема пета позиция. Водещите продукти в тази група са пшеницата с ръст от 96% на годишна база и царевицата със спад от 3%. При ечемика се отчита ръст от 71% на годишна база.

С над 1 млрд долара износ през миналата година са още пластмасови изделия, автомобилна индустрия и велосипеди, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали.

Следват желязо и стомана, фармация, разнообразни химически продукти, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори, мебели, матраци и обзавеждане.

Група стоки под митнически код 99 "Специфични доставки", в която са продажбата на оръжия, е на 8-ма позиция в експортната българска листа.

Ръст от 50% при износа на катодна мед

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната листа на България за миналата година е катодната мед с 1.773 милиарда долара, което е 50% ръст спрямо 2020 година. Най-големи потребители на българска катодна мед са Китай (40% от износа) и Турция (36%).

Следват износ на пшеница за 1.356 милиарда долара и ръст от 94%, анодната мед - износ за 1.026 милиарда долара и ръст от 2%, биодизел - 926 милиона долара и ръст от 118%, медикаменти - 840 милиона долара и ръст от 4%, концентрати на благородни метали - 839 милиона долара и ръст от 21%, маслодаен слънчоглед - 730 милиона долара и ръст от 37%, слънчогледово олио - 691 милиона долара и ръст от 83%. Тези осем стоки генерират 19% от българския износ.

След тях се нареждат леки нефтени масла (горива), електроенергия, части за електроника, средно тежки нефтени масла, царевица, медни руди и концентрати, кабелни снопове за автомобилостроенето, велосипеди със спомагателен двигател. Тази група стоки допринася за още 10% от износа.

  Динамика при някои суровини

Изнасяме пшеница за различни пазари

Износът на пшеница от България е диверсифициран за различни пазари - Испания (14%), Гърция (13%), Румъния (9%), Корея (7.5%), Тунис (7.5%), Израел, Пакистан, Либия, Виетнам, Индонезия. Средната ни експортна цена през миналата година е била 267 долара на тон.

От по-големите ни партньори най-добри цени постигаме в Гърция (295 $), Либия (292 $/т), Тунис (280 $/т).

На цени над 300 $/т България е продава пшеница в Йордания, Йемен, Етиопия през миналата година, но количествата са малки.

Измежду по-значимите световни износители най-високи експортни цени постигат Република Южна Африка (357 $), Австрия (330 $/), Белгия (326 $/т), Нидерландия и Турция (316 $/т), Канада (305 $/т), САЩ (303 $/т), Русия (266 $/т), Украйна (243 $/т).

Купувачите на биодизел от България са Румъния (21%), Италия (16%), Унгария (15%), Австрия (8%), Гърция (7%). Средната експортна цена е 1676 $/т (60% ръст на цената спрямо 2020 г.), като варира от 1400 до 1900 $/т. Най-големите вносители в света са Нидерландия със средна цена по вноса 1455 $/т, Белгия 1531 $/т, Франция 1245 $/т, Испания, Италия, Германия, Обединеното кралство.

При износа на медикаменти Румъния измести Русия като наш най-голям пазар. България изнася лекарства също за Германия, Франция, Чехия, Нидерландия, Италия, Унгария и други страни, предимно от ЕС.

Почти изцяло - 99.7% от концентратите на благородни метали, добити у нас, са за немски купувач. Прави впечатление, че Германия изобщо не декларира такъв внос от България.

Маслодаен слънчоглед изнасяме най-много за Германия и Турция - по 14% от целия износ, за САЩ и Великобритания - по 9%. Средната експортна цена е 964 $/т, но износът за Германия, САЩ и Обединеното кралство е на цени над 1000 $/т.

Пазарите ни за слънчогледово олио са Испания (20%), Италия (19%), Турция (9%), Гърция (8%). Средната експортна цена е най-високата за последните 10 години - 1370 $/т срещу 845 $/т през 2020 г. Най-големият световен износител на олио Украйна постига средна цена 1199 $/т и общо износ за 5.6 млрд. долара. След нея се нарежда Русия с износ за 2.4 млрд. долара. България е на трето място в света по износ на олио през 2021 г. с 691 милиона долара.

Измежду стоките с износ над 100 млн. долара от България за 2021 най-голям ръст спрямо 2020 г. бележат природен газ с 1896%, рапица - 263%, електроенергия - 177%, индустриални термометри - 163%, железен скрап - 140%, медицински инструменти - 130% и биодизел – 118%.

С най-голям положителен търговски баланс са катодна мед 1505 млн. долара, пшеница 1340 млн. долара, анодна мед 1025 млн. долара, концентрати на благородни метали - 696 млн. долара, слънчогледово олио 678 млн. долара, електроенергия 511 млн. долара.

Голям ръст на търсенето на световните пазари в последните години има при ваксини за хуманната медицина, електроенергия, природен газ, включително втечнен, леки петролни горива, талий, монетарно злато, хексахлорбензен, родий и други редкоземни изкопаеми и химически субстанции.

С какво сме най-успешни

България е лидер на световния пазар по консервирани череши с 19.2% за над 36.7 милиона долара.

Страната ни държи над една пета от световния пазар и на патешки черен дроб (20.9%), въпреки значителния спад в износа през миналата година до 6.7 млн. долара.

Износът ни на прежди от вискозна коприна има дял 16.6% в световния внос, замразеното патешко месо - 15.6%, а маслодаен слънчоглед - 15.4%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и ови отличници. Сред тях са индустриалните термометри, игрални апарати с моменти и жетони и банкомати, където България заема 4-та позиция в света.

Мястото на България в световния износ по стоки

България изнася за 133 държави

През 2021 г. България е осъществила износ за 133 държави и територии за над 1 милион долара за всяка. В редица страни имаме малък износ на нишови продукти.

Най-важният пазар е Германия, където е насочен 15% от целия ни износ, при това с положителен търговски баланс от 468 млн. долара.

Следват Румъния (10.2%), Италия (7.6%), Гърция (6.6%), Турция (6.2%), Франция (3.7%), Белгия (3.3%), Китай (3.2%), Испания (2.8%), Полша (2.5%). Тези 10 партньори са пазар за 60.3% от износа на България.

Най-голям положителен търговски баланс страната ни има с Румъния, САЩ, Германия, Белгия, Великобритания, Франция, Гърция.

Най-голям отрицателен търговски баланс България има с Русия - над 3 милиарда долара, при общ търговски дефицит на България от 5.5 милиарда долара. Следват отрицателните баланси с Китай, Турция, Унгария, Холандия, Полша, Украйна.

Европейският пазар става все по-важен за България

Пазарите на страните от ЕС и Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските доставчици. Този процес започна отдавна, но изглежда Covid епидемията го засили. Интерграцията във веригите за доставки в тези държави се засилва, коментира Веселин Илиев.

Той посочи, че по-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътуване за преговори, монтаж, сервиз и т.н., и с тарифни и нетарифни бариери.

По думите на Илиев не може да се направи еднозначна оценка за влиянието на по-високите цени. Наблюдават се редица стоки, при които ръстът в стойност изпреварва в пъти ръстът в количество. Обемът на изнесената мед дори намалява, но стойността ѝ расте. В такива случаи ролята на по-високите цени е много голяма, като най-често това са суровини. При повечето стоки обаче, ръстът в стойност е сходен или малко по-голям от този в количество, отбелязва той.

Прави впечатление, че много от пазарите ни "поеха" новите по-високи цени, дължащи се основно на повишени разходи на труд, но и на по-скъпи енергенти, някои метали и други суровини. Трудно можем да прогнозираме дали тази тенденция ще е устойчива, предвид продължаващия ръст на цените на газ, електроенергия и метали, казва Веселин Илиев.

Той посочва, че войната в Украйна води до липса и на специфични благородни газове, използвани в технологични процеси и научни изследвания, както и до липса на редкоземни елементи и неприемливо поскъпване на литий, кобалт, манган, церий и други.

Ролята на чуждите инвестиции е важна, особено за заетостта, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестициите, казва Веселин Илиев.

Според него технологичното обновление на компаниите става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. Често се констатират инвестиции в производство на продукти без необходимите умения и познания за последващата им пазарна реализация.

Фактът, че износът ни расте дори в сравнение с държави, прилагащи активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас, говори за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни, казва Илиев. Според него поради слабата диверсификация на някои продукти, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни сътресения в резултат на кризите, породени от Covid-19 и войната в Украйна.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава и този износ формира около 25% от общия, без да е включен износът на специална продукция. Този износ в по-малка степен се влияе от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност, посочва Илиев.

Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка запазва дял от около 31 - 32% през миналата година.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни предприятия. Успешните български фирми са тези, които работят предимно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция у нас и не са обект на значителна регулаторна тежест, отбелязва Веселин Илиев.

*Източник на данните за износа е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Danko
    #7

    Не знам пазар, на който патешкият дроб да се продава гарниран с череши. Но се разбра, че в София не се допускат дини от Любимец, а се продават изключително гръцки дини, които на всичкото отгоре са по-скъпи. А иначе знаем отдавна, че дините от Любимец са едни от най-добрите. И какво от това? Хората вече съкращават производството, за да не търпят загуби. А държавните чантаджии се правят на слепи и глухи. Защо ли?

  2. Филка Русофилка
    #6

    Износ на стоки 2009 – 22,9 млрд. лв 2019 – 58,5 млрд.лв – растеж 155,5% спрямо 2009 2020 – 54,8 млрд.лв – растеж 139,4% спрямо 2009 2021 – 68,2 млрд. лв – растеж 198,0% спрямо 2009 Внос на стоки 2009 – 33,0 млрд. лв 2019 – 66,0 млрд. лв – растеж 99,9% спрямо 2099 2020 – 60,1 млрд. лв – растеж 82,2% спрямо 2009 2021 – 76,1 млрд. лв – растеж 132,4% спрямо 2009 Отрицателно стоково салдо 2009 – 10,1 млрд. лв – 44,2% спрямо износа 2019 – 7,5 млрд.лв - 12,9% спрямо износа 2020 – 5,3 млрд.лв – 9,8% спрямо износа 2021 – 8,5 млрд.лв – 12,5% спрямо износа

  3. ABV
    #5

    Напълно не основателно статистиката пренебрегва такова важно експортно перо за българската икономика като износ на джепчии, просеци и проститутки за европейските бардаци! Съвсем сериозно, всяко от тези отрасли носи много повече валутни приходи от смешните череши и патешки дроб!

  4. анита хегерланд
    #4

    Череши се изнасят един месец в годината. За България е важно да се впише трайно в европейската и глобална търговия, като търси възможности по традиционния и по нестандартни начини. Това, което движи икономиката, е потреблението, но сега се изучава и прилага по нов начин. Смята се, че има крайно потребление, отвъд което купувачите губят интерес към стоката. Най-новата теория твърди, че потреблението трябва да бъде възпитавано, т.е. на потребителя трябва да се предлагат нови продукти, които са сегментирани от ограничените суровини, инфлацията, пазарите, валутите и търговските войни.

  5. Димитър Мавров
    #3

    Пишете,нали за това ви плащат.Само,че обяснете на хората също така и защо са толкова бедни.

  6. Любо от Далеч
    #2

    Българите сме велика нация - винаги е било така. Нямаме спиране, и ако няма олигарси и предатели които да ни пречат - ще учудиме света !

  7. Мунчо Велики
    #1

    Аха, сигурно това е причината, поради която тази година ядох само гръцки череши.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.