България е 44-та в света по Индекс на човешкия капитал

България е 44-та в света по Индекс на човешкия капитал

България е на 44-о място по Индекс на човешкия капитал. Това съобщи в неделя главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева по време на видеопресконференция за български медии, след края на годишните срещи на Световната банка и МВФ в Индонезия.

Индексът се определя на базата на критерии, свързани със здраве, училище, продължителност на живота, какъв е еквивалентът на наученото в рамките на прекараните в училище години и се изчислява  колко от своя потенциал ще постигне едно дете, което е родено днес.

За България индексът сочи, че дете, родено днес, ще постигне 68 процента от потенциала си като възрастен. При момичетата процентът е малко по-висок - 71 на сто, а при момчетата - 65 на сто.

В класацията участват 157 страни. На първо място е Сингапур. Страните от Южна Азия и Европа заемат най-високите места.

Този индекс ни дава видимост на това колко е важно да се инвестира в човешки капитал и идеи какво може да се направи, за да е тази инвестиция най-резултатна, обясни Кристалина Георгиева, цитирана от БТА. Индексът все още не може да класира когнитивни умения или умения за общуване, които са много важни за икономиката на бъдещето, но е добро начало да се привлече вниманието към това колко е ценна тази част от нашето богатство - хората.

Ако искаме да сме богати утре, трябва да инвестираме в децата си днес, посочи тя.

Тази година за първи път се постарахме да изчислим какъв е делът на човешкия капитал в богатството на народите и от общо 1 123 трилиона долара богатство на света, се оказа, че две трети от него сме ние, хората, тоест най-голямата част от това, което прави една страна богата, са именно хората, посочи Кристалина Георгиева и допълни, че, колкото е по-богата една страна, толкова е по-висок делът на човешкия капитал в богатството на страната.

Проблеми с растежа на световната икономика

По думите на главния изпълнителен директор на Световната банка темповете на растеж в световната икономика се запазват устойчиви, но прогнозата на фонда е за леко понижаване. Има и значително голям брой страни, където прогнозата е за по-сериозно съкращаване на растежа, обясни Георгиева, като уточни, че България не е между тях. Най-голямата тревога е свързана със световната търговия и че все още няма яснота за решаване на разногласията между Китай и САЩ.

Има и проблем с едновременното покачване на лихвените проценти и повишаване на курса на американския долар и това, съчетано с много по-високо бреме на дълга и в правителствения, и в корпоративния сектор означава, че бремето на обслужване става все по-тежко, посочи Георгиева.

 Ако си представим комбинация на забавяне на икономическия растеж с по-голямо бреме на обслужване на дълга, това означава, че следващата година ситуацията в световната икономика няма как да е по-добра, отколкото днес, предупреди тя.

Световната банка и климатичните изменения

Кристалина Георгиева засегна и темата за климатичните промени и посочи, че Световната банка прави много в посока на борбата с климатичните изменения. Поставихме си цел до 2020 г. да достигнем 28 процента от обема на нашите програми да бъдат насочени в тази област, но вече сме на 33 процента, тоест надминахме целта си, посочи тя. Георгиева отбеляза, че в програмите на Световната банка са поставени на равна основа съкращаването на емисиите и адаптирането към климатичните изменения.

Едно от направленията, в които се работи, е да се стимулира в икономическия анализ да се включат емисиите като оценен в парична форма фактор. Работим много активно да създадем основа за поставяне на цена на въглеводородните емисии чрез пазара или чрез данъчната система, защото, ако не интегрираме във вземането на решения тази цена, продължаваме да вземаме лоши решения, обясни Кристалина Георгиева. Второто направление е да се стимулира масово преминаване към технологии, които свалят нивото на въглеводородните емисии.

Работи се и в посока да се модернизира финансирането така, че зеленото финансиране да бъде не екзотика, а масово навлязло във финансовите системи.

Смятам, че България трябва да прегърне това нискоемисионно бъдеще, коментира още Георгиева. Нейният съвет към България е колкото се може повече и навсякъде, където може, да се търсят нискоемисионни решения.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?