България е близо до предела си в износа на стоки и услуги

България е близо до предела си в износа си и почти няма какво повече да предложи на външните пазари. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки.

Това показва анализ на българския износ в периода 2001-2015 г., изготвен от Центъра за външноикономическо сътрудничество при Българската стопанска камара (БСК).

За последните 15 години българският износ е нараснал над четири пъти - от над 5.1 млрд. долара през 2001 г. до над 25.6 млрд. долара през 2015 г.. Спад е отбелязан само през 2009 и 2015 г. Ръстът на износа се дължи основно на количествата изнесени стоки, които се увеличават с две трети. Останалата 1/3 е на увеличените експортните цени.

За сравнение, за същия 15-годишен период ръстът на световния внос е 1.6 пъти, като най-големи вносители през 2015 г. са били САЩ и Китай.

Водещи пазари и стоки

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи - Турция, Румъния и Гърция.

Сериозен ръст бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, а по-забележимо отстъпление има по отношение на САЩ и Македония.

Изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника. За 15 години той нараства почти 12 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в износната ни листа.

Също силно се представят зърнените култури – износът им расте 13 пъти, маслодайните семена – 12 пъти, фармацевтичните продукти – 11 пъти, стъклото и стъклените изделия – 12 пъти.

Най-голям ръст бележи износът на транспортни средства и техни детайли – 33 пъти.

Над средния ръст регистрира износът на мед и медни изделия, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции.

Под средния пък имат изделията от дърво, без мебели. Доста по-слабо и със спад се представят стоките в групи "облекла и текстил" и "желязо и стомана".

Расте износът на стоки с по-висока добавена стойност

Наблюдава се ръст на износа на стоки с по-висока добавена стойност. През 2001 г. около 36% от износа е бил на суровини и продукти с много ниска степен на преработка, преди кризата през 2008 г. той пада на една трета, а през 2015 г. – на 30%:

Нефтопродуктите продължават да имат водеща роля в износа, като новите производства водят до ръст в експорта на масла от почти 400 пъти.

Благодарение на по-дълбочинна преработка намалява делът на нерафинираната анодна мед, за сметка на рафинираната катодна.

Износът на пшеница и маслодаен слънчоглед имат ръст от 15-16 пъти, царевицата – 40 пъти, рапица – 110 пъти, но това се дължи на избрания модел за субсидиране в българското селско стопанство.

Износът на руди и концентрати от благородни метали расте 412 пъти и е насочен към държави с по-ниски екологични и трудови стандарти, където се преработва основно до злато.

За 15 години износът на медикаменти се изкачва от 11-та на 3-та позиция.

Експортът на изолирани проводници се изкачва от 18 на 7 място и се увеличава 10 пъти. Части за електроапаратура се изкачват от 129 на 10 място с ръст от 42 пъти.

Прави впечатление нарасналият износ на готови автомобили, който се дължи както на скромното национално производство, така и на реекспорт на автомобили от висок клас, основно за Германия и, в доста по-малка степен, за Турция.

Много сериозно увеличение има при няколко електронни и електротехнически продукта, хладилници, пластмаси на листа, велосипеди, гумени тръби и телевизори, които се изнасят основно за Италия и след това за Великобритания.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми.

Качествените характеристики на българския износ догонват средноевропейските показатели, но недостатъчно бързо. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, а не секторна, смятат от БСК.

Сравнения с ЦИЕ

Сравнението между представянето на България и други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, показва сравнително еднакъв ръст при износа на зърнени култури и фармация.

ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България - при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло.

В ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция). Никой от ЦИЕ, освен България, не изнася руди и шлаки.

Сред водещите продукти в ЦИЕ, които не попадат в топ 20 на българската експортна листа, са гумените изделия, оптическа и медицинска апаратура, хартия и картон, кораби, месо, играчки, обувки.

Сравнението между България, Румъния и Словакия показва, че страната ни изпреварва двете държави по ръст на износа на горива. Въпреки че Румъния има съществени собствени залежи, износът ѝ на горива е едва на 4 място по значение.

Румъния и Словакия имат по-добър ръст при машини и зърно. Освен тези групи стоки, Румъния впечатлява с износа на фармация, транспортни средства, маслодайни семена и тютюневи изделия.

В Словакия водещите три групи стоки в износа са превозни средства и части за тях, електротехника и електроника (с ръст 13 пъти), и машини и части. Тези три групи формират 60% от словашкия износ, което е пример за интелигентна специализация. В същото време високата концентрация в един иконовически сектор - автомобилостроенето, води и до концентрация на риск.

В търсене на нови пазари

За запазване на експортния ни ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари, смятат от БСК. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Според БСК големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени, а защото в България няма купувач за тях.

Увеличаването на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производителни в глобалните вериги на доставки, препоръчват от БСК.

Стопанската камара прогнозира, че тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка. Това от своя страна ще доведе до излишък от неквалифицирана работна ръка.