България е двойно по-богата отпреди 20 години

България е двойно по-богата отпреди малко повече от 20 години, а членството в ЕС е един от факторите за подобряване на стандарта. Този извод може да се направи от обширен анализ за икономическото развитие на страната в рамките на единния пазар, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Ключовият показател - БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност, в България се е увеличил от 29% от средноевропейското ниво (ЕС-27) през 2000 г. до 45% през 2010 г. и 64% през 2023 г. В годината преди присъединяването към ЕС (2006 г.) БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност в България е бил под границата от 40%. Това означава, че за около 20 години стандартът на живот у нас се е доближил значително към този на средния европеец и страната наваксва изоставането си.

При фактическото индивидуално потребление на човек от населението се наблюдава сходна динамика. През 2000 г. фактическото индивидуално потребление в България е било 32% от средното за ЕС (ЕС-27). В годината преди членството на страната в ЕС (2006 г.) показателят е достигнал 42%, а към 2022 г. вече е бил на ниво от 69%.

"Интересно е, че и при двата показателя се наблюдава сериозно подобрение в периода след пандемията. Това е породено както от бързото възстановяване на икономиката и по-силния икономически растеж в последните две години, така и от корекцията на населението на база преброяването от 2021 г.", уточняват от ИПИ.

Според икономистите догонването е следствие от устойчиво по-високия икономически растеж в България спрямо средния за ЕС. Това важи за целия район на Централна и Източна Европа, като новите страни членки (2004 и 2007 г.) отчитат по-висок растеж и така се сближават с най-големите икономики в ЕС.

През 2022 г. четири страни от ЦИЕ (Словения, Чехия, Литва и Естония) са в рамките на 85-90% от средноевропейското ниво по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност, а други пет (Полша, Унгария, Словакия, Латвия и Румъния) са в рамките на 70-80%. България остава единствената страната от новите страни членки, която е под границата от 70%, но в същото време е на своя исторически максимум.

В края на 2023 г. икономическият растеж в Европа изчезна, като много от страните изпаднаха в рецесия. България обаче все още е категорично в положителна територия и отчита чувствително по-висок ръст на БВП в сравнение със средните стойности за ЕС и еврозоната както през 2022 г., така и през 2023 г., пише в анализа.

Данните за икономическия растеж и конвергенцията показват, че страните, които са се възползвали най-много от единния пазар през последните 20 години, са именно новите държави членки от Централна и Източна Европа, твърдят икономистите.

Конкурентните предимства на страните от региона са свързани с по-ниски разходи и по-добра среда за правене на бизнес, разумна фискална политика и много по-ниска тежест на държавния дълг. Именно те им позволяват да извлекат голяма полза от достъпа до широкия пазар на ЕС.

България отчита огромен ръст във външната търговия през последните 20 години. Износът на стоки и услуги нараства от под 13 млрд. евро в годината преди членството в ЕС и участието в единния пазар (2006 г.) до над 57 млрд. евро през 2023 г.

Делът на износа на стоки от България в рамките на единния пазар нараства от 60% преди присъединяването към ЕС до нива от 65-66% след пандемията.

Износът на България се увеличава не само като абсолютна стойност, но и като дял от икономиката.

Общият износ на стоки и услуги от България в началото на новото хилядолетие е около 35% от БВП на страната, като рязко се покачва в периода на присъединяване към ЕС (2004-2007 г.) и към първата година на участие в единния пазар минава границата от 50% от БВП. В последните 10 години, с изключение на най-тежкия период на пандемията, износът на стоки и услуги от България е в рамките на 60-70% от БВП.

Експортът е двигател на икономическия растеж, сочи анализът.

Въпреки бързото увеличаване на износа на услуги – както традиционните туризъм и международен транспорт, така и практически новосъздадените в последните две десетилетия ИТ и аутсорсинг на бизнес процеси, като цяло голямото относително "отваряне" се случва по линия на търговията със стоки. Това е резултат от паралелно развиващи се тенденции на значителни инвестиции в разширяване на капацитета на големи преработватели на ключови суровини и продукти и на разкриване на нови производствени мощности, включени във вериги на добавена стойност на големи производители в единния пазар, включително електроника, автомобилна индустрия, машини и оборудване и др.

Макар да липсва детайлна разбивка на чуждите инвестиции за последните 20 години, данните за чуждестранните преки инвестиции с натрупване в периода 2010-2022 г., както и разбивката на чуждите капитали от ЕС и от останалия свят, показват огромната роля на членството в ЕС и свободното движение на капитали в рамките на единния пазар за ръста на външните капитали в България през последните две десетилетия.

Преките чуждестранни инвестиции с натрупване са важен индикатор, тъй като отразяват не притока през конкретната година, а текущия размер на чуждите капитали в дадена икономика. През 2010 г. ПЧИ в България са 33.7 млрд. евро. Към 2022 г. техният
размер достига 53.9 млрд. евро., т.е. Ръстът е от над 20 млрд. евро. (60%) за период от 12 години.

Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в България от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. евро, като това са близо 75% от всички чужди капитали в страната. Детайлните данни за периода 2015-2022 г. показват, че големият ръст идва предимно от страните от ЕС, в т.ч. и в годините след пандемията.

Чуждите капитали са основно насочени към индустрията, финансовия сектор, операциите с недвижими имоти и търговията. Водещи все още са операциите с недвижими имоти (11.3 млрд. евро), при които обаче не се наблюдава сериозна динамика в последните години – ръст от едва 13% в периода 2015-2022 г., при общ ръст в чуждите капитали от 35% в икономиката.

Малко над половината от чуждите капитали в икономиката на България са концентрирани в индустрията (10.6 млрд. евро), финансовия сектор (10 млрд. евро) и търговията (7.8 млрд. лв.).