България е готова за НАТО

В същото време те алармират за редица нерешени проблеми: изоставане в законодателството, липса на прозрачност при управлението на средствата за отбрана и подценяване на гражданския контрол. Съществуващите пречки обаче са преодолими заради установените демократични процедури в страната.

Документът е изготвен от коалиция от неправителствени организации "Реформа на сектора за сигурност", по поръка на парламента. В коалицията влизат Атлантическият клуб и сдружение "Джордж Маршъл". В изготвянето му са участвали УНСС, Центъра за изследване на националната сигурност и отбраната към БАН, Фондация "Манфред Вьорнер".

В доклада е анализиран напредъка на страната за периода май - октомври в седем области - политика за сигурност и отбрана, икономически аспекти на сигурността и реформата на сектора, регионално сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, военни способности, гражданско - военните отношения, защита на националните интереси. Според авторите на доклада, в сравнение със състоянието им през 1997, през последните 5 години в тях е извършен прелом, превръщащ България в "де факто" съюзник на НАТО.

Поети, но неизпълнени ангажименти

През пролетта България пое ангажимент пред НАТО до срещата в Прага да бъдат приети законите за управление на кризи и за спецслужбите. До момента такива няма. В списъка с обещанията влизаше и напълно нов закон за отбраната и въоръжените сили, в който да залегне и интегрираният модел на Министерството на отбраната с Генщаба. Досега дори няма изготвен проект за такъв нормативен акт, а преди време министърът на отбраната Николай Свинаров заяви, че в него няма да влиза интегрираният модел.

Интегрираният модел за МО все се отлага във времето, а с това се забавят и редица ключови за реформата и интеграцията стъпки, които не могат да бъдат направени при сегашната конфигурация", е един от изводите в доклада. "Очевидно обещаното "второ поколение" реформи в сферата на гражданско - военните отношения засега не се случва", твърдят експертите.

Те посочват, че липсва каквато и да е яснота по процеса на професионализация на армията, изграждането на резерва, модернизацията на МО. Въпреки разширяващата се прозрачност в действията на политическото ръководство на МО, както и на ръководството на Генщаба, се забелязва подценяване на проблема за гражданско - военните отношения. В доклада се посочва, че много от решенията на основни въпроси са били базирани на идеи и модели, използвани по време на тоталитаризма и членството във Варшавския договор.

"Такива, например, са националната военно - командна система, моделът за изграждане на МО и неговите отношения с българската армия, идеологията на закона за отбраната и за МВР и особено на въпросите на прозрачността и възможностите за демократичен контрол ", посочват авторите. С това си твърдение те предизвикаха реакцията на зам.-министъра на външните работи Любомир Иванов. Той заяви, че било пресилено да се твърди, че законите за отбраната и МВР са базирани на тоталитарни принципи. "Не мога да разбера откъде идва това твърдение", заяви Иванов.

Все още не е изработен и закон за управление на кризи, за което днес специално настоя и шефът на "Гражданска защита". Той припомни също така, че няма изградена система за управление на кризи от невоенен характер. В същото време експертите от неправителствения сектор настояват след като щабът на мироопазващите сили в Пловдив се премести в Румъния през пролетта на следващата година, на негово място да бъде настанен Регионален център за управление на кризи.

Засега МО все още не е изработило концепция за използването на комплекса, в същото време има индикации, че ЕС би приветствал създаването на подобен регионален център.

В дискусията бе обърнато специално внимание на липсата на Комисия за достъп до класифицирана информация, въпреки че законът беше приет още през пролетта.

Управлението на средствата за отбрана е изключително непрозрачно

констатират още експертите. Според тях това трябва да бъде променено с бюджет 2003. "Програмен бюджет в Министерство на отбраната е направо задължителен като се има предвид, че той е най-голям и с най-големи шансове да подпомогне стратегически партньорства", твърдят авторите. Те допълват, че не е представена реалистична инфраструктурна програма. Дори няма и план как да бъде използван комплекса в Пловдив, където сега е настанен щабът на Многонационалните сили.

Експертите предлагат приемане на закон или друг нормативен акт за военната реформа, в който да бъдат фиксирани параметрите на реформата, начините за преглед и контрол върху изпълнението.

"България е сред страните - кандидатки, отделящи най-много ресурси за отбрана, но те не се изразходват достатъчно рационално. По наличната информация може да се направи извод, че бюджетът за отбрана има далеч от оптималната структура", пише в документа.

"Актуализираният план 2004 ще бъде изпълнен в график", коментира пред медиите зам.-министър Любомир Иванов твърдението, че реалното изпълнение на План 2004 ще се забави до 2007.

България няма концепция за участие в мироопазващи операции

Той обаче призна за верен друг от изводите в доклада - че няма концепция за участието на България в мироопазващи операции, въпреки че това участие предстои да се увеличи като численост на контингентите от сегашните 0,5% до поне 5%, а в бъдеще и до 10% от числеността на армията.

Няма реалистична подготовка и за задълбочаващата се война с тероризма, включително евентуална операция в Ирак, твърдят още авторите. Според тях не било сериозно да се чака "искане" и тогава да се действа. "Защото ние не сме с такава висока степен на готовност, че да реагираме в реално време наравно със страни, имащи много по-голям опит - институционален и политически, в областта", твърдят експертите.

Шефът на управителния съвет на "Джордж Маршъл" Велизар Шаламанов заяви, че неадекватно поведение на "определени институции" във връзка с предстояща операция в Ирак, би могло да бъде сериозна заплаха за членството на страната ни в НАТО. Кои са тези институции обаче той не посочи.

Проблем за България можела да бъде и неадекватна реакция на някоя от другите поканени страни, което ще доведе до разделяне на пакета 2+2 на части. България е в деликатна ситуация, защото е член на Съвета за сигурност и трябва много твърдо да следва политика, свързана с ролята на ООН. В същото време САЩ имат настойчиво желание да решат въпроса с Ирак, дори при недостатъчна решителност от страна на ООН, отбеляза той. "Третият фактор е Европейският съюз, така че България е в деликатна позиция и трябва да има много ясна и активна стратегия и дипломация, може би не изцяло публична, но да гарантира адекватност на нашето поведение", добави още Шаламанов.

Според него проблем за страната би могъл да бъде и крупен корупционен скандал, свързан с модернизацията на армията. Въпросът за сделките с незаконно оръжие също може силно да накърни репутацията на България. "Този въпрос изисква ясен публичен план за модернизация и утилизация на военната техника, така че това да бъде под контрол", е позицията на Велизар Шаламанов.

Според друг от изводите в доклада, отбранителната промишленост се приспособява много бавно към работа в пазарни условия и в сегашното си състояние тя трудно можела да се приеме за фактор, съдействащ за членството.

Рискове за нелегална търговия с оръжие

"Прекомерният свръхкапацитет на предприятията от промишлеността, излишъка от боеприпаси и военни съоръжения и забавянето на прилагането на измененията на закона за контрол върху търговията с оръжие водят до силни стимули за търговците за нелегален износ", смятат експертите от неправителствените организации. Те припомнят, че случаи като избухналият през май скандал с предполагаем износ на българско оръжие за ембаргови страни (макар че връзката с България не беше потвърдена), може силно да накърни "трудно създадената репутация".