България е на 36-о място по "икономическа свобода"

България се нарежда на 36-о място от 165 държави и територии, включени в изследването "Икономическа свобода по света 2021", публикувано от Института за пазарна икономика (ИПИ) съвместно с канадския институт "Фрейзър".

Тазгодишното издание е базирано на данни от 2019 г. За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Нова Зеландия, Швейцария, Грузия, САЩ, Ирландия, Литва, Австралия и Дания. На дъното са Венецуела, Судан и Либия.

Резултатът на България достига 7.76 точки от максималните 10 точки. В сравнение с миналогодишното издание резултатът на България се повишава с едва 0.02 т. и заради незначителното подобрение страната губи четири позиции в общата класация за сметка на по-бързо подобряващи резултата си страни, коментират анализаторите. От 1990 г. до 2005 г. икономическата свобода в България расте сравнително бързо (включително поради изключително ниската база), но през последните 10-15 години като цяло е в застой, констатират те.

Резултатът на България е обусловен от представянето на страната в петте изследвани сфери на икономическия живот. Едната е "размер на правителството" (7.02 т.) - в тази категория резултатът на България се влошава през последните години. Основна причина за това са сравнително големите разходи на държавата и високите нива на бюджетните трансферите и субсидиите. В същото време страната получава максималната оценка по отношение на подоходното данъчно облагане заради плоския данък. Държави на подобна позиция са Колумбия, Малта, ЮАР, Украйна, Малайзия.

Другата изследвана сфера е "правна система и право на собственост" (5.94 т.) - традиционно най-слабата категория за страната, при която липсва качествено подобрение през последните три десетилетия. Особено ниски са оценките за безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост (всички с по под 5 т.), се отбелязва в изследването.

Държави на подобна позиция са Бутан, Ямайка, Монголия, Гърция, Малайзия.

Третата изследване сфера е "стабилни пари" (9.66 т.) - най-силното представяне на България от години. Валутният борд остава гарант за стабилността на лева. По-високата инфлация през 2019 г. леко спъва по-доброто представяне в страната, коментират анализаторите. Държави на подобна позиция са Канада, Индонезия, Парагвай, Армения, Великобритания.

Четвъртата сфера е "свобода на международната търговия" (8.38 т.). Сравнително високата оценка на България в тази категория е обусловена от членството на страната в ЕС, което води до относително високи резултати на всички страни членки при индикаторите за мита и регулаторни пречки, посочва изследването. Държави на подобна позиция са Белгия, Чехия, Великобритания, Словакия, Испания.

Петата изследвана сфера е "регулации" (7.81 т.). В тази категория резултатите на България са разнопосочни. Сравнително ниска отново е оценката за регулациите на бизнеса, основно заради тежките административни изисквания към фирмите. Висока остава пък оценката за регулирането на кредитния пазар с голям брой банки и свободно кредитиране. Силно негативно въздействие върху оценката за регулациите на пазара на труда оказват високите изисквания за наемане и освобождаване на работници, нивото на административно определената минимална заплата и контролът върху работното време, отбелязват анализаторите. Държави на подобна позиция са Армения, Монголия, Руанда, Словакия, Италия

И тази година индексът изследва връзката между икономическата свобода и различни аспекти на икономическия и социален живот в разглежданите държави и територии.

Изследването позволява извеждането на няколко основни наблюдения. Сред тях са, че държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, че доходът на най-бедните 10 на сто от населението е много по-висок в държави с висока степен на икономическа свобода, а нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави. Друго наблюдение е, че средната продължителност на живота е над 15 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните, а коефициентът на детска смъртност е почти десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните. Делът на записаните в училище деца е много по-висок в икономически свободните държави, хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи, са другите наблюдение на базата на изследването.