България е най-нежеланият партньор в ЕС

България е най-нежеланият партньор в Европейския съюз. Страната е последната, която европейските ѝ партньори биха потърсили по темите от дневния ред на съюза. Причината е че според тях страната ни не споделя техните интереси и не реагира адекватно тогава, когато бъде потърсена за сътрудничество. Този извод може да се направи от мащабно интерактивно изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), посветено на европейските коалиции и представящо сложната мрежа от връзки между страните членки на ЕС. В него участват 421 експерти от 28-те европейски държави, 11 от тях са от България. Те са представители на политиката, държавните институции, научни организации, медии и други.

От обобщената статистика се вижда, че единствено Румъния от всички европейски държави все още има някакво доверие и желание за сътрудничество с България.

От 1352 гласа, подадени от 394 специалисти, едва три посочват България като една от първите пет държави, към които те биха се обърнали преимуществено по европейски въпроси. Интерес за контакт със страната ни е деклариран единствено от страна на Румъния, Полша и Финландия.

Едва 14 от 1594 гласа са в полза на това, че съответната държава има сходни интереси с тези на България по европейските политики. Тези отговори са дадени от представители на Румъния, Словакия, Гърция, Унгария и Полша.

На въпроса за това кои правителства са най-отзивчиви и лесни за съвместна работа България получава един единствен глас от общо 1201 на 342 респондента. Той отново е от румънски представител.

България понякога е разочаровала чуждите правителства. На въпроса "кои държави са разочаровали вашето правителство“ 15 отговора от общо 1123 посочват България. Подобно разочарование са усетили представителите на Румъния, Латвия, Холандия, Белгия, Чехия, Финландия, Унгария и Испания.

От анкетата не става ясно как следва да се тълкува това разочарование – че България е защитила добре интересите си и с това е разочаровала партньорите си или че на София не може да се разчита за професионална и отговорна съвместна работа.

България е сред страните, които не се възприемат като важни външнополитически партньори.
На въпроса "Коя държава правителството ви вижда като важен партньор във външната политика и политиката за развитие“ България получава едва 0.8% от гласовете, тоест 14 гласа от общо 1756. Положително за страната са се изказали представители основно на Белгия, Чехия, Унгария, Италия и Испания.

Подобно е и положението и по отношение на партньорството в политиката за сигурност и отбрана.

Едва според 1% от дадените отговори България е видяна в ролята на партньор по тези въпроси. Гласовете идват предимно от Румъния и Хърватия.

В сферата на икономическата и социалната политика България е видяна като партньор едва според 1.1% от гласовете – 17 от общо 1567. Отново подкрепата идва основно от Румъния и Унгария.

България няма партньори и в сферата на фискалната политика, където подкрепата е в рамките на едва 0.6% от гласовете.

Европейските партньори не виждат България в ролята на страна, която подкрепя задълбочаването на интеграцията в ЕС и се бори за "повече Европа“. Подобна теза печели подкрепата на едва 1% от гласовете – 20 от общо 2046.

Германия е безспорният лидер в ЕС и масово е възприемана като държавата, с която първа се установява контакт и която е считана за партньор на практика по всички въпроси. На втора позиция е Франция, следвана от Холандия, Италия и Швеция.

Любопитното е, че на сравнително предни позиции в общия рейтинг попадат малки, но успешни държави като Словакия и Естония, чиято външна политика се оценява високо и се възприемат като смислени партньори. Те изпреварват държави като Дания, Португалия, Ирландия.

България безапелационно е в дъното на класацията и се нарежда на 28 позиция, изоставайки след държави като Кипър и Малта.

Изследването на ЕСВП става в момент, когато Европейският съюз дискутира сценариите за бъдещото си развитие – дали интеграцията да се задълбочава, на какви равнища и на какви скорости. Проучването онагледява скритата мрежа от връзки между държавите членки на ЕС и за първи път гледната точка на експертите е представена графично.

Най-важните резултати са обобщени от Йозеф Янинг и Кристел Зунеберг в доклада "Невидима мрежа: от взаимодействие до създаване на коалиции".

Германия и Франция се открояват със силните си връзки и с влиянието им върху европейската политика. Видимо е и значението на други големи държави членки - Великобритания въпреки Брекзит, Италия, Полша, Испания, както и по-малки държави като Швеция и Холандия. Тези страни се отличават с множеството им общи инициативи с други страни членки и с високата оценка, която получават от тях.

В зависимост от политическата област се обособяват няколко центъра. Отвъд френско-германската ос, успешните коалиционни инициативи в областите на външна политика и политиката за развитие, сигурност и отбрана, както и фискалната политика стават с участие на други страни. Тези държави тепърва ще се опитат да разширят кръга от партньори, като привлекат тези, с които са свързани, и постигнат мнозинство.

Тази тенденция на практика слага началото на Европа на много скорости. Въпреки че България не е част от политическия център, тя ще бъде търсена от страните в центъра, за да спомогне за заздравяването на коалициите.

Изследването откроява 16 страни членки, посочвани най-често от останалите като основни и необходими партньори, но едва осем от тях са сочени като такива по отношение на всички видове политики. Осмицата се състои от шестте големи страни членки (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Полша, Испания ) плюс Холандия и Швеция – същата група страни, която се откроява в анализа за партньорските предпочитания.

Висок процент от анкетираните във всички страни от ЕС посочват, че тяхната страна би предпочела да участва в правно обвързано ядро по политически теми като "правосъдие и вътрешни работи" (30%) и "по-добро управление на еврозоната" (51%), отколкото по общи политики на ЕС (19%). Водещи в това отношение са Австрия, Франция, Португалия, Словения, Латвия, Естония и Великобритания.

По-малко желание за правно обвързване проявяват страните от Вишеградската четворка, които предпочитат действия на ниво национални правителства, и България и Литва, които предпочитат подход "всички заедно".

Отговорите по темите "Русия и Украйна", "Гранична полиция и брегова охрана" и особено "Климатични промени" (която достига 71%) илюстрират силно предпочитание за общоевропейски подход по политики, които имат предимно външна насоченост.