България е непоклатима в позицията си за Ирак

От разговорите в българската столица тези дни човек остава с впечатлението сякаш на България ѝ предстои ходене на зъболекар в Ню Йорк, нещо крайно неприятно, което не търпи обаче отлагане. Това пише в кореспонденцията си от София пратеникът на германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Михаел Мартенс.

В навечерието на гласуването по новата иракска резолюция мнозина политици в София признават, че страната им се оказа в доста притеснено положение. Ние сме много загрижени от това, че иракската криза разцепи нашите най-важни партньори в НАТО и Европейския съюз. Не искаме да се окажем в положението да избираме между два варианта, тъй като това не би бил истински избор, каза в разговор с "Франкфуртер алгемайне цайтунг" заместник външният министър Петко Драганов.

Неговото министерство е движещата сила на българското решение да се подкрепи американската резолюция, защото то се оглавява от един човек, който тук е известен и като мистър НАТО. Соломон Паси се обяви за членството на България в НАТО още през 1990 г. В една страна, която в продължение на десетилетия бе най-верният съюзник на Съветския съюз, тази идея звучеше по онова време така невероятно, че мнозина смятаха Паси за побъркан. Междувременно от близо две години той е министър на външните работи, отстоявайки стриктно курса на западната интеграция, който, разбира се, бе следван и от предишното правителство на Костов.

Заместникът на Паси, Драганов, изтъква наистина, че и неговото правителство подкрепя централната роля на Съвета за сигурност при запазването на мира и стабилността в света, но същевременно добавя: Точно затова е важно резолюциите на ООН да се изпълняват. Тъй като отчетите на оръжейните инспектори не показват никаква промяна в поведението на Багдад, ние сме готови да подкрепим новата иракска резолюция.

Със своята решителна политика София за кратко време си извоюва голямо признание във Вашингтон. Но колкото повече наближава гласуването, толкова повече някои български политици и най-вече президентът Първанов се опитват да се доберат до по-спокойни води. Първанов, който винаги полага големи усилия да не се забележи произходът му от посткомунистическата Българска социалистическа партия, призова миналия ден България да не заема окончателна позиция по предстоящото гласуване в ООН, доколкото поведението на останалите участващи страни било в процес на динамично развитие. Той изрази мнението, че премиерът Сакскобургготски бил на същото становище.

Подобни изявления се чуват напоследък и от други български политици. Представителите на външното министерство отхвърлят обаче категорично подхвърлянията, че смелостта може да напусне София точно преди целта, изтъквайки широкия консенсус сред всички политически партии, на които се опира политиката на кабинета по този въпрос.

Още в началото на февруари Народното събрание прие молбата на Съединените щати за логистична подкрепа в случай на война срещу Ирак и освен това реши да изпрати в една съседна на Ирак страна бригада от 150 войници, които няма да участват обаче в бойните действия. Решението бе взето без гласове "против".

Опозиционната социалистическа партия се въздържа.

Когато през декември България като непостоянен член на Съвета за сигурност поеме за един месец председателството му, най-лошото ще е вече отминало, надяват се софийските политици.

Дотогава България ще е отстояла бурята на световната политическа сцена. Затова главната цел в близките дни е българската политика да бъде желязна в дипломатическо отношение и непоклатима във вътрешнополитическо.

Залогът за малката балканска страна е много висок, тъй като българският държавен кораб не е конструиран за сегашния така труден преход на Запад. Петко Драганов се надява, че в последна сметка няма да се стигне до скандал в Ню Йорк. Позициите на двата големи блока по въпроса не са непримирими, казва той. Ние сме единни в становището, че Ирак трябва да бъде разоръжен. Въпросът е колко време още трябва да се предостави на инспекторите.

*Излъчено по Радио Дойче веле. Заглавието е на Mediapool