България е последна по дигитализация в Европа

За втора поредна година България се нарежда на последно място по дигитализация в Европейския съюз, въпреки че доскоро имаше еврокомисар, който отговаряше за цифровата икономика и общество. Това показва индексът на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2020 г. Той следи показателите свързаност, цифрови умения, използване на интернет услуги, интегрирани на цифрови технологии.

Общият резултат на страната ни е нараснал до 36.4 пункта, което е с 2.6 повече спрямо година по-рано, но той не е достатъчен, за да се отлепи България от дъното.

Въпреки че по три от четирите показателя страната ни не е на последно място, значителното изоставане в уменията по цифрови технологии от средното за ЕС не може да бъде преодоляно. В този показател влизат ползването на социални медии, големи бази данни, облачни услуги и онлайн търговия. При среден резултат за ЕС от 41.4, резултатът на България е 17.9.

Данните показват, че едва 29% от възрастните българи имат основни цифрови умения при средно 58% за ЕС. Освен това българските фирми все още не се възползват напълно от възможностите на онлайн търговията. Само 7% от малките и средните предприятия продават онлайн в сравнение с 18% средно за ЕС. Едва 3 на сто от дребния бизнес реализира трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от търговия онлайн, показва още докладът на ЕК.

Страната ни се справя сравнително добре в областта на свързаността (26-та позиция), особено по отношение на широкия достъп до свръх високоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Направени са и значителни подобрения и по отношение на "електронно управление", което бележи все по-голям брой потребители, и е постигнат по-висок резултат в предоставянето на цифрови обществени услуги за сектора на стопанската дейност, отбелязва ЕК.

Скандинавските страни са лидери

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за тази година показва, че има напредък във всички държави членки и всички ключови области.

Това придобива още по-голямо значение в контекста на пандемията от коронавирус, която показа колко важни са станали цифровите технологии. Именно те позволиха на работата да продължи, да се наблюдава разпространението на вируса и да се ускори търсенето на лекарства и ваксини, отбелязва ЕК.

Освен това показателите на DESI, които са от значение за възстановяването, показват, че страните от ЕС, следва да увеличат усилията си за подобряване на покритието с мрежи с много голям капацитет, разпределяне на радиочестотен спектър за 5G, за да се позволи да започне търговското предлагане на 5G услуги, подобряване на цифровите умения на гражданите и осигуряване на по-нататъшна цифровизация на предприятията и на публичния сектор.

В контекста на плана за възстановяване за Европа, приет на 27 май 2020 г., DESI ще предостави специфичния за всяка държава анализ в подкрепа на препоръките в областта на цифровите технологии в рамките на европейския семестър. Това ще помогне на страните да определят и приоритизират нуждите си от реформи и инвестиции, като по този начин ще се улесни достъпа до Механизма за възстановяване и устойчивост, разполагащ с 560 милиарда евро.

Финландия, Швеция, Дания и Нидерландия са лидери по отношение на цялостните резултати в областта на цифровите технологии в ЕС за 2020 г., показва индексът. Малта, Ирландия и Естония ги следват плътно.

Международният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (IDESI) показва, че най-добре представящите се държави от ЕС са и световни лидери.

Най-големите икономики в ЕС не са на челните места, което показва, че скоростта на цифровата трансформация трябва да се увеличи, за да може ЕС да осъществи успешно двойната цифрова и екологична трансформация.

Най-голям напредък през последните 5 години е постигнала Ирландия, следвана от Нидерландия, Малта и Испания. Тези държави също така се представят много над средното за ЕС съгласно индекса DESI.

Напредъкът в цифровизацията през 2019 г.

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото проследява напредъка, постигнат от държавите членки в пет основни области на политиката, а именно свързаност, цифрови умения, индивидуално използване на интернет, интегриране на цифровите технологии от предприятията и цифрови обществени услуги.

Свързаността се е подобрила, но е необходимо да се направи повече, за да се отговори на бързо нарастващите нужди. Държавите членки работят по транспонирането в националното законодателство на новите правила на ЕС, приети през 2018 г., с цел насърчаване на инвестициите във фиксирани и мобилни мрежи с много голям капацитет.

През миналата година 78 % от домакинствата са имали фиксиран широколентов достъп до интернет спрямо 70 % преди 5 години, а почти цялото европейско население има покритие от 4G мрежи.

Само 17 държави членки обаче вече са разпределили радиочестотния спектър в първите ленти за 5G (5 държави повече спрямо миналата година). Най-голям напредък по отношение на готовността за 5G показват Финландия, Германия, Унгария и Италия.

Фиксираните широколентови мрежи с много голям капацитет са достъпни за 44 % от домакинствата в ЕС.

Необходим е по-голям напредък в областта на цифровите умения особено след като кризата с коронавируса. Тя показа, че адекватните цифрови умения са от решаващо значение за достъпа на гражданите до информация и услуги.

Голяма част от населението на ЕС (42 %), все още не разполага дори с основни цифрови умения. През 2018 г. около 9.1 милиона души са работили като специалисти по ИКТ в целия ЕС, което е с 1.6 милиона повече от 4 години по-рано.

Близо двете трети от големите предприятия и над половината fт малките и средните предприятия (МСП), които са наели специалисти по ИКТ през 2018 г., докладват, че свободните работни места за специалисти по ИКТ са трудни за попълване.

Най-много е нараснало използването на видеоразговори от 49 % от интернет потребителите през 2018 г. до 60 % през 2019 г. Онлайн банкирането и пазаруването също са станали по-популярни, отколкото в миналото, като са ползвани съответно от 66 % и 71 % от потребителите на интернет.

Предприятията стават все по-цифровизирани с водещата роля на големите предприятия. 38.5 % от големите предприятия вече разчитат на усъвършенствани облачни услуги, а 32.7 %

докладват, че използват анализ на големи данни.

По-голямата част от малките и средните предприятия обаче все още не използват тези цифровите технологии, като само 17 % от тях ползват облачни услуги, а едва 12 % анализ на големи данни.

Що се отнася до електронната търговия, едва 17.5 % от МСП са продали продукти или услуги онлайн през 2019 г., след много слабо увеличение с 1.4 процентни пункта в сравнение с 2016 г. За разлика от тях, през 2019 г. 39 % от големите предприятия са използвали онлайн продажбите. За да се стимулира електронната търговия, ЕС постигна съгласие по редица мерки от премахване на необоснованите трансгранични пречки и улесняване на по-евтините трансгранични доставки на колетни пратки до гарантиране на защитата на правата на онлайн потребителите и насърчаване на трансграничния достъп до онлайн съдържание.

Налице е възходяща тенденция към използването на цифрови обществени услуги в областта на електронното управление и електронното здравеопазване, което дава възможност за по-голяма ефикасност и икономии за правителствата и предприятията, подобряване на прозрачността и по-голямо участие на гражданите в политическия живот.

Над двете трети от потребителите на интернет, които са изпратили формуляри до своята публична администрация през 2019 г., са използвали онлайн възможности спрямо 57 % през 2014 г. Това показва удобството да се използват основани на ИКТ услуги вместо основани на хартия. В тази област най-добре се представят Естония, Испания, Дания, Финландия и Латвия.