България е с най-мрачната демографска картина в Европа

България се оказва с най-мрачната демографска картина в Европейския съюз. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт за населението на страната и демографските процеси за 2006 г., огласени в четвъртък.

Според тези данни България е с най-големия отрицателен приръст на населението, с един от най-високите коефициенти на смъртност, най-голям брой на смъртни случаи сред децата (само Румъния ни изпреварва) и сред страните с  най-ниска средна продължителност на живота (най-ниска в цяла Европа за жените).

Песимистичната демографска картина на застаряващо население, при което броят на пенсионерите е трайно по-висок от броя на децата, вече има сериозно негативно отражение върху социалната система и решаването на пораждащите се от това проблеми ще става все по-трудно. Вдигането на възрастта за пенсиониране не може да компенсира все по-силно усещащата се липса на млада работна ръка, а и осигурителната система не може да поеме увеличаващия се брой на хората в нетрудоспособна възраст.

От друга страна, ниската продължителност на живота за европейска държава е индикатор за лошото здравословно състояние на нацията – още един тежък проблем, който рефлектира върху системата на здравеопазване.

Според последните данни на НСИ към края на 2006 г. България има 7 679 290 жители, като в числото не влиза външната миграция, тоест не е взет предвид броят на напусналите страната българи, които са с трайно намерение да не се връщат.  

Жените са повече от мъжете (51.5% от общия брой) и през 2006 г. на 1000 мъже са се падали 1064 жени. Средната възраст в страната е 41.4 години.

Градските жители са повече от селските, като в момента в градовете живеят 70.6% от хората, а в селата – 29.4%.

Трудоспособното население (15-63 г.) е 4,8 млн. души или 62.8% от цялото, като миналата година то се е увеличило с 6 хил. души заради плавното вдигане на пенсионната възраст на жените ежегодно с по 6 месеца.

Продължава обаче трайната тенденция на намаляване на младото население под 15 години. Спрямо 2005 г. то е спаднало с 23 хиляди души и в края на 2006 г. децата са само 1,12 млн. при 1,74 млн. пенсионери.

Ако обаче се вземе предвид фактът, че реално работещите са над 18-19 годишна възраст, броят на работещото население почти се изравнява с броя на неработещото, което означава, че един трудещ се издържа един неработещ.

Раждаемостта в България е една от най-ниските в Европа. Миналата година са се родили 74 495 деца, но от тях 99,3% са били живородени. Коефициентът на раждаемост е 9.6 родени на хиляда жители. Родените момченца са надвишавали момиченцата с близо 2 500. На българка в детеродна възраст се падат 1.38 деца, което е далеч под нормата за просто възпроизводство на населението на страната.

На нашето равнище е раждаемостта в страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария. С коефициент под или около 9 на хиляда са Германия, Латвия, Литва и Словения. Най-висока раждаемост има в Ирландия – 14.7 на хиляда, и във Франция – 12.9 на хиляда.

През 2006 г. коефициентът на обща смъртност е 14.7 починали на 1000 души население. Средната продължителност на живота у нас към 2004-2006 г. е 72.6 години, като за мъжете тя е 69.1, а за жените – 76.3 години.

В по-голямата част на ЕС общата смъртност е около 9.0-10.0 на хиляда. България оглавява класацията по най-висока обща смъртност (14.7), следвана отблизо единствено от Латвия (14.2 на хиляда). Малко над 10 на хиляда е смъртността в Естония, Литва, Унгария и Румъния. Най-нисък е този показател в Ирландия – 6.6 на хиляда, Люксембург – 7.9, Франция и Холандия – 8.4 на хиляда.

Средната продължителност на живота на мъжете у нас е малко по-висока от тази в балтийските страни и Румъния, но в останалите страни от ЕС тя е с близо 8 години по-голяма от у нас и достига 77 години.

Единствено в Румъния от целия ЕС жените живеят средно по-малко от българките. В останалите страни средният им живот е над 80 години, като във Франция, Испания и Италия животът на жените продължава средно над 83 години или с близо 6 години повече от живота на българките.

Детската смъртност в България остава най-високата в Европа редом с тази в Румъния.

В резултат на тази картина естественият приръст на българите (разликата между ражданията и умиранията) е не само отрицателен (минус 5.1 на хиляда), но и най-лош в цяла Европа. Близък до българския е в Латвия – минус 4.9 на хиляда. С отрицателен приръст, но с много по-малки стойности са Естония, Литва, Унгария и Румъния. Останалите европейски страни са положителен приръст, като най-висок отбелязва Ирландия (8.1 на хиляда).