България е сред по-либералните държави "бавачки"

Лидер по "данъци върху греха" е Норвегия, пандемията развихри привържениците на забраните

България е сред по-либералните държави "бавачки"

Covid пандемията не само не успя достатъчно ефективно да отвлече вниманието и енергията на държавните органи от прекалените и често абсурдни усилия за регулиране на начина на живот на хората, но дори позволи на привържениците на "голямата държава" да се развихрят. Това сочи тазгодишното издание на Индекса на държавата "бавачка", обхващащ 30 държави в Европа. Той се изготвя от Института за икономически изследвания в Лондон съвместно с местни партньори от европейските страни. За България сътрудник на изданието е Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Според индекса, който се изготвя на две години, България се намира на 22-о място по строгост на данъчните политики относно алкохола, цигарите и храната. Норвегия, която за пръв път влиза в проучването, директно го оглавява по тежест на т.нар. данъци върху греха и измества предишния лидер Финландия на трето място. Втора е Литва, която запазва позицията си от 2019 г.. България в предишното издание е била на 18-о място, което означава, че сега отношението на държавата към считаните за пороци пиене, пушене и ядене сега е станало по-либерално.

Германия с най-малко негативни за потребителя политики

Вероятно изненадващо за някои Германия се оказва най-свободна в това отношение – тя е постигнала най-ниския резултат във всичките четири категории на индекса, който анализира само политики с негативен ефект върху потребителите, като различните политики имат различна тежест според значението им за потреблението.

Страните с високи оценки са по-малко свободни, а страните с ниски оценки са по-свободни, отбелязват от ИПИ.

Институтът посочва, че въведените през пролетта на 2020 г. първи локдауни са дали възможност на патерналистите да наложат ограничения, за които досега само бяха мечтали.

"В определен момент всеки пети човек по света живееше в държава, където продажбата на цигари и електронни цигари бе незаконна. За известно време една четвърт от световното население живееше със забрана върху алкохола. Тъй като все повече хора бяха принудени да общуват на открито, борците с тютюнопушенето поискаха забрана за пушене на открито. Активисти в САЩ и други страни твърдяха (погрешно), че вейпингът увеличава риска за хората да се заразят с вируса. Магазините за електронни цигари и търговците на алкохол в много страни бяха счетени за "несъществени". Когато локдауните приключваха, баровете бяха отворени, но в някои страни не им позволиха да сервират алкохол", анализират авторите на индекса.

От друга страна обаче няколко държави са узаконили доставката по домовете на алкохолни напитки. Други, като Великобритания, разрешиха повече барове да сервират напитки на улицата.

Навсякъде вдигане на "данъците върху греха"

Като цяло обаче перспективите към момента са мрачни. Почти без изключение правителствата в цяла Европа повишиха данъците върху греха и въведоха нови забрани.

Дванадесет държави вече имат данъци върху захарните напитки, вариращи от пет евроцента на литър в Унгария до 30 евроцента в Ирландия. Няколко страни облагат и изкуствено подсладени напитки. Тринадесет държави облагат течността за електронни цигари (спрямо единадесет през 2019 г.), като данъчните ставки варират от шест евроцента на милилитър в Унгария до 30 евроцента във Финландия и Португалия, сочи индексът.

Германия е единствената страна в ЕС, която може да бъде определена като толерантна към пушачите. Предишните претенденти Австрия и Чехия въведоха драконовски забрани за пушене през последните години. Седемнадесет от тридесетте страни в индекса са направили незаконно използването на електронна цигара навсякъде, където пушенето е забранено.

Шестнадесет държави имат пълна или почти пълна забрана за реклама на електронни цигари.

България - по-благосклонна към храната и алкохола, строга към тютюна

България заема по-либерален подход към храната и алкохола, отколкото повечето страни от Източна Европа, но заема твърда позиция по отношение на тютюнопушенето. Няма ограничения за вейпинг на закрито и електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар, въпреки че трансграничните продажби вече са забранени. Данъчното облагане на алкохола е сравнително ниско. Има малко ограничения за рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в строго регулирана форма след 22 часа.

Регулирането на тютюна е много по-строго. Забраната за тютюнопушене в България е сред най-тежките в Европа, без изключения в барове, ресторанти или работни места и някои ограничения на открито.

Данъците върху тютюна в България са най-ниските в ЕС в брой, но са на второ място след Румъния ако бъдат изчислени според покупателната способност. През 2017 г. България добавя нагряващите се тютюневи изделия към Закона за акцизите и данъчните складове и така IQOS се облага с данък според теглото на тютюна. В страната ни има законови ограничения за нивата на солта в произведените хляб, сирене и месни продукти от 2011 г.

Според Института за икономически изследвания в Лондон динамиката от последните години показва непрекъснато разрастващата се държава, която повишава цените и ограничава свободата. Вината за това обаче е изключително на отделните правителства, а не на Европейския съюз. ЕС забрани цигарите с ментол през май 2020 г., но не може да носи отговорност за регресивно данъчно облагане, драконовските забрани за пушене и прекомерно регулиране на алкохола и храните. Пропастта между най-свободните държави и най-слабо либералните държави на върха е почти изцяло резултат от решения, взети от техните собствени правителства, отбелязват авторите на проучването.

Резултатът на регулациите - скъпи и по-некачествени продукти

Според тях принудителните държавни политики, ограничаващи свободата на хората, създават редица проблеми и огромни разходи. "Данъците върху греха" повишават разходите за живот и ощетяват бедните, а високите цени подхранват черния пазар и водят до корупция. Забраните за реклама ограничават конкуренцията и задушават иновациите, а забраните за тютюнопушене причиняват сериозни щети на хотелиерския сектор, посочва се още в анализа.

Прекомерното регулиране създава прекомерна бюрокрация и изисква изключителни ресурси за полицията, отбелязва още индексът.

Застъпниците на забраните признават за щетите, нанесени от техните политики, но твърдят, че ползата за здравето е по-висока. Но има малко доказателства, че хората в страните с по-патерналистка политика се радват на по-добро здраве или дълголетие, твърдят участниците в изследването. Според тях няма връзка между мястото в индекса и продължителността на живот, както между регулирането на тютюна и алкохола в тяхната употреба.

Има обаче ясна връзка между здравето и богатството и с други думи, постигането на икономически растеж ще донесе много по-големи ползи за здравето, отколкото принудителните усилия за контрол на личното поведение със забрани и данъци, отбелязват авторите на доклада.

Според тях патерналистичните политики намаляват качеството на живот на хората като ограничават избора на потребителите, заклеймяват ги, вдигат цените на продуктите като същевременно намаляват качеството им.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли изгонването на 70 руски дипломати?