България е станала по-иновативна, но пак е на опашката в ЕС

България е станала по-иновативна, но пак е на опашката в ЕС

Пред 2021 г. България е подобрила иновационния си индекс, но въпреки това е на предпоследно място в Европейския съюз по този показател, като след страната ни е само Румъния. Номер едно в групата на водещите иноватори в Европа продължава да е Швеция, следвана от Финландия, Дания и Белгия, като всички те са с доста над средните за ЕС резултати в областта на иновациите. България остава в групата на нововъзникващите иноватори в компанията на Унгария, Латвия, Полша, Словакия и Румъния. Другите две групи са силните и умерените новатори.

Това сочи публикуван в понеделник от Брюксел Европейски сравнителен доклад за иновациите за 2021 г. Документът показва, че резултатите на Европа в областта на иновациите продължават да се подобряват и ръстът от 2014 г. досега е средно 12.5 %.

На този фон България се представя не особено убедително със 7.4 на сто подобрение. За сравнение Гърция, Естония, Италия, Кипър и Литва вдигат индекса си с 25 или повече процента. Белгия, Финландия, Хърватия и Швеция отчитат подобрение от 15 до 25 на сто, ръст от 10 до 15% бележат Австрия, Германия, Испания, Малта, Нидерландия, Чехия, както и Латвия и Полша, но последните две остават в групата на прохождащите иноватори.

На световната сцена ЕС постига по-добри резултати от свои конкуренти като Китай, Бразилия, Южна Африка, Русия и Индия, но се нарежда след Южна Корея, Канада, Австралия, САЩ и Япония. Тазгодишният доклад включва и нови показатели за оценка като цифровизация и устойчивост на околната среда, което отразява по-добре политическите приоритети на ЕС.

Водещите и повечето силни новатори са разположени в Северна и Западна Европа, а по-голямата част от умерените и проправящите пътя си новатори са в Южна и Източна Европа.

Най-новаторският регион в Европа е Стокхолм в Швеция, следван от финландската провинция Южна Финландия и от окръг Горна Бавария в Германия. На четвърто място се нарежда Ховедстаден в Дания, а на пето — Цюрих в Швейцария.

"По-добрите резултати на ЕС в областта на иновациите са много позитивен сигнал. Инвестирането в иновации е инвестиране в способността ни да бъдем начело в технологичното развитие за постигане на устойчиви, цифрови и адаптивни икономика и общество", коментира Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар. Той даде пример с иновативните технологии в основата на новите ваксини срещу Covid-19, които се оказаха от изключително важно значение за борбата с настоящата пандемия и за преодоляването ѝ.

"Ангажиментът на Европа за иновации е виден от непрекъснатото подобрение на резултатите ѝ в тази област. Всички държави членки и региони на ЕС инвестират повече в иновации и различията в областта на иновациите в ЕС намаляват", посочи българският комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел.

Въпреки постигнатия в голяма част от Европа напредък, продължават да съществуват значителни различия в областта на иновациите, особено в случая на по-слабо развитите и периферните региони, коментира на свой ред Елиза Ферейра, комисар по въпросите на сближаването и реформите. "Преодоляването на тези различия е от изключително важно значение за икономическото, социалното и териториалното сближаване. Кохезионните фондове ще продължат да насърчават интелигентни и ориентирани към местните условия стратегии за иновации", добави тя.

От ЕК посочват, че научните изследвания и иновациите са решаващи за постигане на целите на Европейския зелен пакт и на Цифровия компас. Припомня, че програмата на ЕС за научни изследвания и иновации "Хоризонт Европа" за периода 2021 - 2027 г. разполага с 95.5 млрд. евро за ускоряване на екологичната и цифровата трансформация на Европа. За същия период по линия на политиката на сближаване ще бъдат инвестирани над 56.8 милиарда евро в капацитет за научни изследвания и иновации, в цифровизация и в умения в подкрепа на иновативната и екологосъобразна икономическа трансформация на европейските региони.

Споделяне

Още от Бизнес

Как да се подходи с новата детска болница?