България е устойчиво корумпирана

Не се забелязва съществен пробив в противодействието на корупцията в България в последните пет години. Тя  продължава да бъде устойчиво корумпирана европейска страна. Очакваното положително въздействие от членството ни в ЕС върху антикорупционните практики не се случва за разлика от страните-членки на общността от бившия комунистически лагер като Полша, Чехия и Словакия. Това показва проучване на асоциация “Прозрачност без граници“  за индекса на възприятие на корупцията  за 2007,  представено в сряда. „За съжаление антикорупционната риторика не се превърна в антикорупционни мерки в България”, коментира зам.-председателят на   Управителния съвет на асоциацията Димитър Кюмюрджиев.

В борбата срещу рушветчийството България заема едва 64-о място, следвана от Хърватия и Турция. От страните-членки на ЕС зад нас се нарежда единствено Румъния, която е на 69-то място. В класацията влизат 180 държави. Корупционният индекс на страната ни е 4.1. Индексът на северната ни съседка е 3.7, като се отчита съществен напредък в противодействието на корупцията спрямо миналата година. Стойността на индекса варира от 10 - показател за ниско ниво на корупция, до 0 - показател за високо ниво на корупция.

У нас няма промяна в стратегията за противодействие на корупцията. „Когато коментирахме доклада на Европейската комисия, ние предоставихме виждането си, че единственият успешен подход срещу корупцията е следване на стратегията „Хванете голямата риба” – обществото трябва да получи ясна индикация, че усилията на правораздавателните органи са насочени срещу противодействие на  корупцията по високите етажи на властта”, обясниха от асоциацията.

PR-ефекти

Лисва адекватна наказателна политика срещу подкупите и корупцията, което се споделя и от главния прокурор. Наказателната политика на българските съдилища срещу престъпленията, свързани с корупция, е прекалено либерална, което спъва превантивния ефект, смята Кюмюрджиев.   

В България почти няма издадена ефективна присъда за корупция на лице, за което се прецени, че има добри характеристични данни, не е осъждано преди това и има добър социален статус.  През миналата година едва шест души са получили ефективни присъди за получаване или даване на подкуп.

Стратегията за борба с корупцията е  създадена единствено за PR-ефект преди присъединяването на страната ни към ЕС. За да има реални резултати обаче, в нея трябват промени, които да се инициират от граждански дебат, смятат от „Прозрачност без граници“.

Горната констатация на асоциацията се потвърждават и от отчета на министъра на вътрешните работи Румен Петков за свършеното през мандата му до момента. В областта на корупцията той  говори главно че „принципът на нулева толерантност и противодействието на корупцията на всички нива продължава да бъде основен приоритет на министерството. Съществува ясна и категорична политическа воля за последователна работа, осъзната като необходимост в интерес на българските граждани....”. Според неговата статистика „на прокуратурата са изпратени материали по 93 случая за корупция на длъжностни лица. За корупционни прояви са уволнени 25 длъжностни лица от различни ведомства. Дисциплинарни наказания са наложени на 11 длъжностни лица”.

Кюмюрджиев отбеляза, че досега Полша винаги е  била зад нас в класацията. Тази година обаче тамошното правителство е преминало от антикорупционна реторика в антикорупционни мерки, в следствие на което там има обвинен вицепремиер и арестуван вътрешен министър за корупция. Индексът на страната е 4.2, докато за миналата година той е бил 3.5.

Най-ниско ниво на корупцията през тази година се регистрира в скандинавските страни. С минимални нива на корупция и индекс 9,4 са Дания, Финландия, както и Нова Зеландия. Страни с най-много корупция според изследването са Ирак с индекс 1.5, Сомалия и Мианма с -1.4.