България е все още много далеч от изискванията на НАТО за участие в мисии

България е все още много далеч от изискванията на НАТО за участие в мисии
Българската армия все още е далеч от изискванията на НАТО за участието на държавите членки в мисии зад граница и едва ли скоро ще изпълни очакванията на Алианса. Това става ясно от информация на Министерството на отбраната, предоставена по искане на Мediapool.

Според военното министерство България няма конкретен ангажимент към НАТО за участие в мисии, но според съществуващия "критерий за използваемост" на Алианса 50 % от личния състав на Сухопътни войски трябва да притежава способност за разгръщане, а 10% от личния състав на войските да изпълняват мисии.

През 2007 година тогавашният военен министър Веселин Близнаков твърдеше, че България е поела за ангажимент за постоянно участие на 8% от сухопътните войски в мисии зад граница.

За сравнение в момента участието на България в мисии зад граница се изчерпва с едва 4% от общия състав на Сухопътни войски или около 750 военнослужещи.

Осемдесет на сто от тях участват в операцията на НАТО в Афганистан, около 10% - в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и около 10% - в операциите и мисиите в Косово, Ирак, Грузия, Либерия и Сомалия.

Най-сериозното участие на България е в Афганистан. По броя на военнослужещите, които участват в операцията, страната ни е на 14 -то място, като осигурява общо около 0.5% от личния състав на ИСАФ.

Към момента бъдещето на това участие остава неизвестно след противоречивите сигнали на политическото ръководство - от изпращането на боен батальон до обмисляне на изтегляне.

Колко струва българското участие в мисии зад граница

Тази година бюджетът за участието в мисии е 65 млн. лева, което е най-ниската стойност през последните няколко години. За сравнение през 2007 година тази цифра бе над 100 млн. лева.

Според анализ на Института за пазарна икономика от януари, за периода 2005-2010 г. мисиите зад граница са стрували на армията са стрували общо 509 милиона лева.

Като процент от общия бюджет за отбрана обаче средствата са под 10 процента.

С изразходването на тези средства БА е придобила авторитет в Алианса – българските военни многократно са оценявани високо от партньорите и е натрупан полезен опит.

Мисиите – от Камбоджа до Афганистан

От 1989 година до сега в мисии и операции зад граница са участвали общо около 14 000 български военни. 30% от тях са участвали в мисията в Афганистан, 20% в Ирак, 20% в Босна, 6% в Косово, 12% са в Ангола, Македония, Таджикистан, Етиопия и Еритрея, Хърватска, Сомалия, Грузия, Либерия, Чад и ЦАР. Четири процента е участието в морски операции.

Първата мироопазваща мисия зад граница на България е в Камбоджа под знамето на ООН - 1992 година. В нея участват над 800 българи, като страната дава 10 жертви. Мисията е непрофесионално подготвена, а участието на българите там е засекретено за обществото. Участието на българските рейнджъри ще се запомни и с военните, заразени със СПИН в Камбоджа и донесените от там екзотични животни.

Най-много жертви армията в дала в Ирак – 13. България изпрати свой батальон за участие в Многонационалните съвместни оперативни сили след решение на Народното събрание от 29 май 2003 г., а последният контингент се върна края на 2008 година. Мисията струва на данъкоплатеца общо над 155 млн. лева. Българският бизнес обаче не можа да се възползва от възстановяването на местната икономика. Нещо, което успяха да направят страни, които не участваха в мироопазващата мисия.

В момента България участва с двама военнослужещи в състава на тренировъчната мисия на НАТО в Ирак.

През 2006 г. за пръв път в мисия зад граница участваха и Военноморските сили. Фрегатата “Дръзки” стана част от мироопазващата операция на ООН в бреговете край Ливан. Това участие ще се запомни с бунта на борда, след като военните обявиха, че от месеци не са виждали семействата си и в повечето случаи работят на принципа на “пробата и грешката” заради пропуски в подготовката им.

Неизвестни пред българското участие в Афганистан

Най-сериозното участие на България в момента е в Афганистан, където служат около 600 български военни, който най-вече изпълняват задачи по охраната на летищата в Кабул и Кандахар. Към момента обаче не е ясно какво е бъдещето на българското участие след изключително противоречивите сигнали от страна на политическото ръководство на Министерството на отбраната.

През септември военният министър Аню Ангелов съобщи, че през 2011 започва подготовката на боен батальон и евентуално през 2012 г. той може да бъде разгърнат в Афганистан. Предложението е било отправено от САЩ.

Това означава, че българските военни може да влязат в пряк бой с талибаните и ще се повиши значително рискът за тях. За да стане това, обаче, е нужно силно непопулярно политическо решение, което да мине и през Народното събрание.

В началото на тази година обаче Ангелов допусна, че през 2012 година е възможно да се мисли за намаляване на контингента.

В отговор на въпрос на Mediapool от министерството посочиха, че "към момента не се подготвя боен батальон за участие в операцията на НАТО в Афганистан".

"През следващите две години българското участие в операцията ще съответства на водената от НАТО политика, съобразена с процеса на предаване на отговорностите по сигурността в страната на Афганистанските сили за сигурност, оперативните нужди, политическото ниво на амбиция по мисия "Подкрепа на международния мир и сигурност” и ресурсните възможности на страната", посочиха от МО.

От министерството уточниха още, че през миналата година петима души са били отзовани заради дисциплинарни нарушения. През 2010 г. са допуснати 11 инцидента, свързани с нарушаване на дисциплината.

Още по темата
Още от България