Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България е заменила старите сиропиталища с нови

Държавата да спре да инвестира в сгради, а в грижа, семейна среда и интеграция, призовава правозащитна организация

1 коментар
България е заменила старите сиропиталища с нови

България е заменила системата си от големи и стари сиропиталища с новопостроени, по-компактни сгради, които продължават да функционират като институции. Тези институции отделят децата с увреждания от обществото и допринасят за тяхната продължаваща социална изолация – предизвиквайки доживотна сегрегация за едно цяло ново поколение хора с увреждания. Това са основните изводи в доклад на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания (ИПХУ) - (Disability Rights International) след мисия в България за състоянието на местата за настаняване за деца с увреждания.

Докладът съдържа свидетелства за това, че настаняването в български групови домове излага обитателите им на емоционално неглижиране, неадекватни и потенциално вредни поведенчески модели и – в редица случаи – на агресия, обиди (вербално насилие) и други форми на тормоз, типични за институционалната грижа.

Въз основа на наблюденията си организацията препоръчва фундаментална промяна в политиките и програмите на държаватаотказ от настаняване на каквито и да било деца в групови домове и преход към настаняване на всяко дете – с увреждания или без – в семейство. Освен това препоръчва държавата незабавно да отмени плановете за изграждане на нови групови домове – особено за бебета, малки деца и за децата, настанени в институции за медико-социална грижа към министерството на здравеопазването.

Тези деца трябва да бъдат поставени на първите места за настаняване в приемна грижа (с допълнителна подкрепа за приемните семейства на деца с увреждания) или връщане в биологичното семейство, когато това е възможно.

Новите домове – нито са малки, нито приличат на семеен дом

Макар новите къщички да са официално наречени "от семеен тип" или "малки групови домове", то проучването на ИПХУ е установило, че те нито са малки, нито носят белезите на семеен дом. На практика, това са къщички предимно за по 14 човека.

Създадената среда в повечето български групови домове поразително напомня онова, което анализаторите на ИПХУ са наблюдавали в големите институции и сиропиталищата по цял свят: неподвижни деца по столове, дивани, пейки или направо по бетонни подове, седнали във всепроникващо бездействие; някои се люлеят напред-назад, удрят се, хапят ръцете си или си пъхат пръстите в очите.

Повечето групови домове в дадена община се управляват от администрацията на местната власт, което води до факта, че малка група общински служители са натоварени с отговорност за десетки деца. Анализаторите на ИПХУ се натъкнаха на случай, в който три групови къщички бяха обединени така, че на практика се получава струпване на 42 деца, настанени да живеят на едно място. Някои "групови домове" са разположени в изоставени сектори (крила) на старите специализирани институции, които трябваше да бъдат закрити.

За удобство на персонала: Обръснати глави, упоени хора

"В един от груповите домове децата бяха с обръснати глави. На друго място видяхме две клетки за деца, както и обездвижени малчугани, сложени в детски колички, наподобяващи клетки, които правят невъзможно социалното им взаимодействие. Някои деца рядко излизат извън – освен на балкона или ограден двор. В два обекта се натъкнахме на кошари – малко пространство в дневната стая, обособено с дървено ограждение – със сложени в него деца да седят или да лежат директно на пода", се посочва в доклада.

Една услуга, посетена от изследователите на ИПХУ – голяма, хубава и новопостроена къща с високи тавани, светли стаи и модерно обзавеждане изглежда необитаема, празна, буквално неизползвана. Посетителите на този групов дом може никога да не разберат, че в задната част на къщата, в тъмна стая, пропита с миризма на урина и изпражнения, децата са оставени да седят по пода, в зарешетени кревати, неподвижни по цял ден. Един млад човек е заключен гол в изолирана стая. На въпроса защо обитателите не са настанени в приветливата и добре обзаведена зона на сградата, персоналът отговори така: "Децата не могат да седят в красивата стая. Те ще съсипят цялата къща".

Много от децата, настанени в групови домове, имат поведенчески проблеми. Персоналът на груповите домове използва конвенционални средства за овладяване на изблиците им или прилага медикаментозно третиране – предимно успокоителни медикаменти. "Когато децата бъдат насочени към нас (от групов дом), те са тежко упоени до степен, че се питаме как е живо това дете… Медикаментите се използват като заместител на грижата", споделя детски психолог от отделение по детска психиатрия в София.

Служител в групов дом разказва, че момичетата се харесват повече с дълга коса, но за персонала е по-лесно да ги обръсне.

В един от домовете от организацията стават свидетели на 5, 6, 7 или 8-годишни деца, подредени в редичка със свалени панталони и седнали на гърнета пред останалите деца – вероятно отново за удобство на персонала. Детските креватчета най-често се използват като рестриктивни инструменти за децата с ограничена мобилност.

Според детския психолог, интервюиран от екипа на ИПХУ, в цяла България има само 14 специалисти по детска психиатрия. Най-сериозният проблем, според нея, се свежда до това, че персоналът на груповите домове не знае какво да прави, за да помогне на децата или да ангажира вниманието им.


Инвестира се сгради, не в хора

И докато преместването на децата от големи социални домове в малки къщички ангажира мащабни ресурси, то инвестициите за подкрепа на ефективната интеграция в семейството и в обществото като цяло са твърде ограничени. България не успява да създаде система за подкрепа в общността, приобщаващо образование или преход към независим живот, която би помогнала на децата с увреждания да останат в своите семейства.

В резултат на това много семейства остават без избор и са принудени да изоставят децата си с увреждания. В настоящия момент има около 1.000 бебета и малки деца с увреждания в големи институции от стар тип. Приемната грижа в България като система не е достатъчно осигурена, за да поеме повечето деца с увреждания. Неуспехът да се предоставя семейна подкрепа и подкрепа в общността води до засилен натиск за разширяване на системата от групови домове в България.

Статистиката отчита годишно над 600 приема на деца в системата за детска грижа, която е доминирана от групови домове и традиционни специализирани институции. В резултат на това правителството на България огласи намерението си да разкрие още много групови домове, включително и такива за най-малките деца, които имат огромна нужда от семейна грижа.


"Пренесохме моделът на институциите в груповите домове"

Бивш служител на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), активен в процеса на планиране и реализиране на българската реформа, казва че "моделът от институциите беше пренесен в груповите домове". Същият човек споделя с екипа на мисията, че донорите от ЕС настояват за стриктно отчитане на броя разкрити групови домове или други социални програми, но никога не са поискали оценка на състоянието на децата в тези услуги. "Ако някой направи оценка сега и сравни състоянието на децата с онова от старите домове, ние всички трябва да си скъсаме дипломите", казва бившият служител на ДАЗД.

Училищата отхвърлят децата с увреждания

Първата грешка, която допускат в новите домове е, че държат децата през цялото време в груповия дом, което превръща услугата в малка институция. Опитват се да ги запишат в училище, но училището не може да се справи с тях и ги отхвърля. Това е особено валидно за провинцията, където няма, просто липсват услуги за деца.

Системата за подкрепа в общността на децата с увреждания се характеризира със сериозни пропуски – напускане на груповия дом или международно осиновяване са единствените възможности. "Родителите не получават необходимата подкрепа, а общата образователна система не разполага с ефективни програми за деца с увреждания. България отбеляза сериозно разрастване на системата за приемна грижа, но децата с увреждания – в голяма степен – не успяват да влязат в тази система. Приемните родители – обикновено – не вземат деца с увреждания. Защото няма подкрепа за приемните родители. Много редки са такива случаи", споделя съдия в Районен съд – Варна, отговорен за настаняване на деца в групови домове

16-гдишен младеж с детска церебрална парализа от групов дом в Габрово (14) споделя, че му харесва да ходи в кварталното училище. За разлика от персонала на груповия дом, който решава вместо него кога може и кога не може да слуша музика – неговата голяма любов в живота – педагозите в училището му разрешават да слуша музика през цялото време.

ИПХУ го питат: Не пречи ли музиката на останалите деца в училището? Младежът: Не, защото аз съм през цялото време сам в мазето.

Трудна интеграция

Друг младеж с физическо увреждане посещава и завършва масово училище, в което обаче няма осигурен физически достъп за хора с увреждания. Затова се налага той да бъде носен на ръце. Той живее в групов дом и заявява, че "няма очаквания" и не получава "каквато и да било подкрепа" за намиране на работа. Когато, благодарение на собствените си усилия, успява да започне работа в София, той не може да си намери жилище близо до работното място, а груповият дом продължава да му взема 5% от дохода. Пред изследователите на ИПХУ той сподели: Има 100-процентова дискриминация на хората, които живеят в групови домове.

Препоръките в доклада са държавата незабавно да отмени плановете за изграждане на нови групови домове, особено за бебета, малки деца и за децата, настанени в институции за медико-социална грижа към министерството на здравеопазването. Тези деца трябва да бъдат поставени на първите места за настаняване в приемна грижа (с допълнителна подкрепа за приемните семейства на деца с увреждания) или връщане в биологичното семейство, когато това е възможно.

Препоръки

Освен това държавата трябва да се ангажира с мерки, които ще гарантират правото на всяко дете да расте в семейство – с подкрепа от страна на Европейския съюз международни донори – да гарантира, че всяко дете ще има възможност да расте в семейство, а не в специализирана институция или групов дом.

Разширяване на подкрепената грижа от страна на биологичното семейство, на близки и роднини на детето или от приемно семейство – родителите с увреждания трябва да могат да запазят децата си в семейството, като за целта ще имат нужда от допълнителна финансова помощ и подкрепа.

Размерът и видът на финансовата помощ и подкрепящите услуги трябва да се основава върху индивидуализирана оценка на потребностите на всяко дете и неговото семейство.

Семейната подкрепа трябва да стане основен приоритет на България, така че да се избегне разпада на семейната среда преди той да се е случил, се казва още в доклада. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #1

    Кой е лудият?! В училищата "учат" деца с олигофрения, шизофрения, аутизъм, как се нарича това?!?!?!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.