България емитира рекорден външен дълг от 3.1 млрд. евро в точния момент

България е избрала точния момент за емитирането на рекордния нов външен дълг от 3.1 млрд. евро – ниски лихви на ЕЦБ, ниско предлагане при наличие на интерес от страна на инвеститорите и дълъг срок на емисиите. Такива са първите коментари, след като в четвъртък страната ни издаде най-големия дълг в своята история.

С нестандартното решение да емитира три типа еврооблигации бяха набрани 3.1 млрд. евро от международните капиталови пазари. Общо 370 инвеститори се включиха в аукциона, а подадените оферти бяха за над 4.9 млрд. евро, съобщиха от Министерството на финансите.

Постигнатата доходност е добра на фона на ниския кредитен рейтинг на страната ни. Едната емисия с номинал от 1.25 млрд. евро е със 7-годишен срок за погасяване, лихвен купон от 2% и доходност от 2.179%. Втората е за 12-годишни държавни ценни книжа за 1 млрд. евро при купон от 2.625% и доходност от 2.732%. Третата е за 20-годишни облигации на стойност 850 млн. евро с купон от 3.125% годишно и възвръщаемост от 3.264%.
Лихвите по книжата с падеж след 7 г. и 12 г. са най-ниските до момента за България на международните пазари. Същевременно облигациите с падеж след 12 г. и 20 г. са най-дългите за тези пазари, обясниха от финансовото министерство.

Най-голям интерес към 7- и 12-годишните книжа е имало от български инвеститори, показва географското разпределение на купувачите. След българските инвеститори са тези от Обединеното Кралство, Германия, Австрия, САЩ офшор. При 7-годишните книжа по тип инвеститори водят банките, следвани от инвестиционните фондове, застрахователи и пенсионни фондове. При 12-годишните разпределението е инвестиционни фондове (54%), банки (42%), застрахователи и пенсионни фондове (4%).

За 20-годишните облигации са постъпили поръчки за 1.2 млрд. евро от 90 инвеститора. Според географското разпределение най-голям е делът на инвеститорите от Обединеното Кралство, САЩ офшор, Германия, Австрия и България. По тип инвеститори водят инвестиционните фондове със 73%, следвани от банките - 17% и застрахователите и пенсионните фондове - 10%.

Водещи мениджъри по трансакцията бяха банките Сити, Ейч Ес Би Си, Сосиете Женерал и УниКредит. Правителството подписа договор с тях да посредничат при поемането на външен дълг за периода 2015 - 2017 г. Максималната сума на задълженията за този период е 16 млрд. лв. Ратифицирането на договора предизвика остри спорове в парламента и трус в управляващата коалиция.

Коментарите

"Решението на България да се обърне към пазарите нямаше как да бъде взето в по-добри времена, имайки предвид липсата на предлагане от Русия и паричната политика на ЕЦБ, която подпомага пазарите", коментира изпълнителният директор на Балканската консултантска компания Алекс Бебов пред Ройтерс. Слабостите на страната очевидно са структурните проблеми - слаб растеж, леко висок бюджетен дефицит, но като цяло можем да се доверим, добавя анализаторът с ресор търговия с финансови инструменти с фиксиран доход на развиващите се пазари в агенцията.

"Доста смело решение" от страна на Министерството на финансите, определи емисията еврооблигации Даниел Стоянов, дилър в отдел "Дългови пазари" на ОББ пред телевизия "България он еър". Според него причините за това могат да бъдат търсени както в неясната ситуация около съседна Гърция, така и в сигналите от САЩ за очакваното увеличаване на лихвите. На този фон "хората, които решават това, и конкретно - в лицето на министъра на финансите, са решили да се презастраховат, и след като са видели, че има достатъчно интерес, са решили да затворят този въпрос и да не се отваря повече", каза Стоянов.

Според него "това може би е най-евтиният дълг, който Министерството на финансите емитира".  Това е "доста добре особено на фона на миналогодишния дълг, който беше около 3.05% за 10 години. От друга страна обаче прави впечатление, че спредът, т.е. премиите, които инвеститорите са искали, за да купят български книжа, се разширява", посочи Даниел Стоянов.

Анализатори от международни финансови институции коментират най-вече облигациите с най-дълъг срок. Според портфолио мениджъра в "Алианц Глобал Инвесторс" Шахзад Хасан "20-годишният транш е интересен за пазара, защото е един от най-дългите в региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка".

Анализаторът с ресор развиващи се пазари в германската Комерцбанк Симон Кихано Евънс обобщава пред "Уолстрийт Джърнал", че на пазара на държавен дълг на развиващите се държави има много ниско предлагане. По негови думи сделка като тази се радва на солидно търсене заради високата ликвидност на пазарите. Търсенето по време на вчерашната емисия на български държавни ценни книжа прехвърли с 80% предложеното количество.

Рефинансиране на стари задължения и покриване на дефицита

Емитираният нов външен дълг ще отиде за рефинансиране на мостовия заем от 1.5 млрд. евро, който беше отпуснат от четири международни банки в края на 2014 г. С част от него беше попълнен недостигът във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да бъдат изплатени гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка след отнемането на лиценза ѝ. Друга част беше дадена на като държавна помощ за ликвидна подкрепа на Първа инвестиционна банка.

Освен за връщане на падежиращи задължения, новият външен дълг ще се използва за финансиране на дефицита в държавния бюджет, планиран за 2.5 млрд. лв.

Продажбата на държавни ценни книжа на международните пазари е първата от планираните в средносрочната програма на страната. Със сумата от 3.1 млрд. евро правителството на практика постига целта си за набиране на близо 6.9 млрд. лв. външен дълг, който е заложен в емисионната политика за 2015 г. Така най-вероятно тази година няма да се наложи да излизаме повторно на международните капиталови пазари през есента, както министърът на финансите Владислав Горанов планира по-рано.