България гласува против отглеждане на втори тип ГМО-царевица в ЕС

Ако ЕК каже "да“, София може да забрани щама на своя територия

България гласува против отглеждане на втори тип ГМО-царевица в ЕС

Европейската комисия предстои да реши дали да допусне две нови генетично модифицирани култури да бъдат разрешени за отглеждане на територията на ЕС, стана ясно във вторник.

В момента единствената допусната култура за култивация в ЕС е царевицата MON810 на компанията "Монсанто“, която получи разрешение през 1998 г. и в момента чака подновяването му. Към момента исканията за отглеждане на генно-модифицирани организми (ГМО) в ЕС са общо 8, като 4 от тях имат положително становище от Европейската агенция за безопасност на храните.

Повечето правителства в ЕС са отхвърлили в понеделник да се разреши отглеждането на двата нови щама генетично модифицирана царевица на територията на ЕС, предадоха информационните агенции. Вотът на България също е бил отрицателен, съобщи неправителствената организация "За Земята“.

Гласуването бе в рамките на Апелативния комитет по ГМО към Комитета за растенията, животните, храните и фуражите (PAFF Committee), в който участват представители на държавите членки и ЕК. Тъй като гласовете "против“ не са били достатъчни за квалифицирано мнозинство, според процедурата крайното решение ще бъде взето от Европейската комисия.

Става дума за два нови щама ГМО-царевица, технически наречени Bt11 и 1507, които са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer. Според "За Земята“ той е класифициран като потенциално вреден за хората.

Редица екоорганизации призоваха председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да се намеси за отхвърляне на исканите разрешения. В случай, че това не се случи, "За Земята“ настоява българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.

Освен за двата нови щама ГМО-царевица Еврокомисията трябва да вземе решение и за съдбата на разрешената царевица MON810 на "Монсанто". Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България, и се отглежда на по-малко от 1.5% от земеделските земи в съюза, най-вече в Испания и Португалия. Единствената друга култура, която е била одобрявана за отглеждане в ЕС – картоф, разработен от BASF, бе оттеглена от самата компания през 2012 г.

"Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове“, коментира Ивайло Попов от "За Земята“.

За разлика от генетично модифицираните организми, одобрени за отглеждане в ЕС, които към момента са представени само от царевицата на Монсанто, разрешените ГМО храни и фуражи в ЕС са 55 вида памук, царевица, рапица, соя и захарно цвекло. Още около 30 щама чакат разрешение, става ясно от Регистъра на ГМО в ЕС.

Повечето от въпросните ГМО се ползват предимно за фураж на животните.

За да може дадена генетично модифицирана храна да бъде внесена и търгувана на територията на ЕС, първо задължително ѝ се прави оценка на риска от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA). Разрешението за пускането на храната на пазара обаче се дава от ЕК, което значи, че дори агенцията да каже, че даден продукт е безопасен, той може да не получи разрешение за продажба.

Отделните държави членки не могат самостоятелно да забраняват вноса и продажбата на разрешените в ЕС ГМО-храни и фуражи на своя територия.

Контролът върху този тип храни в България се прави от регионалните здравни инспекции, като годишно се анализират между 250 – 300 проби на храни от цялата страна. Съдържанието на ГМО в дадена храна задължително трябва да е отбелязано върху етикета с двойно по-големи букви, ако е над нормата от 0.9%. При проверки обаче е установено, че това не винаги се прави.

Въпреки че според многобройни научни заключения разрешените ГМО култури са безвредни за хората и околната среда, в ЕС все още има широко обществено недоволство срещу тези продукти.

"Безопасността на генно-модифицираните храни трябва да се установява случай по случай и не могат да се правят общи заключения за безопасността на генно-модифицираните храни като цяло. Генно-модифицираните храни, които в момента са достъпни на международния пазар, са преминали през тестове за сигурност и не представляват риск за човешкото здраве. Не са установени никакви ефекти върху човешкото здраве в резултат на консумацията на подобни храни от населението в държавите, в които те са одобрени за консумация", твърди на сайта си Световната здравна организация.

Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?