България готви план за въвеждането на еврото през 2024 г.

България е в процес на подготовка на Национален план за въвеждане на еврото, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната, стана ясно във вторник. Финансовият министър Кирил Ананиев очаква България да се присъедини към еврозоната през 2024 г.

"Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Основните задачи на българското правителство по пътя към постигането на тази цел са свързани с изпълнението на последващите ангажименти по Пътната карта след присъединяването на българския лев към ERM II, считано от 10 юли 2020 г.", заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. 

По думите на Ананиев в момента се подготвя Национален план за въвеждане на еврото в България, в който детайлно ще бъдат описани дейностите по въвеждането на единната валута.

"Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой в ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти. Разбира се, изпълнението на критериите от Маастрихт е относително спрямо динамични параметри, формирани от държавите членки в еврозоната, които е трудно да бъдат прогнозирани в рамките на настоящата несигурна среда", уточни той.

Вероятно именно амбицията за еврото е накарала правителството в последния момент да ограничи дефицита в Бюджет 2020 до 3% от БВП (3.6 млрд. лв.) вместо записаните в закона 5.2 млрд. лв., за да спази формалното изискване на Маастрихтските критерии за максимум 3% дефицит. Въпросният таван бе временно дерогиран заради пандемията, но очевидно българското правителство е решило да се презастрахова. 

"Пандемията представлява много голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярвам, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси. Именно към това се стремим и с Бюджет 2021 г., залагайки едни от най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, увеличавайки същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани", посочи Кирил Ананиев.

Преди седмица Европейската централна банка (ERM II) публикува анализ на участието на българския лев и хърватската куна в механизма ERM II, което трябва да продължи поне две години, тоест минимум до 10 юли 2022 г. В документа бе посочено, че Франкфурт ще държи изключително много на запазването на икономическата и финансовата стабилност в България и Хърватия, за да ги допусне до еврото. ЕЦБ като цяло е доволна от преодоляването на макроикономическите дисбаланси в двете страни, но смята, че все още е нужен "значителен прогрес" по отношение на качеството на институциите и управлението.

Освен това ЕЦБ много държи на постигането на "висока степен на устойчива конвергенция" на българската икономика с тази на еврозоната, каквото е изискването на Договора за функционирането на ЕС. На този етап конвергенцията е една от най-слабите страни на българската кандидатура, защото все още е твърде ниска - едва около 50%, и изостава дори от тази на Хърватия, която също се надява скоро да приеме еврото - 60-65%.

Задължително условие преди приемането на България в еврозоната е положителен Конвергентен доклад от Европейската централна банка, който да установи, че страната спазва всички числови и други изисквания за членство в паричния съюз. Въпросният доклад се изготвя на всеки две години, като следващият по план трябва да бъде публикуван през 2022 г. Документът от 2020 г. установи, че България не изпълнява два от четирите критерия - успешно двугодишно участие в ERM II и ниска инфлация. Новият риск, който се прибавя в пандемията, е нивото на бюджетния дефицит.  

В Националния план за въвеждане на еврото вероятно ще се включат и мерки за предотвратяване на евентуални спекулации с цените покрай смяната на валутата. ЕЦБ вече обеща, че ще помогне на София и Загреб да предприемат необходимите мерки срещу спекулантите достатъчно рано.