България губи 100 млн. евро за въглищния си преход

България губи 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход тази година. Причината е забавеното внасяне на териториалните планове за развитие за трите области - Стара Загора, Кюстендил и Перник, научи Mediapool от свои източници в Брюксел.

Страната ни разполага с 1.3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Парите трябва да се използват за мерки в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, както и някои общини от областите Хасково, Ямбол и Сливен. Целта е да се намали въздействието върху пазара на труда от затварянето на въглищните централи.

Средствата от фонда за справедлив преход се администрират от програма "Региони в развитие", която неотдавна бе изпратена в Европейската комисия за одобрение. Оказва се, че това е станало без териториалните планове за управление на трите области.

Програмата може да бъде одобрена от Брюксел и без плановете за трите области, но ще се изгубят средствата за тази година от фонда за справедлив преход, които са около 100 млн. евро, обясниха експерти от Еврокомисията.

Най-голяма част от останалите средства е планирано да отидат за област Стара Загора - около 1 милиард евро. Останалите около 200 милиона евро ще се разпределят между Перник и Кюстендил. Как точно ще стане разпределението зависи от целите, които си поставят българските власти - местни и централни.

Общините вече се оплакаха, че държавната власт бави приключването на териториалните планове за развитие и не се допитва до местната власт. В средата на ноември кметът на Кюстендил Петър Паунов разкритикува забавянето на териториалните планове с 2 години. Той отбеляза, че за това време средствата са се обезценили с 60 процента и няма да стигнат за реализацията на проектите, които поскъпват. "Коя местна общност се съгласи да бъдат дадени 1 млрд. лв. за батерии за съхранение на енергия от ВЕИ", попита Паунов. Според него държавата не дава шанс на общините да разработват проекти, защото всяко ново правителство започва да пренаписва плановете.

Второто плащане ще се забави

Ще се забави второто плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). То е в размер на 724 милиона евро и беше планирано за първото тримесечие на 2023 г., но вече е ясно, че това няма как да се случи.

Причината - по него трябва да се изпълнят 66 ключови етапи и цели. От тях 40 са свързани с реформи и 26 са инвестиционни мерки, но министерства вече искат отлагане на срокове, заложени в одобрения ПВУ.

Така например Министерството на регионалното развитие и благоустройството поиска отлагане с два месеца на срока за затваряне на първия прием по програмата за саниране - вместо 31 март, да стане 31 май. Това ще е пречка за получаването на парите.

Вече е ясно, че няма да се спази и срокът за медицинските хеликоптери, след като обществената поръчка се провали.

Това поставя под съмнение дали страната ни разполага с достатъчен административен капацитет, който да подготви и реализира процедурите по изпълнението на плана. Държавната и местната власт трябва да запретнат ръкави и да работят здраво, ако искат да бъдат усвоени средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, коментираха източници от Брюксел.

Допълнителна пречка е несигурната политическа обстановка. Нови избори също отдалечават България от успешната реализация на ПВУ. Причината е, че част от мерките са свързани с промени в законодателството. Например, за да получим второто плащане, трябва да бъдат направени важни знакови реформи в областта на енергетиката, върховенството на правото и съдебната власт, които не са в дневния ред на настоящия парламент.