България ще загуби около 235 млн. евро за агроекология по Програмата за развитие на селските райони. Причината е, че за близо шест години от 279 млн. евро бюджет са усвоени едва 22 млн. евро. Това става ясно от отговора на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) и Министерството на земеделието до Mediapool по повод плащанията за биоземеделие (мярка 214).
Според европейските правила тези пари не могат да се пренасочват към други мерки, защото 25% от бюджета на програмата задължително трябва да се усвои за агроекология. Това означава, че ако условно приемем, че през последната година на този програмен период – 2013 г. България успее да договори и разплати още толкова средства, колкото за шестте години взети заедно, останалите пари трябва да бъдат отписани. Оптимистичният сценарий се залага заради тройният ръст в заявените за подпомагане площи по мярка 214 за тази година спрямо 2011 г.
Късен старт, лошо планиране и липса на информация
Късен старт на мярката, лошо планиране и липса на информация сред фермерите са основните причини за слабото усвояване на средствата по тази мярка, отчитат от фонда и земеделското министерство.
При планирането на Програмата за развитие на селските райони е заложено, че около 40 000 фермери ще ползват средства по мярка 214. Въпреки, че със всяка изминала година броят на интересуващите се увеличава, към момента от парите са се възползвали близо 2000 души или близо 20 пъти по-малко, посочват от ДФЗ. Това е и основната причина за невъзможност парите да бъдат усвоени.
Въпреки че Програмата за развитие на селските райони има най-големия бюджет за публичност, според фермери няма достатъчно информация за възможностите за финансиране по тази мярка. Допълнителен проблем за тях е и различната информация, която дават от централата в София и службите по места на фонд “Земеделие”.
От Министерството на земеделието пък отчитат като проблем изискването една и съща заявена площ да се обработва пет последователни години.
За фермерите са тормоз и непрекъснатите проверки, на които са подложени от сертифициращите фирми, че произведената от тях продукция е био. От асоциацията на фермерите за биопроизводство дори се пошегуваха, че проверяващите са повече от производителите.
Помощ до 900 евро на хектар
Финансовата помощ по мярка 214 е под формата на ежегодни плащания на площ, животно или пчелно семейство. Малко известно е, че освен за тези мерки се дават пари още за “пасторализъм”. Това означава, че имаш право на подпомагане, ако пасеш добитъка в националните паркове "Централен Балкан" и "Пирин". От следващата година ще бъдат включени и парковете "Рила" и "Странджа", казаха от земеделското министерство. Право на агроекологични плащания има и за земи с висока природна стойност. Това са площи, предимно пасища, в които има защитени растителни и животински видове.
За подпомагане могат да кандидатстват физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Кандидатите подават приложение за кандидатстване за агроекологични плащания заедно с общото заявление за подпомагане по време на кампанията за директни плащания. След като подадат заявление, земеделските стопани трябва да бъдат одобрени за участие и получават уведомително писмо. През първите две години на подпомагане всички бенефициенти трябва да преминат през агроекологично обучение или да докажат наличие на опит в дейностите, които прилагат.
Задължително изискване е селскостопанската дейност да се извършва върху една и съща земя през петте години на подпомагане. В противен случай помощите ще трябва да се връщат.
При комбиниране на различните видове агроекологични дейности максималният размер на финансовата помощ може да достигне до 900 евро на хектар за многогодишни култури. За друг начин на земеползване помощта е до 450 евро на хектар. Застрашените местни породи получават до 200 евро на животно.
Подпомогнати
За периода 2008 – 2011 г. броят на одобрените кандидати за биологично растениевъдство е нараснал близо шест пъти от 126 на 728 души, а пчеларите се увеличават от 134 на 176. Общо за петте изминали години те са получили над 9.2 млн. евро, показват данните на фонд “Земеделие”.
Ако през 2008 г. средната помощ на един производител на биозеленчуци е била 3833 евро, то през 2011 г. тя е нараснала близо два пъти – до 6709 евро.
При пчеларите ръстът на помощите е по малък – от 1443 евро средно на един пчелар през 2008 г. до 2538 евро през 2011 г.
Само през 2010 г. средната помощ на един биопроизводител е намаляла спрямо предходната година – за биорастениевъдство с 357 евро, а на пчеларите – с 52 евро, показват данните на фонда.
За тази година са подадени общо 1360 заявления за биорастениевъдство и 260 за пчеларство. ДФЗ планира да разплати средствата по тях до 15-16 декември.
Общо 132 проекта на биопроизводители са одобрени за модернизиране на стопанствата им по мярка 121. Субсидията за тях възлиза на 27.6 млн. лв., от които до момента са изплатени 4.7 млн. лв., казаха от фонда.
Подпомогнатите проекти са предимно за купуване на специализирана земеделска техника. Фермери са получили безвъзмездна помощ и за създаване на трайни насаждения и оранжерии. Предпочитаните култури са лавандула, лешник, липа, орехи, бадеми, череши, грозде и маслодайна роза.
До момента нито една от биоорганизациите не е кандидатствала за създаване на организации на производители по мярка 142, казаха от фонд “Земеделие”.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Колкото и странно да звучи и за усвояването се иска работа. Това милиционер трудно може да го разбере и е голяма изненада за всички калинки и калинчовци.
България застрашително бързо губи жизненият си човешки си потенциал. Според Центъра за демографска политика страната е сред първите в света по темповете с които намалява населението й. Наред с нея е само африканската държавица Свазиленд, в която половината жители са носители на вируса на СПИН.
Проф. д-р Петър Иванов съобщи тревожния факт, че България е на 204-о място в света по раждаемост от всичките 224 държави. Според някои прогнози, само след шест седмици страната ще посрещне 2013 г. с население …
под 7 милиона. В момента, по данни на американското ЦРУ, то е 7 037 000. За първи път 7-милионният жител на България се е появил в статистиката ни от преброяването през 1946 г. При последното преброяване, преди началото на прехода, през 1985 г., България е имала 8 948 649 граждани.
Отрицателният прираст за миналата година е 7,8 процента - тази цифра се образува от разликата между раждаемост и смъртност. Според демографи обаче националната статистика не прибавя и отрицателното салдо на емиграцията, която е минус 3,1 процента. Сборът на тези два показателя е 11. Учени-математици са изчислили, че българите намаляват с 9 души на час. Това прави около 7000 на месец или около 80 хиляди годишно. Причините за тази трагична статистика са много. Необясним е фактът, че България е рекордьор по ниска раждаемост, въпреки, че в нея отпускът по майчиннство е най-продължителен от всичките страни-членки на Европейския съюз и че има значително по брой циганско население, което се размножава бързо и неконтролируемо. Следва – голямата емиграция. Демоскопски изследвания в последно време показват, че 14 процента от българите имат намерение да напуснат родината си звинаги. Проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение разкрива, че през 2009 г. такива намерения са имали 11 процента от анкетираните. Главната причина за това негативно развитие са бедността, липсата на адекватни здравни грижи, високата битова престъпност - изобщо условията за живот, които са най-лоши в Европа. “Как младият човек да остане в България с 300 евро заплата? Как да създаде семейство, да отглежда деца, да закупи жилище”? Това са въпроси на проф. Боян Дуранкев от Университтета за национално и световно стопанство.
Над милион са напусналите страната през последните години за да търсят работа и по-добри условия за живот. В Испания, Гърция, Италия и САЩ работят стотици хиляди български гастарбайтери, които подпомагат бедните си роднини в България. Голяма част от емигрантите са високовалифицирани, завършили образование в Западна Европа и установили се във втората си родина. Средно по над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка година. Това сочат разчетите на посредническите фирми, които уреждат приема във висши учебни заведения зад граница. Поне 70 на сто завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища, стягат багажа за западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ. Светът в който живеем се глобализира. Но това съвсем не означава смърт за националните държави. Може би с някои изключения, каквото е Блгария, в която негативните тенденции се задълбочават. Населението застарява, а според статистиката на здравното министерство в момента в България са диагностицирани 200 000 двойки с репродуктивни проблеми. Има и още един тревожен фактор. Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Този факт съобщи пред журналисти директорката на Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките - доц. Антоанета Христова. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70 на сто от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто. Ако тенденциите за масова емиграция, ниската раждаемост и високата смъртност се запазят, България е застрашена в рамките на няколко десетилетия, да изгуби една трета от населението си прогнозира Асошиейтед прес. Според анализа на базираното във Вашингтон Бюро по въпросите на популацията, публикуван неотдавна, населението на България до 2050 г. ще намалее до 5 милиона. Това ще бъде поредната национална катастрофа.
Основният проблем всъщтност е, че няма достатъчно предприемчиви, трудолюбиви и с чувство за отговорност хора в обезлюдените села.
а станишко е виновен!при него не са усвоени!
Принципът е прост - ако не могат да се усвоят от "наши хора", кучета ги яли.
Не можеш да назначаваш КАЛИНКИ по върха на пирамидата и да очакваш надолу да върви.