България губи до 1.5 млрд. евро годишно от културен туризъм

По около милиард - милиард и половина евро годишно България губи от липсата на държавна политика в областта на културния туризъм и това хронично продължава вече тридесет години. Проблемът идва от това, че държавата не управлява своята културно-историческа собственост, съответно не знае за нейното съществуване и не отделя необходимите средства за тази своя собственост, за да подпомогне местните икономики и да създаде нови работни места. Това каза пред БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в навечерието на Международното туристическо изложение "Културен Туризъм 2023", което започва във Велико Търново на 20 април.

От близо 6 млрд. лева годишни приходи от туризъм в България статистиката не може да каже колко са тези от културен туризъм, но съществува погрешно разбиране, че 70 на сто идват от морски летен рекреативен туризъм и 20 на сто от зимен ски туризъм, коментира Драганов. По думите му това е поради пълното неразбиране какво е културен туризъм, който освен това е целогодишен, а не сезонен. Ние разглеждаме например Варна и Бургас като летни дестинации, но не виждаме, че във Варна има опера, филхармония, театри, музеи и много публична държавна собственост при толкова много празни места за настаняване, същото се отнася и за Бургас. Ако мислено махнем морето от тези градове, ще видим, че става дума за две европейски културни дестинации за целогодишен туризъм, каза експертът. Те обаче, както и много други места, свързани с публичната държавна собственост в туризма, нямат поддръжка и реклама от страна на държавата за привеждане на паметниците в ред в съответствие със световните стандарти за туризъм и не се развиват в тази посока, коментира Драганов и допълни, че това е илюстрация само на част от загубите на приходи за страната от този сегмент. Нещо повече, в активните летни месеци морските градове се насищат с културни събития, вместо да се изместят в крилата на сезона и активизират пролетта, есента и зимата, коментира Драганов. Той допълни, че "принос" към пропуснатите финансови ползи за България в културния туризъм има и фактът, че вече 30 години в к.к. "Слънчев бряг" не се провежда "Златният Орфей". Толкова ли е трудно да се разбере, че този фестивал беше най-голямото маркетингово послание към Европа, която генерираше огромен брой туристи и премахването му беше една гигантска глупост за все още държавния летен курорт, попита експертът.

България е неоткриваема на световната карта на културния туризъм, защото държавата продължава да не знае кой е собственик на публичната държавна собственост в частта "културен туризъм" и към кой министър се води управлението на публичната държавна собственост в тази ѝ част. По принцип тя се води към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но ресорният министърът въобще не знае това, каза експертът. Обектите са прехвърлени за "стопанисване и управление" през далечната 1969 година на местните общински музей и оттогава няма необходимите средства за "културен туризъм". Хижите публична държавна собственост са прехвърлени към неправителствената организация БТС (Български туристически съюз), голяма част от тях - разграбени чрез неадекватна приватизация, а другите - отдадени до ден днешен с договори за "безсрочно и безвъзмездно ползване", съответно никаква отчетност и неплащане на данъци, коментира Драганов. Някои от хижите, като хижа "Мусала каменна", "Ястребец", "Шумнатица", "Мечит", са приватизирани с установителни нотариални актове с основание за придобиване на собствеността "акт за държавна собственост" и издадени скици от службата по кадастъра към МРРБ с невярно съдържание. Това е само малка част от безхаберието по отношение на управлението на публичната собственост на държавата, заяви експертът. Някои си мислят, че управлението на тази собственост е към Министерството на културата и Института за паметниците на културата, който обаче няма никаква собственост по отношение на културните паметници, или че със собствеността се занимава Министерството на туризма, което също няма никаква собственост и отговорност към управлението на обектите публична държавна собственост, разказа Драганов.

Опитът на конкурентните ни дестинации

Най-близката страна, от чийто модел на развитие на културния туризъм можем да се поучим, е Турция, каза Драганов. В тази страна държавата е собственик на културните обекти и инвестира значителни суми в поддръжката им и управлението им, и успоредно с това харчи годишно 450 млн. евро, за да рекламира тази своя собственост в медиите в Европа и света, във всеки самолет или туроператор, който продава Турция, независимо от това на кой пазар се намира, допълни експертът. Франция също е пример в стопанисването на културно-историческото наследство, коментира Драганов и изтъкна само един пример - при реставрация на замъците по долината на река Лоара се използват камъни и материали от кариери, от които са били добивани съответните строителни материали от времето, в което са строени, а не се ползват "Итонг" или пластмасови елементи за крепостите. "Културният туризъм е скъп, защото това е предлагане на традиционен продукт в традиционна среда, а автентичността е най-скъпото нещо в туризма. Когато направим Айфелова кула в "Златни пясъци", трябва да знаем, че това е кич и служи само за подигравка", коментира експертът еклектиката на курорта ни.

Според последните проведени проучвания сред пътувалите у нас българи и чужденци културният туризъм е един от най-често практикуваните видове туризъм в България с дялове съответно от 23 на сто за българите и 52 на сто за чужденците, показват данни от анализа, публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма.