България харчи малко в кризата, дефицитът може да е двойно по-голям

Разходите обаче трябва да са целесъобразни, а не безразборно да се изсипват пари, твърди икономистът Атанас Пеканов

Атанас Пеканов

Политиката на България на недостатъчни правителствени мерки срещу кризата отразява мислене отпреди 10-15 години. Това твърди в интервю за Mediapool Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и докторант във Виенския икономически университет. Пеканов е работил в Европейската централна банка, участва в стратегическия съвет на президента Румен Радев. Неотдавна е имал изследователски престой в Икономическия факултет на Харвард.

Г-н Пеканов, живеете в Австрия. Как двете държави – България и Австрия, се справят със социално-икономическите последствия от здравната криза с Covid-19?

Според мен от една страна вече имаме глобален консенсус, че се нуждаем от доста сериозни социално-икономически мерки. Говорим за безпрецедентна рецесия и особено бърз икономически шок, случил се в рамките на седмици през март и април. В историята почти никога не е имало такива икономически загуби. Затова мисля,че има нужда от доста сериозни мерки.

Смятам обаче, че в Австрия те са доста по-сериозни и в по-голям мащаб, отколкото в България. Мерките, според критериите на Международния валутен фонд, трябва да бъдат таргетирани, навременни и временни, тоест да се приложат тогава, когато има нужда, но да не бъдат постоянни. Навсякъде има една фаза на напасване, не всичко е оптимално, но в Австрия мерките са в много по-голям мащаб и ще ви дам няколко примера.

Навсякъде в ЕС беше приета мярката за субсидирана заетост, известна в България като схемата 60/40. В Австрия огромен брой хора бяха включени в нея – около 1 милион души в най-тежките месеци на кризата, след което намаляха, но все още доста солиден брой хора биват подпомагани. През септември те бяха около 300 000 души при население на страната около 9.5 милиона. В България тази цифра е много по-малка.

Второ, безвъзмездните средства не действаха перфектно и в Австрия, защото се забавиха. Най-добре проработиха в Германия, където бяха изплатени много бързо. В България не само че парите много се забавиха, но и, доколкото чувам, имат много административни пречки за получаването им.

Трето, в Австрия една от най-главните мерки е поемането от страна на държавата на месечните фиксирани разходи на малките и средните предприятия - наеми на помещения от страна на фирмите, лихвени плащания по кредити и др. за даден срок. Условието е дружеството да е имало спад на приходите с 40% или повече в сравнение със същия месец на миналата година. В този случай то може да кандидатства за възстановяване на тези фиксирани разходи. Целта е да се опитаме колкото се може повече фирми и предприятия да преживеят тази тежка година, за да можем следващата година да се върнем по пътя на един стабилен растеж. Тоест идеята на големите разходи и дефицити е да се опази бизнесът и доходите на всички заети в тези фирми, за да се предотврати голяма вълна на фалити. За съжаление, в България мерките нито са в тези размери, нито са с нужната бързина.

Шефката на МВФ Кристалина Георгиева призова държавите по света: "Харчете, харчете, харчете". Това ли е рецептата за справяне с кризата? В България като че ли се притесняваме да харчим – дефицитът се очаква да е максимум около 4% от БВП.

Тази политика в България просто не е адекватна на текущия шок. Това беше мисленето, което беше модерно преди 10-15 години. В момента обаче философията е точно обратната. Преди дни излезе новият Фискален монитор на МВФ – това е годишният им доклад по отношение на фискалните мерки. Там се казва, че не само тази година е нужно страните да попълнят това, което липсва в икономиката, чрез държавни средства, а и в следващите години е важно да не избързват с фискалната консолидация, тоест да не се надяват, че през 2021 г. ще имат балансиран бюджет. Не е лесно да се сравнява страна като Австрия, която е стабилна и е в центъра на еврозоната, с България, но например тазгодишният дефицит в Австрия ще бъде 10%, докато в България ще е 3-4%, при положение че дори Европейската комисия временно дерогира фискалните ограничения.

Големите разходи през бюджета се правят, защото в сегашната ситуация паричната политика е на предела си с нулевите и отрицателните лихви и централните банки не могат да предизвикат големи стимули в икономиката. От друга страна, частното потребление е свито по две причини – несигурност и спестяване заради страх от бъдещето. Фирмите не виждат стимул да инвестират, ако няма да има търсене. Следователно единственият компонент от БВП, който може да даде някакъв стимул, са държавните разходи. Ако видим колко голямо е свиването на БВП в първите две тримесечия на годината, тогава можем да изчислим какви огромни държавни разходи се изискват, за да има компенсиране.

Искате да кажете, че България греши, като харчи малко в сегашната криза?

Да.

Ако зависеше от вас да дадете препоръка, какъв бюджетен дефицит би бил подходящ за България? Около 10% като в Австрия ли?

Едно число не може да отрази сложността на този проблем, но мога да си представя и двоен дефицит на сегашния, като това не би трябвало да доведе до трусове.

От друга страна, в последните седмици правителството обяви куп мерки, свързани със социални плащания - добавки от 50 лв. за пенсионерите, индексация на пенсиите от юли догодина с 5% и 10%, разширяване на детските надбавки за всички деца, увеличение на заплатите в държавния сектор и др. В правилна посока ли са тези мерки или не?

За съжаление, тук трябва отново да съм негативен, но ако се върнем на критериите на МВФ, мерките трябва да са таргетирани, тоест да са насочени към тези, които реално страдат от икономическия шок. В този смисъл добавката за пенсионерите – нещо, което аз по принцип подкрепям, защото пенсиите в България са много ниски – трябваше да се направи в добрите времена, в годините на растеж. Сега, за да се намали кризата, помощта трябва да отиде в тези, които са били ударени от нея. А пенсионерите точно в тази криза нямат намаляване на доходите си. Тоест, това е структурна мярка, която принципно е правилна, но не е антикризисна стъпка. Много хора подозират, че мотивите са политически.

А какво ще кажете за останалите социални мерки?

В България преразпределителната роля на държавата е ниска и това е консенсус, без значение дали е добър или лош. В тази ситуация на ниска роля на държавата мерките трябва да бъдат таргетирани към нуждаещите се и да има някакво ограничение в дохода за получаване на детските надбавки, например. Не знам дали е целесъобразно да се премахва подоходният праг. Има, разбира се, много държави, които дават надбавки за всички деца, но това са страни с голяма социална система и високи данъци.

След като смятате, че антикризисните мерки не трябва да бъдат таргетирани към пенсионерите и към всички деца, към кого следва да бъдат насочени те?

Да, това е трудният въпрос – как да стане таргетирането. Добре е това да са групи, които имат висока склонност към потребление, защото парите, които те ще получат, веднага ще се върнат в икономиката. Това обичайно са рисковите, нискодоходните групи, които първи страдат, когато безработицата започне да се покачва. Разбира се, че трябва да има мерки и за домакинствата, а не само за бизнеса.

По официални данни на Министерството на финансите 92% от българите с облагаеми доходи през 2019 г. са получавали на месец до 2000 лв. Как в тази ситуация правим диференциацията бедни – богати? Кои са богатите в тази социална структура – останалите 8% ли?

Това вече е политически въпрос. Управляващите трябва да решат кои групи според тях имат възможността да понесат тежестта.

Бизнесът поиска две години да не плаща данък печалба в данъчна система, натоварваща предимно физическите лица. Добро ли е това предложение?

Не виждам как такава мярка би могла да се приложи, при положение че и в добри години България имаше ниско данъчно облагане и ниска преразпределителна роля. Допълнителното намаляване на данъчната тежест би създало сериозни рискове за бюджета.

Синдикатите отвориха дебата за реформиране на данъчната система по модела "15:15:15", тоест 15% данък печалба, 15% ДДС и 15% данък върху доходите с въвеждане на необлагаем минимум. Как Ви звучи това предложение?

Най-важното за мен е въвеждането на необлагаем минимум. Това е тема, която среща според мен относителен икономически консенсус в посока, че е правилна мярка. Вдигането на данък печалба е трудна тема и няма да влизам в нея, както и вдигането на данъка върху доходите на гражданите (ДДФЛ). Разбира се, ако се въведе необлагаем минимум, за по-голямата част от доходите повишаването на данъка (ДДФЛ) няма да се усети. Според мен вдигането на ставката на данъка върху доходите с въвеждането на необлагаем минимум не е толкова лошо решение, колкото се твърди в България, но трябва да се обмисли.

Предимство в предложението на синдикатите е, че тяхната идея е относително проста – всеки знае какъв е данъкът, лесно се изчислява и се плаща. Аз разбирам този аргумент. В повечето западни страни обаче, които имат развити институции, опростяването на облагането не е най-важното. Техните системи действително са сложни, но пък по този начин можеш много по-добре да таргетираш различните обществени групи – семейства, хора с ниски и по-високи доходи и т. н.

Това лято правителството разбута ДДС системата? Как ви се струва това решение?

Свалянето на ДДС за отделни сектори според мен беше голяма грешка. Още повече че това стана под натиск на конкретни браншови организации. Именно тук започват проблемите. По принцип е добре да има по-ниска ставка на ДДС за някои стоки, макар че има и добри аргументи против това. Но намаляването на данъка именно за специфични браншове като ресторантьорството беше погрешен подход.

Лектор сте на конференция за еврозоната в УНСС. Присъединяването към Банковия съюз и чакалнята на паричния съюз гарантира ли по-висока стабилност на банковия сектор у нас?

Бих казал, че увеличава стабилността на банковия сектор. Нищо не може да гарантира да няма бъдещи проблеми в банковия сектор, но тази стъпка би трябвало да увеличи стабилността и доверието към сектора от международна гледна точка. Това не значи, че Единният надзорен механизъм във Франкфурт не допуска грешки. Регулаторната дейност е трудна. Историята на финансите е осеяна с регулаторни проблеми, но със сигурност тези промени са добри за България.

Как гледате на критиките за дисбаланса между правата и задълженията в Банковия съюз на държавите извън еврозоната?

Аз разбирам тези критики, но всичко тръгва оттам, че страните в централната част на еврозоната се презастраховат. Наистина изискват от нас повече, отколкото са ни дали, но това е именно с цел дългосрочна стабилност. Готови са да допуснат страна като пълноправен член на еврозоната само ако ѝ имат достатъчно доверие. Мисля, че това е от полза и за двете страни в този процес.

Дори и в България част от депозитите на фирмите вече се облагат с отрицателни лихви. Как ще работи икономиката в такава среда?

Това е интересен въпрос. Много хора го намират за странно, за нелогично, но има два елемента в тази ситуация. От една страна, централната банка сваля лихвените проценти, за да стимулира икономиката. В същото време е добре документиран фактът, че т. нар. естествен лихвен процент спада в последните десетиления, защото има изключително много спестявания в глобален аспект. Така, това, което наричаме равновесен лихвен процент, е на много ниски нива от години. Тоест, дори в една стабилна икономика в днешно време лихвените проценти биха били много ниски. В света има много капитал, което води до неговото много ниско олихвяване.

Споделяне

Още от Интервюта

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?