mediapool.bg Ти си това, което четеш

България – хепиленд за ДДС измамниците

Само 2-3% от докладваните от НАП измами стигат до дела

Десет години. Толкова време отне на българските институции да накажат само една от многобройните престъпни схеми за източване на ДДС в страната, стана ясно от съобщение на Окръжен съд – Варна в средата на февруари. Равносметката е: осъден условно фиктивен управител на куха фирма, който няма имущество; откраднати от фиска 11 млн. лв., които никога няма да бъдат върнати; един убит бизнесмен, за който се предполага, че е организатор на престъпната схема.

"Хепиенд по български", както коментира случаят бившият зам.-министър на финансите, работил по случая, Георги Кадиев.

Условна присъда за източени 4.5 млн. лв.

На 12 февруари Варненският окръжен съд приключи 10-годишната сага около една от десетките схеми за източване на ДДС, за която се предполага, че е била свързана с убития преди четири години варненски бизнесмен Борислав Манджуков, който държеше дискотеки, заведения, хотели и обменни бюра.

Съдия Марин Атанасов произнесе условна присъда на 34-годишен мъж, който преди 10 години се е съгласил да бъде регистрирана фирма на негово име срещу обещанието за заплата от 300 лв. Впоследствие от негово име и без знанието му през тази фирма били източени 4.5 млн. лв. ДДС.

Делото беше внесено в съда в края на ноември 2017 г., малко преди да изтече давностният срок, а на 12 февруари беше прочетена присъдата. Обвиняемият Николай Николов се е признал за виновен и е приел фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. По тази причина присъдата му е била намалена с една трета. Определеното наказание е "лишаване от свобода" за срок от 2 години и 8 месеца, като съдът е отложил изпълнението му с 5-годишен изпитателен срок, се казва в съобщението на Варненския окръжен съд. Присъдата не е окончателна и може да се обжалва.

"Съдът е признал за виновен Николай Н. - собственик и управител на фирма "ПХГ Динамик" ЕООД в това, че в условията на продължавано престъпление за седем данъчни периода е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Осъденият е потвърдил неистина в подадените пред НАП декларации и е приспаднал неследващ се данъчен кредит с общ размер 4 544 975 лева", съобщи Варненският окръжен съд.

Прокуратурата е настоявала за 4 години ефективна присъда.

Николай Николов, който няма имущество, обаче ще трябва да плати на държавата укритите данъци в размер на 4.5 млн. лв. заедно със законната лихва от датата на довършване на деянието – 14 ноември 2007 г. Николов трябва да погаси и платената от финансовото министерство върху гражданския му иск държавна такса на съда в размер на 181 799 лв. Доколкото въпросната сума едва ли някога ще бъде платена, излиза, че държавата губи не само източения ДДС, който няма как да си върне от безимотни хора, но и огромни разходи за такси по съдебните дела. Тоест от фискална гледна точка НАП няма особен интерес да си търси източения ДДС в съда, когато виновникът е малоимотен.

Престъплението, за което е осъден Николов, е извършено в периода от 14 май до 14 ноември 2007 г., става ясно от съдебния акт.

Според мотивите за решението на съда, дружеството "ПХГ Динамик" не е имало складове, работници, машини, нито е наемало такива. Чрез фирмата е имитирана търговска дейност, документално оформяна чрез фактури, касови бележки и др., подписвани лично от подсъдимия. Услугите действително не са били извършвани и стоките не са били доставяни.

Според съдебния акт дружеството било документално доставчик на фирми "Марица изток" АД, ЕТ ,Детелина 98- С.М." АД, "Компания Насияна" АД и др. Доставчици на дружеството през 2007 г. пък били "Астра груп" ДЗЗД, "Новисс" ЕООД, "Термал Тур" ЕООД, "ВОЛАНС" ЕООД, "Делта пласт" ЕООД.

Почти всички тези доставчици и цялата схема на източването на ДДС около "ПХГ Динамик", включително с имената на данъчните служители, възстановявали данъчния кредит, е подробно документирана още през 2007 г. в доклад до тогавашната шефка на данъчната агенция Мария Мургина, подписан от тогавашния главен експерт в централно управление Тошко Тодоров. Във въпросния доклад са описани още 5 схеми за източване на ДДС, чиято съдба към днешна дата е неясна.

Впоследствие авторът на доклада - Тошко Тодоров, бе отстранен от НАП поради противоречия с Мургина, а тогавашният зам.-министър на финансите Георги Кадиев, известен с репликата си към началника си Пламен Орешарски - "или Мургина, или аз", сам подаде оставка.

Схемата, с която са източени милиони през "ПХГ Динамик", според доклад на НАП от 2007 г

Хепиенд, по български

По повод решението на Варненския съд 10 години по-късно Кадиев направи равносметка на случилото се:

"През 2006 министерство на финансите и НАП попаднахме на верига варненски фирми, източващи ДДС. Фирмите бяха на подставени малограмотни лица, зад тях стоеше варненски бизнесмен. Една от тези фирми в обхвата на разследването ни бе "ПХГ Динамик", със "собственик" Николай Николов. Вчера (12 февруари, б. р.) Николов е осъден условно за онова източване на ДДС от 2007, на първа инстанция. Варненският бизнесмен бе разстрелян преди 4 години. Колегите, с които работихме по случая, отдавна са извън МФ и НАП.
Хепиенд, по български".

Хиляди безнадеждни длъжници на хазната по разкрити ДДС схеми

Казусът с никому неизвестната куха фирма "ПХГ Динамик" ЕООД е типичен за неефективната система за борба с ДДС мафията у нас.

Към днешна дата дружеството "ПХГ Динамик" не съществува в правния мир, защото е заличено по искане на НАП. И към ден днешен обаче то фигурира в списъка на вечните длъжници на НАП със задължения в размер на 11 405 745 лв., които никога няма да бъдат събрани.

В същия черен списък на данъчната агенция към 31 януари 2018 г. влизат още точно 14 868 подобни дружества и физически лица – безнадеждни длъжници, които имат просрочия над 5000 лв., но нямат имущество, нито обезпечения, нито пък вземания към банки или трети лица, с които да покрият дълговете си.

Много от въпросните фирми са именно част от разкрити ДДС схеми, като най-мащабният и ненадминат досега в историята остава казусът "Транслимитид" АД. Към 2018 г. дружеството официално дължи на бюджета умопомрачителните 431 млн. лв., източени преди 2011 г. Другата фирма в регистъра на НАП с подобни по мащаб задължения - над 183 млн. лв., е "Афелия" ЕООД. Тя е на прословутите с данъчните си схеми братя Начеви. По-големият от тях - Станислав - според системата за правна информация ДАКСИ участва или е участвал в управлението на 131 дружества, а по-малкият Радослав – на 25.

25 млрд. лв. е сметката на официализираните данъчни измами

Статистиката на данъчните според отчета за 2016 г. е безпощадна – в последните две десетилетия държавата е завлечена с цели 25 млрд. лева главно чрез подобни схеми. За сравнение, всички приходи, които данъчната агенция е събрала през 2016 г., са под 18 млрд. лв. Въпросните 25 млрд. лв. очевидно са източени от фиска предимно чрез измамнически схеми. Всяка година с ревизии се установяват нови около 1.8 млрд. лв. "спестени данъци", голяма част от които никога не влизат в бюджета. И всичко това е официална статистика на разкритите и описани данъчни нарушения и измами, а какво остава за тези, които изобщо не излизат на бял свят?

Стандарт за измерването на ДДС, който не влиза в бюджета, е т. нар. "VAT gap", тоест разликата между реално събраните постъпления от данъка и това, което би трябвало да бъде събрано според икономическата статистика. Макар да изчислява въпросния показател, НАП не го обявява публично. Все пак от доклади на Европейската комисия се вижда, че той е около 20-21%. През 2012 г. например несъбраният ДДС в България е бил с дял от 20%, което поставя страната в средата на класацията по този показател в ЕС (в Румъния през 2012 г. положението е било още по-драматично – 44% дял на несъбрания ДДС, б. р.). При положение че очакваните постъпления от ДДС в Бюджет 2018 са в размер на близо 9.8 млрд. лв., може да се изчисли, че несъбраният данък би бил към 2-2.5 млрд. лв.

Само 2-3% от докладваните от НАП измами стигат до дела

ДДС измамите са вторият най-голям източник на приходи за организираната престъпност в България след трафика на хора. Това твърди едно от най-мащабните изследвания на ДДС престъпността у нас - анализът от 2015 г. на Центъра за изследване на демокрацията "Финансиране на организираната престъпност" в периода 2008 – 2012 г.

Според доклада, публикуван през 2015 г., до 2008 г. прокуратурата не е поставяла специален акцент върху ДДС престъпленията, но след това на тях започва да се обръща особено внимание в годишните отчети за дейността на обвинението. След 2012 г. обаче следва рязък спад в броя на обвиненията и присъдите с около 70%.

През 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че процесът по преследване на ДДС престъпленията е сложен, защото когато се установи нарушение, данъчните предоставят информацията на икономическа полиция. "При прехвърлянето обаче често информацията някъде се къса, а това се случва при 2/3 от случаите", каза тогава Горанов.

Официалните отчети на институциите показват, че "информацията се къса" при доста повече от 2/3 от случаите. След като през 2015 г. вторият кабинет на ГЕРБ прие стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, при първия ѝ отчет през 2016 г. излезе скандалната статистика, че едва под 2% от разкритите и докладвани от НАП на разследващите органи случаи на данъчни измами стигат до дела.

През 2015 г. НАП е пратила 729 уведомления до разследващите за предполагаемо избягване на данъчни задължения в особено големи размери, но за същия период прокуратурата е образувала само 12 досъдебни производства. Това значи, че има дела по по-малко от 2% от подадените сигнали.

В следващия годишен отчет – за 2016 г., се вижда, че ситуацията продължава да е абсолютно същата. От страна на НАП през 2016 г. са изпратени 939 уведомления до прокуратурата, а образуваните досъдебни производства са 34, което значи, че до дела стигат едва 3.6% от сигналите на НАП. По уведомления на ДАНС са образувани 15 дела.

Къде се къса връзката?

И всички тези данни са налице въпреки създаването през април 2015 г. на Междуведомствен координационен център срещу контрабандата, който обаче е само в рамките на изпълнителната власт и обединява МВР, ДАНС, митниците, НАП и агенция "Автомобилна администрация", но не и следствието или прокуратурата.

В доклада на държавното обвинение за 2016 г. пък се съобщава, че новообразуваните производства по ДДС престъпления са 185, а общо наблюдаваните дела (включително образувани през предходни години) са 968.

През 2016 г. в съда са внесени 66 обвинителни акта със 78 подадени обвиняеми. През същата година за ДДС престъпления са осъдени 54 души, а са оправдани 3-ма, пише още в отчета на прокуратурата.

Не по-малко тревожни данни излязоха от изказване на вътрешния министър Валентин Радев по време на парламентарен контрол през февруари 2018 г. От думите му се разбра, че разследванията за ДДС измами, по които МВР работи, са все по-малко в последните години. В ГДБОП през 2012 г. е имало 24 разследвания. След това в годините броят на делата намалява. За 2015 и 2016 г. разследванията са общо 28, а за миналата година - едва 12.

Показателно е, че различните институции сочат различни причини за проблемите.

Финансовото министерство твърди, че "връзката се къса" при разследването на ДДС престъпленията, докато прокуратурата отбелязва, че е необходимо "засилване на превантивната дейност на НАП върху рискови фирми и данъчни служители за противодействие на ДДС измами". Видно е, че противоположните обяснения по въпроса къде точно "се къса" връзката са чудесно оправдание за разцвет на ДДС измамите и корупцията покрай тях.

Огромни разкрития на хартия, малко реални постъпления

За последно преди повече от пет години, тоест през 2012 г., Сметната палата направи задълбочен одит на контролната дейност на НАП. Тогава излезе, че за три години – 2009 г., 2010 г. и 2011 г., данъчните са разкрили чрез ревизии 8 млрд. лв., от които едва 15 - 20% или 1.4 млрд. лв. са реално събрани.

По повод на тази рекапитулация човек би помислил, че НАП се е превърнала в регистратор на данъчните измами вместо в борец срещу тях, макар от агенцията да твърдяха, че подобен анализ не е точен и числото на разкритията било изкуствено завишено заради самия характер на контролната дейност. В резултат през следващите години числото на допълнително разкритите приходи от НАП чрез ревизии, което през периода на одита стигаше до 2.5 млрд. лв.-3 млрд. лв. годишно, изведнъж се сви до 1.7 млрд. - 1.8 млрд. лв., каквото е и към момента.

Данъчните твърдят, че само около ¼ от ревизиите им се оспорват, а 85% от ревизионните актове, които стигат до Върховния административен съд, се потвърждават.

В последните години не е правен нов одит на ревизионната дейност на НАП, а още по-малко цялостен одит на системата за противодействие на ДДС измамите, за да се види къде точно се къса връзката между институциите и дали изобщо има такава.

Поправки в закона вместо удари по ДДС - мафията

През последните години има подобряване на събираемостта на данъчните постъпления, включително на ДДС, но тя се дължи не толкова на удари срещу представители на ДДС мафията, по подобие на случая "Манджуков", колкото на поредица от законодателни мерки, които затегнаха част от кранчетата.

Затрудни се например прехвърлянето на фирми на безимотни и социално слаби, особено по време на данъчна ревизия. България успя да си издейства от Европейската комисия въвеждането на обратно начисляване на ДДС за зърното, което се ползваше в стотици схеми за точене на ДДС. В края на 2017 г. бе получено удължаване на разрешението, но не е ясно какво властите ще правят, когато то изтече. Въведе се специален софтуер, чрез който възложителите на обществени поръчки не могат да сключват договори с фирми, ако те имат неплатени данъци.

Създаде се звеното "Фискален контрол" в НАП, чиято цел е чрез мобилни инспекции върху рискови стоки да се пресичат данъчните измами вместо впоследствие само да бъдат регистрирани. Затегна се плащането на данъци върху стоките за лично потребление, които се купуваха на името на фирма – например скъпи автомобили за частни нужди, за които обаче се приспадаше ДДС. През 2017 г. фирмите, които декларираха огромни кешови наличности, бяха принудени да обявят реалните си постъпления, което доведе до рязък ръст на постъпленията от данък "печалба". От две години се правят и засилени кампании срещу търговците по летните и зимните курорти, а сега предстои и затягане на мерките срещу софтуера на касовите апарати, с който се крият обороти.

Всички тези мерки са похвални, но те не отменят крещящата нужда от отчетност как конкретно изпълнителната и съдебната власт се борят с данъчната мафия – колко и какви схеми са разкрити, колко дела са образувани, колко и кои са осъдените за данъчни престъпления, има ли между тях истински играчи или всички са бушони като 34-годишния Николай от Варна, има ли замесени данъчни служители и дела срещу тях и т. н. Защото събираемостта на приходите е важна, но базисната справедливост в обществото е още по-важна. Без тези отговори приказките за борба с контрабандата и корупцията не струват и пукната пара.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари