България и Европа засега не могат да овладеят епидемията от агресия в училище

Всяко четвърто момче и всяко пето момиче в България са ставали жертва на тормоз в училище, а немалка част от учениците споделят, че се чувстват самотни, изолирани или несигурни в образователната среда, сочат данни на международното изследване PISA. В същото време агресията все по-често се пренася и в интернет, където конфликтите между учениците продължават далеч след края на учебния ден.

На този фон държавните институции и неправителственият сектор развиват програми за превенция на насилието, повече психологическа подкрепа и обучения за деца, родители и учители. Достатъчни ли са обаче тези усилия и какво показват последните случаи на тормоз в български училища?

В проведеното през октомври 2025 г. предварително проучване от Националния център за безопасен интернет с подкрепата на УНИЦЕФ ученици от 11 г. до 17 г. от 6 училища в страната споделят, че онлайн пространството е поле на постоянни конфликти, закачки и подигравки.

Още по темата

Подадени са рекордните близо 300 000 сигнала за онлайн злоупотреби с деца

11 октомври 2024 16:29

"Те често се пренасят от реалния живот в чатовете - и обратно. Онлайн тормозът е всекидневно насилие. Той рядко е видимо драматичен като физическият, но оставя ежедневно малки невидими "рани", които могат да бъдат много болезнени за децата и често остават невидими за възрастните", обясняват от УНИЦЕФ България за Mediapool.

Проучването е подкрепено от онлайн анкета, проведена сред над 800 ученици от пети до дванадесети клас, техните родители и учители от цялата страна. Цялото проучване предстои да бъде публикувано през лятото на 2026 година, като темите, които засяга са съвременните онлайн рискове през погледа на деца, родители и учители, дигиталната среда и дигиталното участие на децата, изкуственият интелект в ежедневието им, медийната и дигиталната им грамотност, както и опитът им от участие в кампании и инициативи, посветени на онлайн безопасността в училищен контекст.

УНИЦЕФ не само участва в проследяването на темата за насилието в училище и събирането на данни. Всъщност, съвместно с Министерството на образованието и науката (МОН) създава програмата "Стъпки заедно" за превенция на рисковете в онлайн пространството и изграждане на дигитални и медийни компетентности в училище.

Програмата има за цел изграждането на позитивна и сигурна училищна среда от 2020 година. Тя е разработена със заповед на МОН, пилотирана в 5 училища и разширена чрез Националната програма "Без агресия за сигурна образователна среда" и финансиране от УНИЦЕФ.

Програмата представлява цялостен училищен подход, който включва обучения за учители, работилници за социално-емоционални умения с децата, включване на родители, подкрепа от външен ментор, дейности за овластяване на подрастващите.

От тази учебна година УНИЦЕФ, съвместно с Националният център за безопасен интернет допълва усилията на МОН по посока превенция на онлайн тормоза и изграждане на дигитални и медийни компетентности в училище чрез допълнителни дейности и активации за децата и младежите.

Повече психолози

От българското Министерство на образованието и науката (МОН) обясняват пред Mediapool, че целенасочено работят за създаването на по-сигурна и приобщаваща образователна среда и в тази връзка реализират редица мерки за превенция на агресията.

Част от тях са свързани създаването на повече възможности за назначаване на психолози и педагогически съветници в образователните институции. Тази политика според министерството дава своите резултати тъй като броят на назначените на тези позиции непрекъснато се увеличава.

МОН поставя във фокуса на водещите си и политики развиване на социално-емоционалните умения при децата и учениците. През 2025 г. към Националната програма "Без агресия за сигурна училищна среда" е въведен нов специален модул по темата за учениците от начален етап през учебните предмети.

Новият модул е интегриран в 31 училища от 19 области в страната и 230 педагогически специалисти. Целта е с развиването на социално-емоционалните умения на децата да спадне и честотата на конфликтите, тормоза и изолацията.

Общо в програмата "Без агресия за сигурна образователна среда" 2025 г. са включени 3443 деца, 359 учители и 3701 родители от 28 детски градини, както и 16 364 ученици, 1018 участници в ученически съвети, 1704 учители и 9658 родители от 54 училища.

Освен това образователното министерство координира и дейността на Националната мобилна група за психологическа подкрепа, създадена с цел превенция и кризисна интервенция в случаи на насилие.

За учениците: Истинска работа за по-малко агресия

За реализирането на тези политики, освен на бюджета на детските градини и училищата, МОН разчита и на проекти, съфинансирани от европейските социални фондове. Сред тях е проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение", финансиран от Програма "Образование" 2021-2027 г., в който са включени 512 училища с професионални паралелки на територията на цялата страна.

"Вземайки под внимание важността на проблематиката с превенция на насилието и тормоза сред подрастващите, ангажирането на учениците с дейности извън учебния план, чрез които да усъвършенстват компетентностите си, е от ключово значение за намаляване на агресията", твърдят от МОН.

Става дума за допълнителни ученически практики в реална работна среда в рамките на 240 часа, обучения за трансверсални умения в рамките на 70 учебни часа, допълнителни мотивационни обучения в рамките на 10 учебни часа за учениците в риск от отпадане от образователната система.

За учителите: Насоки, дежурства

Механизмът за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, утвърден през 2017 г., е създаден като единна рамка за справяне с училищния тормоз и насилие. В Механизма се съдържат методическите насоки и съвети към учителя и училищното ръководство как се работи с всички видове насилие и решаване на казуси, в които родителят отказва да съдейства.

В училищата е организирано дежурство на учителите, чрез което се гарантира непрекъснато наблюдение и контрол на учениците, както и осигуряване на тяхната безопасност и сигурност. Въведени са и правила за осигуряване на реда, сигурността и пропускателния режим - целта им е осигуряване на безопасността и сигурността на учениците и всички пребиваващи на територията на училището.

Ролята на МОН: Проверки и контрол

При постъпване на сигнали в МОН се извършват своевременни проверки в училищата, като при установяване на пропуски се налагат административни мерки, изготвят се препоръки към училищата или РУО, осъществява се последващ контрол на издадени заповеди със задължителни предписания до директорите на институции в случаи, че са установени нарушения.

На този етап в системата на предучилищното и училищното образование има изградена система за взаимодействие с държавните институции, пряко или косвено ангажирани с обучението и възпитанието на децата. МОН, например, си сътрудничи с Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) като разпространява националната телефонна линия 116 111 и с МВР, с което е сключено споразумение за изпълнение на изпълнение на Програма за домашно насилие сред ученици в гимназиален етап на обучение.

Има взаимодействие и с неправителствените организации в различни посоки, което се предопределя от спецификата на населеното място, социалната среда и възникналите проблеми.

"Ефективната работа на институциите е тази, която може да доведе до желаните резултати. Необходимо е да се знае във всеки момент дали едно дете упражнява правото си на образование. Всяко едно дете трябва да бъде в образователната система и да бъде ангажирано с дейности, които допринасят както за неговото личностно развитие, така и за предотвратяване на преждевременното отпадане от училище. Само така може да се осъществи превенция на проявите на деструктивно поведение в младите хора, което е в разрез с нормите на гражданското общество", смятат от образователното ведомство.

Рядко обаче се мисли в посоката, че насилието в училище може да не се случва само между учениците. Няколко примера от тази година могат да послужат като сигнална лампа за българските институции, за да обърнат внимание на психичното здраве на учителите и непедагогическите специалисти и да следят по-зорко за насилие от страна на възрастните в училище срещу учениците.

Момче се самоуби след учителски тормоз

На 22 януари 18-годишният Билгин Алишев се обеси. Момчето бе ученик в 12. клас. Съученици и близки на младежа твърдяха, че е отнел живота си заради системен тормоз от страна на учителка по английски език в училището СУ "Кирил и Методий" в село Нова Махала, в което учил.

Съучениците на момчето протестираха в сградата на училището с плакати: "Тормозът не е дисциплина" и "Не го чухте навреме". Малко по-късно обвиняваната за тормоза учителка и директорът напуснаха училището.

Още по темата

След самоубийството на ученик в Пазарджишко: МОН потвърждава учителския тормоз

17 февруари 2026 19:08

По случая беше назначена проверка на Министерството на образованието и науката (МОН), която потвърди наличието на системен учителски тормоз в училището.

"Проверени са всички вътрешни процедури в училището и най-притеснителната констатация е, че тормозът се потвърждава. Имало е личен конфликт между ученика и учител, прераснал в няколкогодишен системен тормоз. Изразявал се е в нападки, лични обиди, несправедливо оценяване, наказателни контролни, заплаха, че ученикът ще получи слаба срочна и годишна оценка, че няма да бъде допуснат до държавен зрелостен изпит. Колегите са използвали целия контролен инструментариум, включително и анонимни анкети, говорили са с всички деца. Притеснителното е, че много пъти се е чула думата "страх", обясни тогава образователният министър Красимир Вълчев.

Попитан дали е имало елемент на хомофобия в томоза, той отговари: "Това, което колегите са получили като информация, е, че е имало хомофобска обида". Според данните обаче тази обида била "една от многото".

Освен въпросната учителка по английски език МОН е констатирало и съучастие на още двама учители в тормоза.

Докладът от проверката на МОН е изпратен в прокуратурата.

Охранител преби ученик

На 18 март тази година случай в българско училище - СУ "Васил Левски" в Севлиево разкри как някои български образователни институции се справят с агресията.

Става дума за конфликт между двама седмокласници. Всичко започва след последния учебен час за деня. Тогава двете момчета влизат в спор за това кой да разтреби класната стая.

При спречкването се намесва охранител, който започва да удря единия ученик. Цялата свада е заснета от ученици, а във видеото се вижда как зрелият мъж поваля детето и нанася множество удари по главата му.

"Той вижда конфликта между учениците и в началото не се намесва. Когато те падат на земята, решава да го направи. За жалост, неадекватна намеса. След като ги разтървава, удря единия ученик няколко пъти, което за нас е недопустимо", каза директорът на училището Тома Тонев пред бТВ.

След физическата разправа родителите на пострадалото дете обмислят да заведат претенции към охранителната фирма.

За случая са информирани Детска педагогическа стая, Агенцията за закрила на детето, Община Севлиево и Регионалното управление по образованието.

България не е единствената страна, която търси отговор на въпроса как да направи училището по-безопасно място. В различните европейски държави насилието в училище приема различни форми - от тормоз между ученици и киберагресия до посегателства срещу учители. Общото е, че училищата все по-често се превръщат в огледало на по-широки социални тенденции, а институциите търсят нови подходи за справяне с проблема.

83% от испанските учители са нападани от ученици

В Испания на преден план като тревожен феномен излиза агресията срещу учителите. Данните показват, че отношенията в класната стая се променят, а авторитетът на педагозите все по-често е поставян под натиск както от учениците, така и от по-широката социална среда.

"Вчера имах поредния конфликт с едно момче, което е сред най-умните ученици в моя клас", разказва пред El Confidencial Хосе Кабалеро - учител в средно училище в мадридската община Ел Аламо.

"Той ми каза, че съм идиот и че му е писнало от мен. Не можех да повярвам, защото той е много умно момче. Казах му да напусне класната стая, той отказа, но в крайна сметка си тръгна, като затръшна вратата много силно. Последвах го и го попитах защо се държи така. Тогава той се нахвърли върху мен, ме хвана за ръцете и ме бутна", продължава историята учителят.

Това е само един от многото случаи, събрани в проучване на Конфедерацията на синдикатите на работниците в образованието в Испания. Докладът се основава на повече от 13 000 анкети, проведени сред учители в цялата страна. Резултатите не оставят място за съмнение: 83.15% от учителите отчитат увеличение на вербалните нападения, които все по-често прерастват във физически.

Проучването поставя под въпрос методите, използвани от развитите страни за измерване на насилието срещу учители, като например докладите TALIS (Международно проучване за преподаването и ученето - б. ред.), провеждани от страните от ОИСР. Според официалните данни на TALIS в Испания насилието засяга само около 3% от учителите в началното образование и 6% от учителите в гимназиален етап.

Най-силният учителски синдикат в Испания счита тези данни на ОИСР за "нереалистични", тъй като те отчитат само "съобщени случаи на насилие" и "не отразяват ежедневната атмосфера в класните стаи".

"Понякога се смята, че насилствените ученици произхождат от неблагоприятни социално-икономически среди, но в много от случаите, събрани от конфедерацията на профсъюзите, това са ученици от функциониращи семейства", предупреждава Серхио Лопес, говорител на Конфедерацията, пред El Confidencial.

"За да поддържат определен статус, някои родители работят дълги часове и почти не прекарват време с децата си. В резултат на това по-късно те избират да бъдат прекалено толерантни и да не поставят никакви ограничения", обяснява явлението той.

Австрия: Бум на временни отстранявания на ученици заради насилие

Насилието срещу учители не е проблем на Австрия. Що се отнася до насилието сред учениците, тенденцията през последното десетилетие е леко противоречива. От една страна, броят на докладваните престъпления в училищата бележи лек ръст, от друга - броят на нараняванията на деца, причинени от други ученици, по-скоро е намалял.

Случаят с трагична стрелба в училище от миналата година в австрийския град Грац все още разтърсва страната. Тогава 21-годишен бивш възпитаник на учебното заведение уби деветима ученици и един учител с огнестрелно оръжие, след което отне и собствения си живота.

Ако стрелбите в училища не са никак привични за австрийската образователна система, то отстраняванията на ученици са. Училищата в Австрия могат да налагат тази санкция, ако учениците имат противообществени прояви и имената им са замесени в инциденти с насилие. Отстраняването на учениците от училище може да продължи от няколко дни до седмици в зависимост от проявите и проблемното им поведение. А наказанието се прилага все по-често.

Правителството на страната наскоро одобри реформа, според която от есента на 2026 г. отстранените ученици ще получават подкрепа чрез социално-образователни и психологически интервенции, за да бъдат подготвени за реинтеграция в класната стая.

Насилието сред подрастващите обаче се случва не само в класните стаи, но и онлайн. Според австрийските центрове за консултиране от началото на пандемията досега се наблюдава значително увеличение на кибертормоза. Забраната за използване на социални мрежи от деца, която управляващите там подготвят в момента има за цел да помогне в борбата с този проблем.

Полските ученици предпочитат да ги набият пред това да ги отлъчат

62% от полските ученици са били жертви на тормоз поне веднъж, а 4% го преживяват всеки ден. Това включва подигравки, отлъчване, физическо насилие или унищожаване на личните им вещи. В анкетите учениците често заявяват, че биха предпочели да бъдат физически нападнати, отколкото да бъдат изключени от динамиката на класа си.

Данните са от доклада "Картина на тормоза в средните училища" от 2025 г. на проф. Малгожата Войчик от Университета по социални и хуманитарни науки (SWPS) във Варшава, която е съавтор на полската система за анонимно сигнализиране на тормоз в училище.

"Класът купува насилие от агресора за забавление, плащайки с смях, харесвания в социалните мрежи и внимание. За един млад човек е важн. Когато изведнъж десетина души започнат да слушат внимателно какво казва такъв агресор, това е вид заплащане за работата – измъчването на човек. Процесът на тормоз се подхранва и засилва от свидетелите", отбелязва д-р Петър Рицелски, съавтор на доклада.

Според данните от същото проучване 80% от децата в началните училища са съобщили за насилие от учител. В средните училища това число е доста по-ниско - 20%. "Те са се научили да не говорят за това", коментира проф. Войчик.

Авторите на доклада предупреждават, че делът на младите хора, които не реагират и не съобщават на никого за насилието, на което са подложени, е нараснал от 32.4% през 2020 г. до 47% през 2024 г. А в областта на сексуалния кибертормоз мащабът на мълчанието е още по-голям – "цели 70.7% от жертвите на възраст 14–18 години не разказват на никого за вредата, която са претърпели", се посочва в доклада.

В момента полското правителство работи по новата си Националната стратегия за младежта, чиито основни насоки трябва да бъдат обявени до края на есента. Последната стратегия изтича през 2012 г., липсата на нова досега подчертава сериозна празнина в системното мислене на държавата по отношение на по-младото поколение.

"Преди отговорността за младежката политика беше разпръсната между различни министерства. Сега тя ще бъде поета от цялото правителство", даде заявка министърът на образованието в Полша Барбара Новацка.

При всички случаи властите трябва да вземат предвид данните от най-новата "Диагноза за младежта 2026" на Полското дружество за социална политика. Според общия преглед на поколението Z в страната младежите са много по-предпазливи и фокусирани върху безопасността същевременно често стават жертви на насилие от свои връстници (62%). Повече от половината тийнейджъри (60%) живеят с хроничен стрес и изтощение, а 40% показват симптоми на депресия.

Литва: Не толкова физическо насилие, колкото тормоз

В Литва също периодично се съобщава за случаи на насилие в училище. Най-често става дума за бой между ученици, но има и единични инциденти, свързани с неподходящо физическо поведение от страна на училищния персонал. Данните от проучвания в страната обаче ясно показват, че по-системният проблем е тормозът, а не физическото насилие.

Данните сочат, че около 35% от подрастващите (на възраст 11–17 години) са преживели тормоз, а много от тях не са потърсили помощ. Всъщност Литва е сред страните в ОИСР с най-високи нива на кибертормоз в Европа, като около 27% от децата са засегнати. Докато нивата на тормоз в страната са останали постоянно високи във времето, кибертормозът се е увеличил през последните години.

В момента училищата и властите в Литва предлагат програми за превенция на тормоза в сътрудничество с НПО секторът. Правят се обучения на учителите за разпознаване и реагиране на тормоза, въвеждат се системи за анонимно сигнализиране за учениците, а с проблема се ангажират учители, родители и специалисти.

Освен това властите прилагат регулаторни и защитни мерки, а случаите на физическо насилие се разследват официално.

Насилието в чешките училища расте: По един сериозен инцидент се случва всеки ден

Случаите на насилие и тормоз в чешките училища се увеличават през последните години. Полицейската статистика за 2025 г. включва почти 300 сериозни инцидента за годината, т.е. по един почти всеки ден. Това представлява ръст от 15% в сравнение с предходните години.

Най-често става дума за конфликти между ученици. Насилствени сблъсъци между ученик и учител се случват рядко. Сравнително ново явление за страната са бумът на заплахите за стрелба и кибертормозът в социалните мрежи.

Експертите свързват явлението с общия спад в психическото благосъстояние на децата през последните пет години. Нараства и броят на случаите на депресия и тревожност. Дългосрочен проблем на Чехия обаче остава недостатъчният брой училищни психолози.

Властите виждат проблемите и подготовят на различни превантивни стратегии. Националната стратегия за превенция на рисковото поведение предвижда обучение на учители, допълнително финансиране и мониторинг на насилието. Програмата "Безопасно детство" пък включва методология за превенция, откриване и интервенция. Създават се и т.нар. минимални превантивни програми във всички отделни училища, където се въвежда методология за работа в клас, превенция на насилието и развитие на социалните умения на учениците. Освен това за училищата, в които е бил регистриран сериозен инцидент, е въведена система за пряка подкрепяща психологическа интервенция.

Остава обаче критиката към прекомерната фрагментация на програмите за подкрепа, мудността на цялостната реакция към явлението и слабият ангажимент на институциите към търсенето на решение за подобряване на менталното здраве на младежите.