България и още пет държави мислят да скъсат с МВФ

Медийната мрежа за финансови новини "Блумбърг" публикува предупреждение за последиците, които изтеглянето от кредитните схеми на Международния валутен фонд може да има за държавите, възнамеряващи да прекратят кредитните си споразумения и да се отърват от диктата на фонда.

Наскоро Индонезия, Тайланд, Бразилия, Турция, Еквадор и България са изразили в различна степен намеренията си да се отърват от помощта на Международния валутен фонд. Тайланд и Индонезия според "Блумбърг" са най-радикални.

От 18 месеца двете страни преживяват период на разцвет на частните инвестиции и това ги кара да мислят, че след много години, през които фондът е играл ролята на спасител от обявяването на държавен банкрут, сега могат да спрат заемането на пари от институцията. Тайланд например възнамерявал да изплати предсрочно остатъка от над 5-милиардния си заем от Международния валутен фонд и други кредитори.

В Индонезия правителствена комисия е взела решение да прекрати използването на заеми от фонда след изтичането на кредитно споразумение за 5 милиарда долара през декември. Бъдещите икономически планове на страната нямало да разчитат на помощ от международната финансова институция.

И една от най-старите клиентки на фонда - Турция, която заема пари от момента на създаването му през 1945 година, смята да спре използването на нови кредитни линии, когато споразумението за сегашния ѝ заем от 18 милиарда долара изтече през идващата година.

Икономически експерти предупреждават, че стратегията за излизане от кредитни споразумения с Международния валутен фонд изглежда добра само на повърхността. Рисковете са свързани с отпадането на кредитните условия, които гарантират провеждането на подкрепяната от фонда икономическа политика.

Условията включват ограничаване на разходите, контрол върху инфлацията, продажба на държавните предприятия и премахване на бариерите пред свободната търговия и инвестиране. Те предполагат строга финансова дисциплина на правителствата, което ги прави непопулярни и създава политически трудности, казват експертите.

Освобождаването от условията обаче можело да бъде разглеждано като отпадане на гаранциите на Международния валутен фонд. По този начин то можело да доведе до загуба на доверие у инвеститорите и да потисне навлизането на капитал или пък да се отрази неблагоприятно на кредитния рейтинг на страната.

Експертите казват също, че външните финанси на държавата, която е излязла от споразумение с фонда, стават по-уязвими. Тяхната препоръка е държавите да продължават кредитните си споразумения с фонда и да се ползват от неговите гаранции.

Противно на това разпространено мнение, икономисти от друга школа на мислене, сред които бившият съветник на правителството на България Стив Ханке от университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, смятат, че винаги е добре една държава да се отърве от Международния валутен фонд.

България беше цитирана напоследък в няколко американски публикации като държава на път към независимост от фонда, но никой още не знае дали страната наистина ще прекрати кредитното си споразумение след изтичането му през февруари идващата година.

Ръководителят на мисията за България на Международния валутен фонд Джералд Шиф каза, че дали ще има нов кредит е нещо, което е изцяло в ръцете на правителството. Тъй като има доста време до изтичането на сегашното споразумение, смята той, в момента няма причина да се взема решение и за типа на следващите споразумения.

Той заяви също, че ако България има нужда от помощта на фонда, двете страни ще започнат разговори в края на годината. Според Джералд Шиф българското правителство още не е взело решение по този въпрос.

По Радио Дойче Веле