България и "предизвикателството Ирак"

Годината е 2013- та. На поредния кръг от преговори в Брюксел правителството на Ирак за първи път официално поставя въпроса за членство в НАТО. Искането на Ирак се подкрепя от САЩ и от Турция, най-новия член на ЕС.

Годината е 2013-та. В резултат на продължаващата политическа и икономическа нестабилност в района на Близкия Изток емигрантската вълна от Турция се засилва, като по данни на Анкара е достигнала 1 милион души само за последната година. Преговорите между ЕС и 10-те страните кандидатки, които трябваше да влязат в Съюза през 2004 година продължават да са замразени.

Това са само два от възможните сценарии за света след една война в Ирак. И никак не е сигурно, че първият е по-вероятният. Както и е сигурно, че вторият не е възможно най-катастрофичният.

Кризата, пред която е изправен светът днес, по своята същност е

криза на съществуващата система за сигурност.

Ако за миг забравим петрола, библейската рeторика на Джордж Буш и конспиративни теории, то отговорът на въпроса защо САЩ не могат да приемат режима на Саддам Хюсеин звучи така: ако всеки, който се опита да придобие оръжия за масово унищожение не е убеден, че подобно действие ще бъде жестоко наказано, то в рамките само на няколко години в света ще има дузина нови ядрени държави като поне някои от тях с месиански халюцинации. Ако днес светът е джунгла, утре той би бил ядрена джунгла. Това е основният аргумент за американското настояване да бъде наказан Саддам Хюсеин. Нефтът, геополитическото положение на Ирак, както и спекулациите, че американската икономика има нужда от една "добра" война, навярно също имат своето значение за обясняване на поведението на световната свръхсила, но истинското предизвикателство пред САЩ е да докаже, че нейните заплахи са ефективни и да предотврати появата на ядрен тероризъм.

Но именно защото по своята същност наказателната операция срещу Ирак би била първата превантивна (изпреварваща) война, то тя е обречена да няма обществена подкрепа. Европейското, а и съществена част от американското обществено мнение е ужасено от лекотата, с която Америка прибягва до сила, от неясните цели, които една подобна война преследва и от опасните последствия, които дестабилизацията на Близкия Изток може да предизвика. Сегашната криза в Ирак е най-тежкото изпитание за света след края на студената война. Една нелегитимна операция, осъществена едностранно от САЩ и още няколко държави може да доведе до взривяване на Близкия Изток и разпадане на евроатлантическата отбранителна общност. Ако, от друга страна войната бъде избегната с цената на това Саддам Хюсеин да запази оръжията си за масово унищожение, то на практика войната не би била предотвратена, а отложена за времето, когато Саддам Хюсеин ще избере да реализира целите си.

В такава ситуация България трябва да формулира своята позиция. И изходната точка на тази позиция е да се определи

къде България вижда заплахата за своята национална сигурност.

През последната седмица беше направен сериозен аналитичен опит за дефиниране на тази заплаха.

Подчерта се, че една война в Залива увеличава риска България да стане обект на терористични действия и че подобна война засилва риска от междуетническо противопоставяне.

Българският дебат се структурира около три въпроса: как да увеличим гаранциите за националната си сигурност при евентуално участие в анти-Иракска коалиция; как най-скъпо да "продадем" своята подкрепа (Иракският дълг) при наше участие във военна операция без решение на Съвета за сигурност; и как да се гарантира, ако не подкрепата, то поне безразличието на обществото.

Но формулирани по този начин приоритетите на българската позиция не помагат да се защити националният интерес. Вероятността България да бъде цел на ракетна атака практически граничи с нула. В същото време никой не е в състояние на този етап да даде ефективни гаранции срещу индивидуални терористични актове. Няма и симптоми, че мюсюлманската общност в България се идентифицира с режима на Саддам Хюсеин и е готова да се вдигне в негова защита. Всичко това превръща непрестанно повтаряното искане за допълнителни гаранции в случай на българска подкрепа за операция срещу Саддам в куха реторика.

Това, от което България истински трябва да се страхува, са не иракски ракети насочени към АЕЦ "Козлодуй" и не антиамерикански партизански отряди в Кърджалийско, а растящото напрежение в НАТО и ЕС.

Превръщането на НАТО в парализирана организация

е стратегическа заплаха за националната ни сигурност. Ако първата жертва на Иракската война са евро-атлантическата и европейската солидарност, то това стратегически заплашва България, която е изградила сегашната си доктрина за национална сигурност около идеята за ефикасността на НАТО и ЕС като инструменти на сигурността.

И за това една прозрачна българска позиция би следвала ясно да формулира своите приоритети при различните сценарии за развитие на дипломатическата криза.

Първо, България трябва да търси консенсус за мирно разоръжаване на Ирак като за тази цел демонстрира недвусмислено, че ако Ирак не изпълни условията на резолюция 1441, България ще подкрепи военни действия на международната общност. Избягването на война с цената на неразоръжаването на режима в Багдад не значи мир.

Второ, ако разоръжаването на Саддам Хюсеин по мирен път се окаже невъзможно, то България трябва да направи всичко възможно евентуална военна операция да е с решение на Съвета за сигурност на ООН. ООН е ключов елемент в световната система за сигурност и България е длъжна като непостоянен член на Съвета за сигурност да направи всичко възможно за укрепване на авторитета на световната организацията.

Трето, ако консенсус в рамките на Съвета за сигурност се окаже невъзможен, то България трябва да направи всички възможно за намиране на консенсус в рамките на НАТО.

Четвърто, ако и това се окаже невъзможно България трябва да подкрепи обща позиция на ЕС, ако такава обща позиция е възможна, независимо дали тази позиция съвпада или не с позицията на САЩ.

Пето, но ако и такава обща европейска позиция се окаже невъзможна, България трябва да търси обща позиция с другите страни членки на НАТО от Източна Европа и да съгласува своята позиция с позицията на Турция - държавата, която е най-пряко засегната от нестабилността в региона.

Позицията на Турция е важна за България, защото дестабилизацията на Турция може да създаде реални проблеми за националната ни сигурност. Това са контурите на една възможна прозрачна българска политика, която защитава стратегическите интереси на страната. България не просто не иска да избира между Европа и Америка, България не може да си позволи този избор, защото разпадането на транс-атлантическата връзка е най-голямата заплаха за националната ни сигурност.

Годината е 2013- та. По информация на Ройтерс правителството на България е склонно да подкрепи искането на Ирак за членство в НАТО, но официалната позиция ще стане известна след консултации с другите страни членки на ЕС.

*Публикуваме статията на Иван Кръстев от в. "Труд" "Разпадът на НАТО е заплаха за нас"

Споделяне
Още от България