България и Румъния - най-рискови в ЕС за вложения и търговия

Дори още по времето на комунизма страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз много се различаваха по отношение на риска за потенциалните инвеститори и търговски партньори, пише в понеделник британският вестник “Файненшъл таймс” в статия, озаглавена “Големи празнини в практиката и опита”.

Осемте страни от Централна Европа и Балтийския регион, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., са значително по-интегрирани към Западна Европа, особено с Германия. Макроикономическите рискове са най-малки в Словения – първата бивша комунистическа страна, присъединила се към еврозоната – но съвсем не са за пренебрегване, отбелязва вестникът.

Рисковете са значително по-големи в Румъния и България, последните присъединили се към ЕС страни през 2007 г.. Както посочи Европейската комисия в годишния си доклад това лято, и двете страни изпитват сериозни проблеми с корупцията, а България и с организираната престъпност. Потенциалът на двете балкански държави е значителен, особено що се отнася до Румъния. В двете страни няма гаранции за икономическа и политическа стабилност, пише “Файненшъл таймс”. В Румъния, където Брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 7.7% миналата година, има признаци на прегряване на икономиката, като разходите в частния  и обществения сектор растат бързо, а външният дефицит стигна до 11.6 на сто от БВП. Междувременно вземането на политически решения е затруднено от продължаващите политически битки между президента Бъсеску и правителството. В България политическата обстановка е по-стабилна, но икономиката е по-уязвима на външни влияния, като дефицитът по текущата сметка достигна миналата година 14.8 на сто от БВП, посочва “Файненшъл таймс”.

Икономическите трусове в Унгария през 2003 г. и 2006 г. показват, че дори страна, тясно свързана със Западна Европа, е изложена на финансов риск. Унгария, както и Полша и Чехия, имат сериозни проблеми с контрола върху обществените разходи. Миналата година унгарското правителство прокара реформи, чрез които да се справи с непосредствените опасности от нарастващия правителствен дълг, но както в Чехия и Полша, тепърва предстои да се решават дългосрочни проблеми.

Словакия се справя далеч по-добре с поставянето на публичните разходи върху солидна дългосрочна основа и тази реформа прави страната значително по-подготвена за еврозоната в сравнение със съседите ѝ.

В трите балтийски държави макроикономическата стабилност напоследък бе застрашена не от правителствения дълг, а от по-висока от очакваното инфлация и от дефицита по текущата сметка, генериран от бързия икономически растеж. Литва, Латвия и Естония се борят да контролират своите малки и много отворени икономики. Постоянното преследване на либерални пазарно-ориентирани политики прави тези страни практически уязвими спрямо промените на международната финансова среда.

И други опасности дебнат района. Политиците показват желание за намеса в икономиката, особено в Полша, където дясноцентристкото правителство миналата година временно блокира важно банково сливане между местните структури на италианската “Уникредит” (Unicredit) и германската HVB. Докато двете страни вървяха към споразумение, полското правителство игра с по-висок залог, оспорвайки правомощията на Европейската комисия. Членството в ЕС налага определена икономическа дисциплина, но в същото време допуска широк спектър от практики в новите страни членки, също като в старите членки от Западна Европа.

“Файненшъл таймс” отбелязва, че макар бизнес условията в страните, присъединили се през 2004 г., да се подобряват, те остават изложени на проблеми, свързани с бюрокрация, корупция и пр.

В страните от Югоизточна Европа наследството от войните в бивша Югославия тегне силно над политическия живот, най-вече в Сърбия, където остава неразрешен въпросът със статута на оспорваната област Косово. Производството, търговията и инвестициите нарастват, но икономическият напредък ще е по-бърз, ако ЕС даде ход на обещанията си за членство на страните от западните Балкани.

Още по на изток, в Русия, икономическият растеж, помпан от петролните и газовите печалби, достигна 6.7% през 2006 г., отбелязвайки най- дългия период на стабилно нарастване. Русия изглежда стабилно не само икономически, но и политически. На президентските избори следващата година избирателите почти сигурно ще подкрепят който и да е кандидат, номиниран от Кремъл да наследи Владимир Путин. Хора от администрацията, които сега държат властта, ще я запазят и след това, макар че не са изключени някои съперничества и борба за влияние.

Големите рискове са свързани с честите прояви на произвол от страна на властта, включително намеса в икономиката, особено в енергетиката и други стратегически сектори.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: