България и Румъния излязоха на финалната права за ЕС

България и Румъния излязоха на финалната права за ЕС

България и Румъния подписаха в понеделник в Люксембург Договора за присъединяване към Европейската общност. Подписите си под документа положиха и представителите на 25-те страни членки на общността.

Днешната церемония е предпоследната крачка към окончателното присъединяване на страната ни към Европейския съюз. До заложената за начало на членството ни дата – 1 януари 2007 г., всички 25 парламенти на страните членки, както и тези на двете кандидатки, трябва да ратифицират документа, за да влезе в сила. През оставащите 20 месеца обаче и София, и Букурещ трябва да покажат реален напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията, за да не задейства Европейската общност предпазната клауза, която може да отложи присъединяването ни с една година.

Напомняне за предстоящите усилия от наша страна прозвуча и в трите приветствени слова при откриването на церемонията - на Жан-Клод Юнкер, премиера на председателстващата ЕС държава Люксембург, на председателя на Европейския парламент Жозеп Борел и на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. И тримата приветстваха влизането на българския и на румънския народи в свободното европейско семейство, оцениха досегашните усилия на обикновените българи и румънци по време на прехода и обещаха ЕС да продължи да помага в реформирането на България и на Румъния.

Леките предупредителни нотки изобщо не помрачиха приповдигнатото настроение на лидерите на двете държави кандидатки, изостанали от първите 10 страни от петото разширяване на ЕС, но дочакали и своя звезден миг.

На официалната церемония, започнала в 18.11 ч. с химна на Европа Одата на радостта, изпълнен на български език от ансамбъла Мистерията на българските гласове, подписите си под двата екземпляра на документа сложиха едновременно българският президент Георги Първанов и премиерът Симеон Сакскобургготски. Двамата усмихнати си разменяха реплики по време на церемонията. Те бяха последвани от министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

Премиерът Сакскобургготски разцелува сърдечно на два пъти министрите си Кунева и Паси по време на подписването. В края на церемонията той бащински потупа просълзения Паси по бузата, а видимо разплаканата Кунева прегърна като родна дъщеря. С президента Георги Първанов двамата министри се държаха видимо по-официално.

От румънска страна договора идентично подписаха президентът Траян Бъсеску и премиерът Калин Попеску Таричану, както и двамата министри от северната ни съседка. И те не скриха радостта си от случващото се, а от вълнение президентът Бъсеску понечи да стане, преди да сложи подпис и под втория екземпляр на документа.

След това румънската и българската делегации взаимно се поздравиха.

Днес България се завръща политически в семейството на европейските народи, което винаги е било нейно, заяви в речта си на френски език премиерът Сакскобургготски, който се изказа от името на нашата страна. Симеон посвети днешното подписване на българската младеж.

След Ялта, когато никой не ни попита, днес отново се връщаме в Европа. Благодарим ти, Европа, емоционално изрече на френски и румънският президент Траян Бъсеску, който продължи своята реч на родния си език в чест на 25-те милиона румънци, очаквали и изстрадали този момент.

И Сакскобургготски, и Бъсеску обещаха двете страни да продължат с усилията си да се реформират, за да отговорят на изискванията на новото европейско семейство, към което се присъединяват. 

По азбучния ред на държавите, подписите си под договора положиха и министрите на външните работи и министрите на интеграцията на 25-те страни членки на ЕС. В договора се разписа и Жан-Клод Юнкер, премиер на страната домакин Люксембург, която в момента председателства общността.

На трибуната за ораторите, поставена през 134-те гости на церемонията, на български и румънски беше изписано приветствието “Добре дошли!”. Същият израз, като фон зад официалните лица, стоеше на немски език.

На финала, в очакване на официалната снимка на държавниците, премиерът Секскобургготски проведе дълъг и очевидно задушевен разговор с бившия председател на Европейската комисия Романо Проди.

Всенародни тържества в София

По решение на българското правителство, денят на подписването на Договора за присъединяване се отбелязва с особена тържественост. Учениците са освободени от училище, на всяко бебе, родено на 25 април 2005 г. социалният министър ще подарява сребърен медальон, из различни градове на страната са организирани подобаващи прояви.

В повечето областни центрове, под патронажа и с участието на различни министри от кабинета Сакскобургготски бяха изнесени видеостени, на които пряко се излъчваше продължилата около час церемония от Люксембург.

Веднага след като премиерът, президентът и двамата министри подписаха договора за присъединяване, предварително организирани студенти и ученици пуснаха пред Народния театър в София 616 балони – колкото дни остават до реалното членство, скандирайки ”България в Европа”.

Преди това, в небето пред НДК полетяха хвърчила с флаговете на България и ЕС, издигнати от вицепремиера Пламен Панайотов и депутати от НДСВ. Там се събраха и около хилядата участници в евро- стрийт парада, преминал за час и половина по централните улици на София.

Българският парламент ратифицира договора на 12 май

В официалната си реч в Люксембург премиерът заяви, че още преди края на мандата си българското правителство ще предложи на парламента в София да ратифицира договора за присъединяване към ЕС.

Часове по-рано в България, където управляващите бяха организирали всенародни тържества, стана ясно че едва ли нещо може да попречи на българския парламент да ратифицира на 12 май договора. В понеделник сутринта в София се проведе тържествено заседание на Съвета по евроинтеграция към МС под председателството на вицепремиера Пламен Панайотов, в което участваха предишните президенти д-р Желю Желев и Петър Стоянов, министри от кабинета, депутати, предишните главни преговарящи на България с ЕС Александър Божков и Владимир Кисьов, ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас и посланикът на Холандия у нас баронеса Хенриет ван Линден.

20 месеца “да си подредим къщата отвътре”

Посланик Линден, в качеството си на представляващ Люксембургското председателство, подчерта в словото си големите усилия , направени от досегашното и предишното правителство и изрази надежда, че и следващият кабинет ще следва поставените ангажименти към ЕС и ще довърши реформата в правосъдието.

Министърът по европейската интеграция Меглена Кунева изтъкна, че оттук нататък България има 20 месеца до членството в Евросъюза през 2007 година, за да си подреди къщата отвътре. Най -голямото предизвикателство сега е най-важните решения да се вземат с консенсус. "Не точно съдебната реформа, не точно броят на законите, а начинът да изграждаме консенсус, да пречупим това мислене, че като си опозиция нищо не правиш. Единствено, когато се интегрираме вътре в страната, единствено тогава ще се интегрираме и в Европа," посочи Кунева.

Доскоро най - голямата интрига беше кой ще има историческата чест да подпише договора, като опозицията нададе вой, че правителството изолира президента. Преди седмица премиерът Сакскобургготски направи жест и покани държавния глава също да положи подпис.

С това обаче вълненията не стихнаха, след като зам.председателят на БСП Румен Овчаров заяви, че левицата настоява за отлагане на ратификацията на договора в българския парламент, за да може страната ни да се консултира за евентуално удължаване на срока на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Лидерът на БСП Сергей Станишев обаче даде мощно на заден ход и каза, че партията му няма да рискува членството в ЕС.

В неделя президентът Първанов, който преди две години силно се съпротивляваше срещу договореното от правителството по глава “Енергетика” и по-точно предсрочното извеждане на двата реактора, в неделя също се обяви против отлагане на ратификацията от НС. Същевременно Първанов отбеляза, че този акт би обезсмислил евентуален референдум за членството в ЕС.

А. Божков: Дебатът за “Козлодуй” няма общо с националните ни интереси

Първият главен преговарящ на страната ни с ЕС Александър Божков заяви в понеделник, че най-важният интерес сега е успешното членство в ЕС и затова дебатът за затварянето на двата атомни реактора е излишен. "Това е един измислен дебат. Той е измислен от хора, които са пряко заинтересовани в конкретен икономически и финансов смисъл от удължаване на живота на АЕЦ "Козлодуй", което няма нищо общо от българските интереси. Българският интерес е да бъдем член на ЕС много повече, отколкото от два стари реактора да удължат живота си с две-три години”, посочи Божков.

Левите депутати още не са убедени за ратификацията

Въпреки декларациите на лидерът на БСП Сергей Станишев и на Георги Пирински, който представляваше партията на заседанието в МС, че социалистите няма да опонират на бързата ратификация, депутатите на левицата продължават да разпространяват версията за необходимостта да не се бърза с този акт на парламента, за да се спасят двата реактора в АЕЦ “Козлодуй”.

Ратификацията на договора за присъединяване на България в ЕС може да бъде отложен с месеци и това няма да попречи на реалното ни присъединяване, заявиха в понеделник в Стара Загора депутатите от Коалиция за България Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров. И тримата подчертаха, че трябва да се използват по всякакъв начин, включително и с отлагане на ратификацията, сигналите от Европейския парламент за смекчаване на клаузите в договора на България за присъединяване, за да се водят преговори за удължаване на експлоатацията на III и IV блок на АЕЦ с 18 години.

Ден по-рано министърът по европейските въпроси Меглена Кунева разясни, че освен че сигналът от Страсбург е само пожелателен, той касае бъдещата обща европейска политика в ядрената област, каквато ЕС все още няма.

От своя страна депутатът от БСП Георги Пирински, който е бивш министър на външните работи от правителството на Жан Виденов каза, че левицата по никакъв начин няма да постави на риск членството на страната ни в ЕС с отлагане на ратифицирането на договора за присъединяване. Той подчерта, че пред България се открива нова, много сериозна перспектива и за да я реализираме, са нужни усилията на всеки съзнателен български гражданин и отговорното поведение на всяка политическа сила.

Председателят на парламента Борислав Великов също е оптимист: “На 12 май всички политически сили в българския парламент ще допринесат за това да се сложи действителното начало на края на т.нар. преход. Всички сигнали, които идват към мен са, че на 12 май ще има едно почти пълно единодушие в залата, включително и от българската левица, тъй като и те осъзнават, че това ще бъде един общ сигнал към всички останали 25 страни-членки, които очакваме също да ратифицират договора."

На тържественото заседание в МС вицепремиерът Пламен Панайотов заяви, че с подписването на присъединителния договор България се връща в своя дом.

Бившият президент Желю Желев акцентира на приноса на всички досегашни парламенти, президенти и правителства за членството ни в ЕС.

Петър Стоянов призова за повече прагматизъм и по-малко фанфари, когато се говори за ЕС и открои две важни задачи, които предстоят до 2007г. - интеграцията на малцинствата и разпределението на парите от присъединителните фондове, така че в България да се формира средна класа. По неговите думи, това ще бъде тест за следващото правителство.

Бившият премиер Иван Костов припомни, че 26 от общо 29-те позиции на България пред Европейския съюз са подготвени по времето на правителството, което той оглавяваше от 1997 до 2001 година. Пред БНР Костов отбеляза, че членството в ЕС и подготовката за него са тежести, които всеки българин преживява лично.

Лидерът на СДС Надежда Михайлова заяви също пред БНР, че ако не съумеем да превърнем членството в ЕС в постигането на най-обикновените и истински неща за хората, като повишаването на стандарта на живот, политиците не са си свършили добре работата.

По време на правителството на ОДС с министър – председател Иван Костов и външен министър Надежда Михайлова България стартира преговорите за членство и беше извадена от Шенгенския визов списък.

Според зам.председателя на комисията по енергетика в парламента Стефан Мазнев (ДСБ), след подписването на присъединителния договор едно национално отговорно правителство може да започне преговори, чрез които затварянето на 3 и 4 реактори на АЕЦ може да бъде отложено с две до четири години. Според него, успешни резултати в тази посока страната ни би могла да постигне много по - лесно като пълноправен член на ЕС. Двата реактора не бива да бъдат затваряни едновременно, защото това би оказало удар върху енергийния ни баланс. Искането на БСП за отваряне на глава "Енергетика" потвърждава единствено стила на тази партия и са доказали нейната сервилност към Русия, коментира депутатът от ДСБ.

Влизането на България в Европа ни принуждава да бъдем дисциплинирани, заяви в интервю за френския седмичник Поан външният министър Соломон Паси. Той изтъква, че допреди няколко години никой не би заложил на шансовете на София да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 година. Според Паси борбата с корупцията е огромно предизвикателство за следващите две години. Той изразява увереност, че на ЕС няма да се наложи да прибягва до предпазната клауза, позволяваща присъединяването на България да се отложи с една година.

Основни елементи от договора за присъединяване

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ: Влиза в сила от момента на присъединяването.

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА: До две години след присъединяването са в сила националните разпоредби на отделните страни членки на ЕС. В случаите, когато те са много либерални, могат да означават и свободен достъп до трудовия им пазар. След това Европейската комисия ежегодно прави препоръки за движението на хора, които страните членки не са задължени да прилагат.

Още

Договорът съдържа 6 основни разпоредби

Присъединителният договор на България съдържа шест основни разпоредби, в които се регламентира българското членство в два отделни случая - ако конституцията на Европа е влязла в сила на 1 януари 2007г. или ако продължават да се прилагат старите учредителни договори на Съюза. Приложените протокол за присъединяване, ако евроконституцията е в сила, или акт за присъединяване ако не е, съдържат разпоредбите за промените в евроинституциите свързани с българското и румънското присъединяване.

България ще има 18 места в европейския парламент от 2007 до 2009г., когато изтича мандатът на настоящия Европейски парламент, а след това - до 2014г. - 17 депутати. В Съвета на ЕС България ще има 10 гласа, а Румъния - 14.

В протокола и акта за присъединяване са описани и финансовите рамки на двете страни. От 2007 до 2009 г. България очаква да получи 4,5 млрд. евро плюс още 1,2 млрд. евро по линия на предприсъединителните фондове. В протокола и акта за присъединяване се съдържа и защитна клауза, която гласи, че ако на основата на монитеринговите доклади на Европейската комисия се установи, че има ясно доказателство за наличието на сериозен риск България да бъде демонстративно неподготвена за изпълнение на членството до датата на присъединяване в редица важни области, то Европейският съвет би могъл чрез единодушие на всички 25 страни-членки, на базата на препоръка на ЕК, да вземе решение за отлагане на датата за присъединяване до януари 2008 г.

Споделяне
Още по темата
Още от България