България и Румъния може да потърсят помощта на МВФ

България, Румъния и балтийските страни Естония и Латвия може да се обърнат за заем от Международния валутен фонд (МВФ), ако продължат да използват валутните си резерви за да финансират вноса си. Това пише в румънското издание на британския вестник “Уолстрийт джърнъл”, цитирано от Кафене.нет.

Твърдението е на Нийл Шиъринг, икономист за зараждащите се пазари в лондонската група “Кепитъл икономикс” (Capital Economics). Той е посочил още, че Турция също е възможен кандидат за получаване на финансова помощ.

Същевременно и в публикация на лондонското издание на “Times Online” се казва, че Румъния и България могат да потърсят средства от МВФ, за да подобрят платежния си баланс.

В отговор на публикациите във вторник от МВФ са казали, че в момента не водят разговори за спешна финансова помощ с Румъния. През първата половина на годината румънската икономика имаше растеж от 8.8%, като брутният продукт на страната достигна 53 млрд. евро.

И българският финансов министър Пламен Орешарски заяви в София във вторник, че страната ни няма нужда от външно кредитиране и не смята засега да се възползва от ресурса, заделен от фонда за справяне с кризата. Същото потвърди и вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. А вицепрезидентът на Световната банка по стратегическите операции Кристалина Георгиева препоръча на българското правителство да бъде изготвен план за подпомагане на българската икономика в случай на задълбочаване на кризата.

Унгария получи спешна международна помощ

Няколко европейски страни вече се възползваха от възможността да получат спешна подкрепа от международните институции. В сряда стана известно, че МВФ, Европейският съюз (ЕС) и Световната банка (СБ) са одобрили спешен спасителен план за банковата система на Унгария на стойност 25 млрд. долара.

Унгарската финансова система пострада силно от втората вълна на ипотечната криза – отдръпването на инвеститорите. Националната валута - форинтът загуби 20% от стойността си, а икономиката забави растежа си до 2.5% на годишна база. Страната бе принудена да се обърне за финансова помощ към международните институции.

Отпускането на средствата е по същата схема, която МВФ последва, за да подпомогне икономиките на Украйна и Исландия, допълни ББС.

Пакистан и Беларус също са в процес на преговори за заеми от фонда, с които да се справят с негативните ефекти от световната финансова криза.

Спасителният план за Унгария включва 16 млрд. долара от МВФ, 8 млрд. от ЕС и 1 млрд. от Световната банка, като общата му сума надхвърля доста тази, дадена на Украйна в неделя – 16.5 млрд. долара.

Парите ще се ползват, за да се възстанови доверието на инвеститорите и да се оздрави страната от стреса, който преживяха финансовите пазари, заяви управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан.

ЕК увеличи двойно фонда за подкрепа на страните членки извън еврозоната

Европейската комисия (ЕК) реши да увеличи европейския фонд за подкрепа на страни членки извън еврозоната, изпаднали във финансови затруднения, от 12 млрд. на 25 млрд. евро, съобщи в сряда председателят на комисията Жозе Мануел Барозу в Брюксел.

Според регламент на ЕС от 2002 г., страните извън еврозоната могат да получават средносрочни заеми от общ фонд в размер на 12 милиарда евро.

Увеличението на фонда е част от мерките за преодоляване на финансовата криза, обсъдени днес от ЕК. Те включват ускоряване на инвестиционния процес в Европейския съюз, облекчено отпускане на европейски средства за страните в съюза, оказване на помощ на онези от тях, изпитващи финансово-банкови трудности, прилагане на реформи, осигуряващи стабилен растеж, засилена подкрепа за малките и средните предприятия в съюза.

Барозу изтъкна също, че за да се засили подкрепата за малките и средните предприятия, страните в Европейския съюз ще бъдат поканени "да усилят" Европейската инвестиционна банка, която вече е отпуснала 30 милиарда евро на такива предприятия.

Председателят на Европейската комисия пледира да бъде отделено много по-голямо внимание на усилването на енергийната ефективност в Европейския съюз, тъй като това не само ще осигури нови работни места и инвестиции, но и ще даде възможност да се изпълнят целите на съюза в борбата с климатичните промени.

На 26 ноември Европейската комисия ще представи план за подем на икономиката на Европейския съюз, съобщи Барозу и добави, че като цяло този план ще се базира на общата рамка за действие, обсъдена днес от ЕК.