България и Румъния ще търсят европари за 4 каскади по Дунав

България и Румъния ще търсят от Европейския съюз финансиране на съвместен проект за производство на електроенергия чрез два хидротехнически комплекса на граничната река Дунав. Това съобщи Антон Славов, шеф на експлоатацията на хидромощностите на НЕК, по време на работата на Първия хидроенергиен форум, открит в четвъртък.

Идеята за изграждане на хидротехнически комплекси между Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра -Калараш, бе възродена от новото правителство на ГЕРБ и бе създадена съвместна българо-румънска работна група.

Намеренията са от двата бряга на Дунав при Никопол и Турну Мъгуреле да има по една хидроцентрала с мощност от по 400 МВ, като комплексът ще произвежда годишно по 4386 гигаватчаса електроенергия. При Силистра-Калараш съоръжението ще е на същия принцип и ще има обща мощност от 530 МВ, с планирано годишно производство на ток от 3280 гигаватчаса.

Все още обаче не е правена нова оценка колко ще струват двете съоръжения, призна Славов.

Финансовият анализ ще се направи от съвместната група, уточни изпълнителният директор на НЕК Георги Миков, като допълни, че по-важният проект на този етап е за Никопол-Турну Мъгуреле. В момента там положението с корабоплаването е най-тежко и проблемно, заради образуваните високи наноси на реката, а изграждането на хидрокомплекс ще спомогне за отстраняването им. Затова и ще се търси финансиране от ЕС по линия на облекчаването на корабоплаването и инфраструктурните проекти, каза Миков.

Независимо дали НЕК ще участва като инвеститор в проектите, компанията е свързана с тях като купувач на бъдещата енергия и заради изграждането на съответните електропроводи, допълни Славов.

Той изнесе пред форума данни, според които годишният потенциал на българските води е за производство на 26.6 хил. гигаватчаса електроенергия, но икономическият потенциал е двойно по-малък – 12 хил. гигаватча. В момента имаме хидромощности за производство на над 4 хил. гигаватчаса годишно, но реално използваме само 70 на сто от възможностите им.

Малки ВЕЦ могат да усвоят водния потенциал

Хидропотенициалът на страната ни може да се усвои с малки водноелектрически централи (ВЕЦ) по реките Искър и Струма. Изготвените проучвания са за възможност за 46 малки ВЕЦ с обща мощност 133 МТ и производство 711 гигаватчаса. По Струма може да бъдат изградени 27 малки централи с обща мощност 59 МВ и производство на 238 гигаватчаса- Това обаче ще става само с частни инвестиции, уточни Славов.

Делът на производството на електроенергия от ВЕЦ в България възлиза на между 6 и 8 процента от общия дял. Той ще нарасне, след като в края на 2010 г. бъде пуснато в експлоатация средното стъпало на каскадата "Въча" – "Цанков камък".

Съоръжението се изгражда от австрийската "Алпине Бау" и "Андриц" по проект за съвместно изпълнение по Протокола от Киото и после ефектът от намалените парникови емисии ще бъде използван от Австрия.

Костадинка Тодорова, шеф на дирекция "ВЕИ и енергийна ефективност" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, обясни, че част от ангажиментите на страната ни във връзка с европейския пакет "Енергетика-климат", предвиждащи до края на 2020 г. делът енергията от възобновяемите енергийни източници да достигне 16 на сто, могат да бъдат изпълнени с общи проекти по гранични реки.

В момента на ВЕЦ се пада 81 на сто от производството на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), от Малки ВЕЦ - 15.3 на сто, от вятър - 3.5 на сто, а от слънце пренебрежимо малките около 0.015 процента от общия дял на ВЕИ-енергията.

Тодорова заяви още, че вече ще се прилагат стриктно и сега регламентираните от законодателството ни правила за гаранции за произход на зелената енергия, които операторите на подобни мощности трябва да имат, за да участват на пазара на енергия и особено при проектите за съвместно изпълнение по Киото.

Ще се разширяват и изискванията към операторите за достъп и присъединяване на производители и потребители на зелена енергия, ще има екокритерии за устойчиво използване на биогоривата, каза Тодорова..

Производство само на електрическа енергия от ВЕИ оскъпява цените и затова трябва да се използва възможността за замяна на конвенционалните производства на топлинна енергия с използването на алтернативна, каза още тя.

По думите ѝ ще се прави изцяло нов закон за ВЕИ и енергийна ефективност, като очакванията са да се постигне и исъбразяване на строителството на нови жилища с изискванията за енергийна ефективност, както и насърчаване на предприятията да използват зелена енергия.