България и Сърбия правят "малък" карго Шенген

България и Сърбия ще правят "малък" Шенген за бърза обработка на карго товарите. Това стана ясно от изказванията на българските министри на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Николай Нанков и сръбският им колега вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Зорана Михайлович в София.

Тримата се срещнаха, за да засилят реализацията на редица инфраструктурни проекти между двете страни. Общата пресечна точка е бързото изграждане на пътния и жп коридор София – Калотина – Димитровград – Ниш – Белград.

Сърбия държи и на изграждането на LNG-терминали за втечнен газ по Дунав, докато за България е важно изграждането на газовата връзка с западната ни съседка, която все още не е започнала работа по този проект.

Предстои да бъдат подписани споразумения в областта на водния и железопътен транспорт, каза Московски.

Премахване на бариерите пред трафика

Най-важният въпрос, обсъден на срещата, е бил премахването на бариерите при преминаването на товарите по границата. В момента за обработката на един тир са необходими около два, два и половина часа от двете страни на браздата, а на един автомобил около час, каза Зорана Михайлович. По думите ѝ това вреди на конкурентоспособността на превозваните товари.

Решението е общ българо-сръбски екип да проверява камионите. Така проверките ще бъдат намалени на една, вместо сегашните две от двете страни на границата. Това ще ускори трафика и ще намали опашките от тирове.

За целта ще се иска разрешение от Европейската комисия, т.нар. дерогация – частична отмяна на разпоредбата за граничен контрол по отношение на товарите, каза Ивайло Московски.

Очакванията са процедурата да отнеме около година и от следващата обработката на товарите по българо-сръбската граница да става по-бързо чрез един съвместен екип.

За пътници не е възможно да бъде получено такова разрешение и по тази причина за леките автомобили няма да се иска, стана ясно от обясненията на Московски.

Магистралата София – Калотина – Ниш

Другият съвместен приоритетен проект и за двете страни е изграждането на пътната и жп магистрала София – Калотина – Ниш.

"Щастливи сме, че и България работи за пътя до границата", каза Зорана Михайлович.

Тя обеща от сръбска страна пътната магистрала да бъде изцяло завършена до средата или най-късно до края на годината. Около 25-30 км остават за довършване от източното разклонение на европейския коридор Х, в участъка между Димитровград и Калотина.

За последните пет години Сърбия е теглила заеми за около 850 млн. евро за изграждането на източното и южното трасе на магистралата, каза Зорана Михайлович. Южното трасе свързва Белград със Скопие, а източното – Белград със София. За последните две години са пуснати в експлоатация около 200 км магистрали, каза още тя.

От българска страна остава да бъдат изградени около 50 км, които ще бъдат скоростен път. Те са разделени на два участъка и в момента за тях текат тръжни процедури. Амбицията е до края на годината да има избран изпълнител и дори за започне строителството, каза регионалният министър Николай Нанков. Част от финансирането идва от ЕС, а другата е осигурена от държавния бюджет.

Другият приоритетен проект за двете страни е реконструкцията и електрификацията на жп линията Драгоман – Димитровград – Ниш. Сърбия е получила заем от Европейската инвестиционна банка от 265 млн. евро за изграждането на трасето и околовръстния път на Ниш, каза Зорана Михайлович.

От българска страна финансирането на жп линията е от еврофондовете. Строителството е разделено на два участъка. В момента е в ход тръжната процедура за жп участъка София – Волуяк, който се финансира от механизма "Свързана Европа", каза Московски. Той припомни, че има изготвен технически проект за жп линията от Волуяк до Драгоман и се очаква търговете да бъдат обявени най-късно в началото на 2019 г.

"Ако няма значителни забавяния при тръжните процедури в рамките на 3 години ще имаме железопътна връзка и оперативна съвместимост на системите между България и Сърбия", смята Московски.

LNG-терминали и газова връзка

За Сърбия приоритетно е изграждането на LNG-терминали, докато България държи на газовата връзка.

За газопровода Ниш – Димитровград се говори повече от десетилетие, но ние едва сега започваме реално работа по проектирането му, каза сръбският вицепремиер. По думите ѝ подготвителните дейности ще отнемат поне около две години и след това може да се пристъпи към реализацията му.

В същото време България беше заложила проектът за газовата връзка със Сърбия да бъде реализиран в периода 2007 – 2013 г. с пари от еврофондовете, но заради липсата на интерес от сръбска страна остана за този програмен период, но тъй като най-вероятно няма да се случи до 2020 г., част от финансирането се реши да се пренасочи към газовата връзка с Гърция.

В същото време сърбите държат на изграждането на терминали за втечнен газ, като този при Русе, стана ясно от думите на Зорана Михайлович.

Терминалът за втечнен природен газ (LNG) в Русе е единственият у нас и работи от края на миналата година. Той е частна инвестиция на "Булмаркет" и е реализиран по европейски проект за изграждане на LNG-терминали по поречието на реките Рейн, Майн и Дунав. Целта на проекта е замяна на дизеловото гориво за двигателите на корабите с втечнен природен газ, както и използването на LNG като гориво в транспортните средства. Ефектът е по-евтини превози и по-добра екология.