България и Сърбия защитиха "Южен поток"

България ще се съобрази максимално с европейските изисквания по проекта за строеж на газопровода "Южен поток", заяви премиерът Пламен Орешарски след среща с сряда със сръбския си колега Ивица Дачич, с когото като част от обсъждането на икономическите отношения между двете страни са говорили и за изграждането на тръбата.

Часове по-късно министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев съобщи пред журналисти, че е получил покана от еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер за работна закуска утре, на която ще присъстват всички енергийни министри на държавите, през които ще преминава "Южен поток".

"Не сме разглеждали в детайли всички аспекти на "Южен поток", но беше в сферите на разговор с общото мнение, че проектът би дал по-голяма сигурност от една страна за газовите доставки, и от друга, като икономически проект изгоден и за двете страни. Що се касае за европейските изисквания за този проект, предстоят разговори и ще се съобразим в максимална степен с европейските изисквания", каза Орешарски, помолен да коментира искането на ЕС да се преразгледат междуправителствените споразумения за газопровода, сключени с Русия, тъй като не отговорят на евроизискванията.

Българският премиер отказа да се ангажира с отговор на въпроса дали правителството ще се откаже от проекта, ако Брюксел продължи да защитава позицията, че той не отговаря на европейските закони.

Без България няма "Южен поток", заяви на свой ред Дачич. Сръбският премиер смята, че въпросът за газопровода трябва да се реши на високо политическо ниво между представители на ЕС и Русия. "Ние не сме членове на ЕС, но не можем сами да строим "Южен поток", защото сме по средата", добави той.

"Сърбия няма проблем с "Южен поток", напротив, има голям интерес този проект да се реализира, защото не можем да зависим само от един източник", посочи Дачич, припомняйки, че в момента в страната му газ идва само през Украйна и газовата криза през 2009 г., когато Русия спря доставките през нейна територия заради спорове по цената на газа.

Трябва да има един и същ аршин по отношение на "Северен" и "Южен поток". Гледаме на "Южен поток" като на икономически, а не като на политически проект, допълни сръбският премиер.

След срещата на Орешарски и Дачич, който е на еднодневно посещение в София, стана ясно, че в края на март 2014 г. ще бъде открита редовна авиолиния София-Белград, а на по-следващ етап и на линия Белград-Варна в полза на туристическите пътувания. Двамата премиери са обсъдили също така ускоряването на строежа на магистралата между София и Ниш, която трябва да бъде готова до средата на 2016 година.

Транспортният министър Данаил Папазов пък съобщи, че през януари 2014 г. ще бъде подписано споразумение за разсрочване на дълга от около 5 млн. евро на сръбската железница към БДЖ. "Обсъдихме варианти за превоз на товари от БДЖ на територията на Сърбия, за което също има голям интерес към момента. Надяваме се това да стане в началото на пролетта”, посочи той. По думите му ще се работи и по модернизацията на жп връзката Драгоман-София, за да приключи през 2016 г. "Получихме уверението, че се работи усилено за електрификацията на връзката до Ниш”, каза още Папазов.

Ще се опитаме двете отсечки – за ЖП транспорта от София до Драгоман и автомагистралата от София до Калотина да бъдат финансирани от “Connecting Europe Facillities”. Цялата автомагистрала е 117 милиона евро, но ние ще финансираме само 31 км от границата до четирилентовия път, което е най-тежкото трасе. Надявам се да бъде в рамките на 70 милиона евро”, допълни министърът.

Българският премиер потвърди подкрепата на правителството за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз, а сръбският му колега Ивица Дачич посочи, че държавата му е напреднала много в изпълнението на изискванията, като вътрешнополитическите реформи и диалога с Прищина.

От наш интерес е нашите съседи да бъдат членки на ЕС, образно казано, да премахнем границата, обект на спорове в историята, чрез членството на двете страни в ЕС, заяви Орешарски.

Той каза още, че с Дачич са обсъдили възможността за съвместно заседание в първата половина на следващата година, включително и тристранни разговори с румънския кабинет.

Малко съседни страни могат да се похвалят с добри отношения, винаги има нерешени въпроси, но е важен конструктивният тон при решаването на тези въпроси", смята Орешарски.