България и Турция решават “брадясали въпроси“

България и Турция решават “брадясали въпроси“

До изборите правителството ще излезе с официална позиция по въпроси, които касаят двустранните отношения между България и Турция, и стоят нерешени години наред. Става дума за компенсациите, които Турция дължи на българските тракийски бежанци, възстановяването на имуществото на Българската православна църква на територията на Турция, прекратяване на споразумението “ток срещу инфраструктура“ от 1998 г., както и позиция на България относно турското искане да се използват водите на р. Резовска и да се построи язовир за нуждите на съседите ни на р. Тунджа. Това съобщи в четвъртък вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Четири работни групи с експерти от най-различни ведомства почват работа по “брадясалите въпроси“, както сам ги нарече Калфин, а дейността им ще се координира от зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков. Същата инициатива са предприели и турските ни съседи, които ще изяснят позицията си по важните за България въпроси и освен това ще формулират мнението си по проблеми, чието решаване зависи от нас - например изплащането на социални осигуровки и пенсии на българските изселници в Турция от българското правителство. Очаква се експертните групи да приключат работа преди изборите и в най-кратък срок да се решат окончателно спорните въпроси.След като експертните групи приключат работата си, което трябва да се случи преди изборите, по думите на Калфин,

Според Калфин най-важно е да се стигне до решение по въпроса за обезщетяването на българските тракийски бежанци, който е поставен на Турция и от ЕС. Съгласно официален документ, изготвен от Министерство на външните работи на България, от 1983 г. турската държава дължи на българските изселници 10 млрд. долара компенсации за земите им.

Според Ангорския договор Турция признава имуществените права на българските изселници, но оттогава нейните власти не са предприели никакви постъпки за обезщетяването.

Друг въпрос от първостепнно значение е да се възстановят всички имоти, които са принадлежали на Българската православна църква и са на територията на Турция, като по този начин църквата ще има възможността да ги стопанисва и поддържа.

От години се точи и спорът за прекратяване на т.нар. споразумение “ток срещу инфраструктура“, според което в замяна на покупката на българско електричество страната ни се е ангажирала да възлага на турски фирми работи по изпълнението на инфраструктурни проекти като каскадата “Горна Арда“ и автомагистрала “Марица“.

До този момент в България няма построени нито магистрала, нито язовири, въпреки че Турция внасяше електроенергия. Именно поради това Турция прекрати едностранно вноса на български ток. Проблемът обаче не е междудържавнически, а търговски, защото стоежът на хидрокаскадата и на отсечката Оризово - Капитан Андреево бяха обещани на турския “Джейлан холдинг“, който междувременно фалира и наследникът му заведе иск в Парижкия арбитраж срещу НЕК за нереализацията на “Горна Арда“.

Оттеглянето на претенциите може да стане, ако България се съгласи Турция да строи язовир и водна централа на р. Тунджа. Проектът се дискутира от години, но без особен напредък защото двете страни не могат да се разберат за местоположението му.

Последното искане на турците е съоръжението да е на българска територия, каза Калфин. Противниците му обаче твърдят, че ползите от язовир на Тунджа ще са само за турската страна, тъй като риболов, напояване и електрически ток ще бъдат насочени изцяло към територията на Турция.

България трябва да даде отговор и на още едно важно за турците предложение, свързано с водните ресурси. Съседите ни отвъд Босфора искат да отклонят водите на река Резовска, за да се снабдява Истанбул с питейна вода. Експерти смятат, че районът на река Резовска е изключително богат на природни биоресурси, някои от които са защитени видове. Районът освен това е в защитената територия “Странджа“, което изисква допълнителни екооценки.

“Страната ни няма становище по двата водни проекта, предложени от Турция. Експертните групи ще си свършат работата, но не съм сигурен, че сме готови да обсъждаме проектите“, каза Калфин.

Държавата реши да се намеси и в проблема с радиочестотното заглушаване от страна на турски радиостанции в района на Южното Черноморие като едната от експертните групи ще търси и предложи решение именно по този въпрос, допълни вицепремиерът.

Споделяне
Още по темата
Още от България