Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България и Турция възраждат идея за строеж на язовир на Тунджа

0 коментара

До 20 дни България и Турция трябва да изготвят национални позиции относно строеж на язовир на река Тунджа, който да поема високите вълни при преливания, причиняващи наводнения на турска територия. Това съобщи във вторник министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски след среща с турския си колега Хилми Гюлер.

На посещение у нас са и финансовият министър на Турция Кемал Унакътан. В официалната делегация са включени и депутати от Одринско. Селища от този регион най-често са потърпевши от наводнения, причинени от прииждането и преливането на Тунджа. По време на февруарските обилни валежи у нас, последвани от бързо снеготопене, много турски селища пострадаха от български високи вълни.

Договорихме се като политици, отбеляза на няколко пъти Севлиевски.

Българската национална позиция ще се изготвя от междуведомствена група от експерти на външно министерство, на регионалното развитие и благоустройството, но водещата роля ще е на министерството на околната среда и водите като ресорно ведомство, обясни пред Mediapool Асен Личев, директор на дирекция "Управление на водите" в МОСВ, участвал в срещата между Севлиевски и турската делегация. Той допълни, че след изготвянето на позициите на двете държави ще се назначи експертна група, която вече да обмисля възможните терени за строеж на хидросъоръжението.

Три са вариантите за местоположение на обекта, каза пред журналисти Илко Йоцев, зам.-министър на енергетиката. Възможно е да е на българска, на турска, както и на смесена територия, обясни той.

Идеята за строеж на язовир на река Тунджа е на повече от 40 години, отбеляза Мирослав Севлиевски.

Освен с досегашните варианти, на срещата турската страна е излязла с ново предложение за местонахождение и обхват на водния обект, което обаче ще се обсъди от експертните групи, допълни Личев.

Не бива да се правят спекулации нито с мястото, нито с обема на язовира, преди да са изготвени българската и турската позиции по въпроса, отбеляза Мирослав Севлиевски в отговор на въпрос за финансирането на проекта.

Рано е да се говори по-конкретно за строежа, отбеляза и турският енергиен министър Хилми Гюлер. Първо трябва да се изготвят техническите, икономическите и екологичните анализи за изграждането на хидросъоръжението. От него трябва да печелят и двете страни, допълни Гюлер. Той нарече бъдещия обект "язовир на приятелството, който ще използва проблема с високите вълни на Тунджа за добри дела".

Дали на обекта ще се строи и водно-електрическа централа, зависи от анализите, заяви българският му колега.

Според запознати с идеята за строеж на язовир на Тунджа, проектът би бил изгоден само ако събираните в хидросъоръжението води се продават за напояване в региона на Одринска Тракия, където се отглеждат селскостопански култури. За производство на ток язовирът не е ефективен, коментираха пред Mediapool експертите. Спорен е и въпросът с финансирането на такъв строеж. Това зависи от местоположението на обекта. Ако се изчисли, че е икономически изгоден при използване на продукта води, проектът би могъл да се обяви за концесиониране , коментираха специалисти.

Енергийните министри на България и Турция се срещнаха и с премиера Симеон Сакскобургготски и икономическия министър Милко Ковачев. Стана ясно, че една от темите на разговора ще бъде изпълнението на междуправителственото споразумение от 1998 г. за износ на електроенергия от България за Турция срещу строежа на каскадата "Горна Арда". То практически е замразено, след като определения от Анкара турски инвеститор "Джейлан холдинг" изпадна във финансови трудности и страната ни не го допусна реално в изграждането на каскадата, а в отговор на това Турция спря доставките на ток от България през пролетта на 2003 година.

Турция има желание да възстанови вноса на електричество от страната ви, но ще настоява България да изпълни ангажиментите си по междудържавния документ, заяви в отговор на журналистически въпрос Хилми Гюлер. Ако не се стигне до споразумение по това наше предложение, ще се обсъждат и алтернативни варианти, допълни турският министър, без да уточни какви са останалите възможности.

От министерството на енергетиката коментираха неофициално, че дори още сега да се стигне до някаква договорка между двете страни и споразумението да се отпуши, доставките на ток за Турция не могат да стартират през тази година. НЕК вече е запълнила капацитета си за износ през 2005 г. със сключени договори за експорт, обясниха от ведомството.

Енергийни експерти коментираха пред Mediapool, че сегашното “мъртво споразумение” е изгодно и за двете страни. Българският внос на електроенергия за Турция покрива едва 3 на сто от потреблението на ток в Турция, така че не е от важно значение за Анкара подновяването на доставките. София пък съвсем не държи “Джейлан холдинг” да строи “Горна Арда”, чиято икономическа ефективност стана спорна.

По-късно през деня от правителствената пресслужба информираха, че гостите са информирали премиера за проведените досега разговори по осъществяването на проекта "НАБУКО”. Той предвижда пренос на природен газ от Каспийския басейн за Западна Европа. През миналата година планираният газопровод би подкрепен от холандската газова компания Gasunie. Проектът беше обявен за приоритетен по програмата Трансевропейски енергийни мрежи. Европейската комисия одобри предложения за финансиране на проект за предпроектно проучване, като отпуска максимално допустимия размер безвъзмездна помощ от 50 на сто от стойността, която е 2 млн. евро, припомниха от пресслужбата на Министерски съвет.

Трансграничният газопровод е съвместна инициатива на дружествата "Булгаргаз"- България, "Трансгаз"- Румъния, "Боташ" - Турция, "ОМV"- Австрия, и "МОЛ"-Унгария. По предварителни оценки дължината на трасето е 4000 км, а очакваното потребление на газ е 20-25 млрд. куб. м/годишно. Необходимите инвестиции за изграждането на проекта са 4,5-5 млрд. евро, сочат предварителните прогнози. Дължината на газопровода на българска територия е около 400 км, с две компресорни станции. За изграждане на газопровода и прилежащите съоръжения в България са необходими 350-400 млн. евро.

От правителствената пресслужба не споменаха нищо за разговори относно споразумението “Ток срещу инфраструктура”.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.