България има козове в газовите преговори с Русия

“Булгаргаз“ може да се яви с козове в джоба при следващи преговори с “Газпром“ за цената на природния газ в бъдещия договор за доставка, смятат председателят на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация Валентин Кънев и изпълнителният директор на “Делойт България“ Илиян Василев, бивш посланик в Русия.

Предимство за българската страна в разговорите ще е, ако “Булгаргаз“ сключи договори за закупуване на минимум 500 млн. куб. м газ годишно от местни находища от компанията “Мелроуз“, чакаща от държавата концесии за добив от терените “Каварна“ и “Калиакра“ в Черно море. Компанията бе обявила, че в началото на отоплителния сезон 2010/2011 г. може да се включи с добив от терените, но по неясни причини Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) бави издаването на концесията.

Ако се побърза с разрешителното, една пета от потреблението на страната от следващата година може да е от местен добив, което ще натисне значително и крайните тарифи за потребителите, коментира пред Mediaopool Валентин Кънев.

“При премахване на посредниците може да се свалят 8-9 долара, а “Булгаргаз“ би купувал местното гориво при цени от 200 долара“, допълни той. По думите му при форсиран добив, което обаче излиза по-скъпо, е възможно и с български газ да се замени количеството от 1 млрд. куб. м газ по единия от договорите с доставчика “Овергаз“, който изтича в края на 2010 г.

Частната фирма обяви, че ще внася тези обеми, конкурирайки “Булгаргаз“, но според Кънев държавата има механизми, разрешени от европейските директиви за защита на енергийния си пазар при монополизъм, какъвто би се получил с “Газпром“ на входа на газовата мрежа и дружеството с негово участие “Овергаз“ като преобладаващ търговец на вътрешния пазар.

По-друга позиция пред “Газпром“

Двете находища на “Мелроуз“ са общо за 4 млрд. куб. м, които могат да осигурят в голяма степен вътрешните нужди на страната до изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. “Ако имаш в джоба си договор за 4 млрд. куб. м, ти си в съвсем друга позиция, но и на “Газпром“ трябва да кажеш колко точно и кога ще купуваш“, допълни Кънев.

Финансираните частично с евросредства връзки с Гърция и Румъния ще станат готови през 2013 г. по разчети на “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), но според експерти най-големи възможности за разнообразяване на доставките ни дава връзката с Турция, за която все още двете страни са на етап споразумение.

Около 300 млн. долара струва съоръжението, което осигурява връзка с ирански и каспийски газ. Имаме принципно договорени доставки от Азербайджан за 1 млрд. куб. м годишно, както и за втечнен газ, включително най-конкурентното катарско гориво, от терминали, например в Текирдаг. Втечненият газ в момента е най-евтин – около 150 долара за 1000 куб. м и цената е приблизително една и съща на всички газови борси.

При това положение е излишно “Булгаргаз“ да се връзва дългосрочно с “Газпром“, чиито производствени разходи за добив на суровината в най-труднодостъпни места и неблагоприятни условия и транспорт от далечни находища са тройно по-високи от тези на други газови компании и в по-далечна перспектива цените на руската суровина са най-неконкурентните, смятат специалисти.

Измамна диверсификация

Според тях, държавата трябва много внимателно да прецени как да използва и без това ограничения си в момента инвестиционен ресурс и дали да влага 700-800 млн. евро в строежа на газопровода “Южен поток“, който диверсифицира маршрута на доставка, но горивото си остава руско, или да ги даде за междусистемни връзки и да купува от други държави. Само от такава мярка зависимостта ни от Москва ще намалее с 30 процента, изчислиха преди време и от БЕХ.

Друг е въпросът, че страната ни няма дружество, което да се нагърби с такива грандиозни инвестиционни проекти, смятат експерти. Според последните изявления на премиера Бойко Борисов партньор на “Газпром“ в “Южен поток“ ще е “Булгартрансгаз“ - инвестиции от 800 млн. евро то може да осигури само с кредит. За да го вземе обаче ще трябва да заложи цялата газопреносна мрежа на страната, смятат експерти.

“Големият проблем е, че газпромовци постоянно ни вкарват в грандиозни стратегически проекти с огромни потенциални ефекти за след 50 години, от които няма как да не ти омекнат глезените“, описа специалист преговорите на българската страна с руснаците по различните енергийни проекти.

Десет фирми искат да търсят газ в дълбоките води на Черно море

Солиден гръб на преговарящите ще даде и даването на възможно най-много терени в страната за търсене и добив на нефт и газ. Дори и малки открития на българска суровина се отразяват върху крайната цена на газа, коментира Кънев..

Според него големи възможности в тази насока дава процедурата за търсене и проучване на терена “Силистар“ в дълбоките води на Черно море край едноименния плаж в община Царево, Бургаска област. Десет компании вече са заявили интерес за участие в обявения през април конкурс за разрешително, чиито резултати се очаква да станат ясни в края на юли, каза Кънев.

По неофициална информация сред кандидатите да сондират на дълбочина над 2 хил м са мултинационалната “Тотал“, норвежката “Статойл“, испанската “Репсол“, американската “Анадарко“. Интерес проявяват и контролираната от ТИМ “Нефт и газ“ и “Овергаз“, които обаче ще трябва да привлекат партньори, тъй като нямат капацитет за подобни дейности.

До 200 млн. долара струва един дълбоководен сондаж и освен потенциалните ползи от извличането на суровината, в страната ни ще влязат свежи инвестиции и ще се “повлече крак“ за други такива компании, които да участват в бъдещи конкурси.

“При добра политика до три-пет години може да имаме съвършено променена карта на газовите доставки“, заключава Илиян Василев.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес